Решение № 292 от 24.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора Е. В. П. М. Люб. А. като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600430 по описа за 2023 година

С Присъда №260003/23.03.2022год., постановена по н.о.х.дело №79/2021год. по описа на ОС - Кюстендил, съдът е признал подсъдимия Х. К. К. за виновен в това, че на 22.09.2019год. около 18,10часа на път Е-79, при км 355+015 в района на с.Джерман, общ.Дупница, при управление на л.а. марка „Хюндай Туксон ИХ 35“, с рег.№***, негова собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.37, ал.1 от ЗДвП – при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне движещите си пътни превозни средства, като по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. Р. от с.***, обл.*** поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 във вр. чл.36,37 и 55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване е отложено при условията на чл.66 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият К. е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца на осн. чл.343г във вр. чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 от НК.

С присъдата, ОС-Кюстендил е признал подс.Х. К. К. за невинен в това, че на 22.09.2019год. около 18,10часа на път Е-79, при км 355+015 в района на с.Джерман, общ.Дупница, при управление на л.а. марка „Хюндай Туксон ИХ 35“, с рег.№***, негова собственост да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2, изр.2 и по чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП, като по непредпазливост във връзка с посочените нарушения да е причинил смъртта на С. Д. Р. от с.***, обл.***, поради което го е оправдал по повдигнатото 1 обвинение в тази му част.

С оглед изхода на делото, признаването на подсъдимия К. за виновен, съдът го е осъдил да заплати разноските във връзка производството по делото, в следния смисъл: по сметка на РУ МВР гр.Дупница сумата в размер на 1 123,40лв. и представляваща направени такива в хода на досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Кюстендил сумата в размер на 980лв., представляваща направени такива в хода на съдебното следствие.

С присъдата, ОС-Кюстендил се е разпоредил и относно веществените доказателства по делото, като е постановил л.а. марка „Хюндай Туксон ИХ 35“, с рег.№*** да се върне на подс.Х. К. К.; мотоциклет марка „Хонда ***“ да се върне на частните обвинители Д. и И. Р. от с.***, обл.***, ведно с предпазна каска/шлем/, мобилен телефон „Самсунг“, кожен портфейл, свидетелство за регистрация на мотоциклет част II, дебитна карта „Виза“. По отношение на свидетелство за правоуправление на МПС и контролен талон към него, издадени на името на С. Д. Р., е постановено да бъдат изпратени по компетентност на ОД МВР Кюстендил.

Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подс.К. – адв.А.. Твърди се, че същата е неправилна, не е съобразена и не съответства на събраните по делото доказателства, поради което се явява и незаконосъобразна. Прави се искане на осн. чл.334, т.2 от НПК, АС-София да отмени присъдата и да постанови друга такава, с която да признае подс.К. за невиновен по повдигнатото обвинение.

В направеното допълнение към жалбата на защитата на подсъдимия, се прави анализ на заключенията на вещите лица инж.Н. и доц. д-р инж.Р. С., изготвили АТЕ и допълнителна такава, при който анализ се оспорват възприети обстоятелства от вещите лица и направените изводи във връзка определяне мястото на удара между двете превозни средства; разстоянието от което водачите са могли да се възприемат; в какво положение е било тялото на мотоциклетиста при управлението на мотоциклета с изчислената от вещите лица скорост и височината от който подсъдимият е възприемал пътната обстановка от управлявания от него автомобил; опасната зона на спиране за водача на автомобила; скоростта на мотоциклета.

Направените доказателствени искания в допълнението към жалбата за назначаване на повторна експертиза, която да отговори на въпросите, които са били предмет на приетите пред първата инстанция две АТЕ, са оставени без уважение.

Против така постановената присъда, е постъпила жалба и от повереника на частните обвинители Д. С. Р. и И. Г. Р. - адв.Р. М. – САК. По изложените в същата съображения, се иска въззивната съдебна инстанция да постанови решение, с което да измени първоинстанционната присъдата на осн. чл.337, ал.2, т.1 и т.2 във вр. чл.334, т.3 от НПК, като бъде увеличен размерът на наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ към средния такъв размер, предвиден в закона, което да бъде търпяно от подсъдимия ефективно. Иска се и изменение на присъдата, с отмяна на оправдателната й 2 част касаеща нарушенията на чл.20, ал.2, изр.2 и чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП, като подс.К. да бъде признат за виновен и във връзка посочените нарушения. В депозираната въззивна жалба се излагат конкретни съображения във връзка с това. Алтернативно се прави искане на осн. чл.337, ал.2, т.2 във вр. чл.334, т.3 от НПК да бъде отменена присъдата в частта относно приложението на чл.66 от НК, като бъде постановено определеното наказание от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ да бъде търпяно ефективно, а срокът на лишаване от право да управлява МПС на осн. чл.343г от НК, да бъде увеличен, като по този начин биха се обезпечили целите на генералната превенция. Твърди се, че обжалваната присъда е неправилна, поради противоречие със закона – неправилно приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК при определяне на наказанието „Лишаване от свобода“ под най-ниския размер, предвиден в закона, а също така и по отношение на определената форма на непредпазливостта като небрежност. Според повереника е налице самонадеяност при осъществяване на деянието от субективна страна. В тази връзка са изложени като отегчаващи вината обстоятелства всички нарушени разпоредби на ЗДвП, младостта на пострадалия /28годишен/, неизпълнението и на общата разпоредба на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, високата обществена опасност на деянието – населено място, пътния участък, идеалната видимост.

Доказателствени искания в жалбата на частните обвинители не са били направени.

Възражения по така постъпилите жалба са били направени.

Представителят на Апелативна прокуратура – София, пледира че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

В съдебно заседание, повереникът на частните обвинители - адв. Т.

/преупълномощен с пълномощно пред въззивната инстанция/ поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Развива и доводи, че след като опасната зона за спиране е била по – малка от обективната видимост, която подсъдимият имал към насрещно движещия се мотоциклетист, респективно е могъл да не предприема маневра по завиване наляво и по този начин да предотврати настъпването на ПТП. В предвид на това, се прима че е налице нарушение на чл.20, ал.2, изр.1от ЗДвП. По отношение на оправдателната част на присъдата във вр. чл.25, ал.2 от ЗДвП повереникът Т. заявява, че първоинстанционният съд е взел в предвид изречение второ на посочената разпоредба, докато в останалата й част, посочената разпоредба, не се ограничава и не се отнася само до извършване на маневри само в съседни пътни ленти. По изложените съображения, се иска да бъде уважена жалбата на частните обвинители, а тази на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

Защитата на подсъдимия – адв. Ш., поддържа подадената жалба. Изтъква се, че разпоредбата на чл.343 от НК е бланкетна такава и е задължително подпълването й с конкретни нарушения, които са довели до осъществяване на престъпния резултат и след като първоинстанционният съд е приел това, то е налице едно единствено нарушение.

Защитата излага съображения във връзка с мотивите на атакувания акт, тъй като според нея, съдът е подходил изначално с доверяване на доказателствата с идеята, че трябва да се докаже вината на определено лице, в случая останалия жив – подсъдимия. Твърди се, че 3 липсва отговор на въпроса каква е била разрешената скорост за движение на мотоциклетиста в приетите доказателства по делото и с каква скорост се е движел, което би довело до различни изводи относно опасната зона за спиране на мотоциклетиста. Това обстоятелство се е отразило на направените изводи от съда, относно извода за виновността на подсъдимия и в каква степен е самият пострадал е допринесъл за настъпването на ПТП с неправомерното си поведение, тъй като според защитата ако пострадалият се е движел с разрешените 50км/ч, ПТП нямало да настъпи, нямало да има и отнемане на предимство. Въз основа на посочените доводи, трябва да се прецени дали неговото поведение е правомерно по отношение на друг правомерно движещ се водач на пътя. При това положение може да се направи извод за настъпване на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като липсва нарушение от подсъдимия, предприетият завой наляво е бил съвсем правомерно извършен.

Защитата изтъква и съображения за допуснати пороци в мотивите на присъдата, изразяващи се в липса на мотиви относно заключението по АТЕ на в.л. Н., тъй като същата е в противоречие с допълнителната повторна такава и е по – благоприятна за подсъдимия. Не на последно място се изтъква, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които водят до приложение на чл.55 от НК при определяне на размера на наказанието, а съгласно ТР 1/13.04.2023год. на ОСНК да не бъде налагана на подсъдимия санкцията по чл.343г от НК.

Подсъдимият К. се солидаризира с казаното от своя защитник. В последната си дума заявява, че вината не е изцяло негова, поради което моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, прие следното:

Окръжен съд – Кюстендил е установил вярна фактическа обстановка, въз основа на която е изложил правните си изводи, които според настоящия въззивен състав са правилни и законосъобразни, подкрепени от събраните по делото доказателства.

Не се спори по делото, че на 22.09.2019год. в късния следобед, около 18,00часа, подсъдимият К. е управлявал собствения си лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон ИХ 35“, с рег.№ *** по път Е-79. Същият е правосопособен водач на МПС от 09.02.1993год, във връзка с което е приложено като доказателство Справка за нарушител/водач на РПУ Дупница - КАТ /л.20-21 от ДП/. Посоката на движение на подсъдимия е била от гр.Дупница за гр.Благоевград, като е трябвало да посети с.Джерман, където имал уговорена среща във връзка закупуване на косачка. За целта е трябвало да се отклони от главния път и да влезе посока центъра на селото, следвайки указанията на въпросния продавач на косачки.

В обратна посока на пътя, от гр.Благоевград за гр.Дупница, се движел пострадалия С. Р., с управлявания от него мотоциклет марка “Хонда СВ600ФА“, с рег. №***. Същият е правоспособен водач на МПС от 22.12.2009год. /Справка за нарушител/водач на РПУ Дупница – КАТ, л.22-23 от ДП/.

Влизайки в землището на с.Джерман, подс.К. продължил движението си по посочената по – 4 горе посока до четвъртото по ред за него кръстовище, където съгласно дадените му указания, е следвало да се отклони в ляво на пътя му. Подсъдимият управлявал лекия си автомобил със скорост малко по – ниска от 50 км/ч. Пътният участък, в района на кръстовището, бил разделен на три ленти, тъй като в посоката на движение на подсъдимия /към гр.Благоевград/ била обособена и обозначена средна лента за движение, предназначена за престрояване на ППС със завиване в ляво, посока центъра на с.Джерман. Пострадалият също навлязъл в землището на селото и се приближил към въпросното кръстовище, управлявайки мотоциклета с много висока скорост, над законодоустимата за населено място.