Решение № 260086 от 29.10.2020, Районен съд - Лом

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№

Гр. Лом, 29.10.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2219 по описа за 2018 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД.

Аксесорен иск по чл. 86 ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от «КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ»

ЕООД, ЕИК № *********, гр. София, представлявано от управителя Р.В., чрез пълномощника, ю.к. Е.Е., срещу И.С.М., ЕГН **********,***, за дължими суми по договор за кредит.

Ищецът твърди, че между ответника и третото лице 4ФИНАНС ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка ВИВУС е бил сключен Договор за кредит № **********/08.10.2015 год. по реда на чл. 6 ЗПФУР – след заявка на интернет-страницата на заемодателя.

По силата на сключения договор, ответника е получил кредит в размер на 350 лв., които е следвало да върне в рамките на 30 дни – с падежна дата 07.11.2015 год., ведно с договорените лихви и начислените такси.

Сумата по кредите е отпусната на името на ответника чрез системата ИЗИПЕЙ на 08.10.2015 год.

Задължението е падежирало, но длъжникът не го е погасил в уговорения срок, поради което са начислени наказателни лихви. Междувременно, заемодателят е изпратил три броя напомнителни писма на посочения в договора адрес, без да последва плащане.

С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018 год., сключен между 4ФИНАНС ЕООД и ищеца, последният като цесионер придобил вземанията срещу ответника, за което последният е бил уведомен.

Ищецът направил опит за извънсъдебно уреждане на спора, но без резултат.

За това сезира съда със следното искане: да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 430,83 лв., от които:

1. Сумата от 350,00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит № **********, сключен между него и 4ФИНАНС ЕООД на 08.10.2015 год.,

2. Сумата от

79,37 лв. – наказателна лихва за периода 08.11.2015 – 31.01.2018 год., 3. Законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба в съда /09.11.2018 год./ до окончателното изплащане.

Претендират се и направените разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Ответникът не е изразил становище по искането, не прави възражения и не ангажира доказателства.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът не се явява в съдебното заседание. Чрез пълномощника си, ю.к. Е.Е. не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие и прави искане за произнасяне с решение по чл. 238 ГПК. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Направено е искане от процесуалният представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че с връчените на ответника: съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, което той е получил лично на 29.11.2018 год. и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 07.11.2019 г. по чл. 140 ГПК, връчени на 06.12.2019 год., отново лично, изрично са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на страната в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като исковите претенции по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД бъдат уважени в предявения размер.

Предвид уважаването на главният иск, акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД се явява основателен, като следва да се уважи така, както е предявен и се присъди законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска /23.08.2018 год./ до окончателното изплащане на задължението.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото за тази инстанция в размер на 250 лв., от които 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, и 100,00 лв. държавна такса.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН **********,*** ЗАПЛАТИ на «КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ» ЕООД, ЕИК № *********, гр. София, СУМАТА от 430,83 лв. (четиристотин и тридесет лева, 83 ст.), от които:

1. 350,00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит № **********, сключен между него и 4ФИНАНС ЕООД на 08.10.2015 год.,

2. 79,37 лв. – наказателна лихва за периода 08.11.2015 – 31.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от подазането на исковата молба в съда /09.11.2018 год./ до окончателното изплащане, както и направените делото разноски в размер на 250,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпратят преписи от решението.

Районен съдия: