Определение № 536 от 31.07.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1151/2025
- Вид
- Определение № 536
- Подписан
- 31.07.2025
- В сила
- 31.07.2025
- Състав
- Марин Цвятков Атанасов, Петър Митев, Деян Иванов Денев
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 199, ал.1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл.89 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, пр. 1, ал.2 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, пр. 1, ал.2 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, пр. 1, ал.2 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.89 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 536 гр. Варна, 31.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марин Цв. Атанасов
Членове:
Деян Ив. Денев
П. Митев като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20253100601151 по описа за 2025 година Производството е при хипотезата на 243, ал.7 от НПК и е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Варна срещу определение по ЧНД № 2592/2025 г. на PC - Варна – 23 състав, постановено на 2 7.06.2025 г.
С протестираното определение съдът е отменил постановление от 15.05.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 411/2025 г. по описа на Трето РУП при ОД на МВР-Варна Протестът е подаден в срок и допустим. По същество в него се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като са неясни причините за отмяна описани като допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 НПК и нарушение на материалния закон. Сочи, че се независимо от ползвана терминология от страна на прокурора, то е ясно от гледна точка на приложимата процесуална норма , а именно – чл.21,ал.1,т.1 НПК, поради обстоятелството, че извършеното не е престъпление с оглед невменяемостта на извършителя по време на извършване на деянието.
Като се запозна с материалите по делото, въззивният съд установи следното:
Наказателното производство е образувано с извършването на първото действие по разследването на основание чл. 212, ал. 2 НПК. Разследването е започнало за това, че на 25.03.2025 г. в гр. Варна са отнети чужди движими вещи – чанта /за носене на кръста/, ведно със съдържащите се в нея: лична карта, карта за градски транспорт и парична сума в размер на около 3,00 лева, 1 от владението на И. Д. Г., с ЕГН **********, с 1 намерение противозаконно да бъдат присвоени, като за това е употребена сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на ръката в областта на китката – престъпление по чл. 199, ал.1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 НК. В хода на досъдебното производство, са проведени действия по разследването – разпити на свидетели, от два от които на И. Г., огледи на местопроизшествие и мобилен телефон, изготвени са съдебно медицински експертизи и СПЕ по отношение на лицето А.Г.. От наблюдаващата прокуратура - Окръжна прокуратура Варна, е прието, че деянието следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 129, ал. 1 НК и делото е изпратено по компетентност на ВРП, прието от нея с постановление от 05.05.2025 г.
След провеждането на горните действия по разследването с постановлението от 15.05.2025 г.. по реда на чл. 243, ал. 1, пр. 1, ал.2 и ал.4 вр. чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК наблюдаващия прокурор е прекратил наказателното производство. В постановлението е посочено че, след влизането му в сила делото следва да се докладва за извършване на проверка с оглед прилагането на разпоредбата на чл.89 от НПК.
Настоящият състав на ВОС счита, че протеста е основателен, макар и в основната си част да е мотивиран, като предложение за провеждане на производство по тълкуване на съдебния акт.
Първоинстанционния съд, е възприел фактическата обстановка изложена и в отмененото постановление. И до колкото същата не е спорна, следва да се отбележи, че същата безспорно установява следните факти:
Пострадалата Г. и св. Г. били приятели. На 25.03.2025 г. двамата решили да се разходят до квартал „Галата“ на гр. Варна. Хванали автобус до там, като в квартала отишли до т.нар. от варненци „падналия ресторант“. Там поседели малко и си говорели. Часът бил около 18.00 - 18.30. В един момент се разходили и до долната тераса на ресторанта, като св. Г. вървяла напред. В един момент усетила как св. Г., който вървял зад нея, я блъснал силно в гърба.
От блъскането тя залитнала и от ръба на терасата паднала в намиращата се там гориста местност. Тялото на св. Г. започнало да се търкаля по склона между дърветата, като тя се блъскала в дървета и храсти. Дрехата й се закачила на един клон и това предотвратило падането й от по - голяма височина. Започнала да вика на св. 2 Г. за помощ. В един момент той дошъл до 2 нея и й помогнал. Попитала го защо е направил така, а той казал, че не е искал и не го е направил нарочно. Двамата хванали автобус и се върнали в града, като всеки се прибрал в дома си. Понеже св. Г. чувствала силни болки в китката на лявата ръка, заедно със своите близки посетила болнично заведение. Там било установено, че св. Г. е получила множество травматични увреждания, сред които й счупване на лявата лъчева кост.
Съгласно заключението на съдебно - медицинска експертиза за освидетелстването на пострадалата, И. Г., е получила многофрагментно счупване на лъчевата кост на лявата предмишница в долната трета, ожулвания в областта на челото и лявата поясна област, кръвонасядане и ожулване по дясното коляно, кръвонасядане по дясната подбедрица и дясното ходило.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари и тангенциално действие с или върху твърди, тъпи предмети, при падане и удари в подлежащата повърхност, подпиране с отворена длан на левия горен крайник.
Счупването на лявата лъчева кост е обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период от около 2 - 2,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. В своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдние.
Съгласно заключението на съдебно психиатрична експертиза за освидетелстването на А.Г., то същият страда от психично заболяване в тесен смисъл - „Остро полиморфно психотично разстройство с шизофрении симптоми“. Към момента на извършеното престъпление - 25.03.2025 г., и към момента на освидетелстването – 01.04.2025г., освидетелстваният Г. е в състояние на „продължително разстройство на съзнанието“ и не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. С оглед на последното, прокурорът приел, че от обективна и субективна страна Г. е осъществил на 25.03.2025г. състава на престъпление по чл.129 ал.1 от НК за това, че умишлено причинил средна телесна повреда на И. Г.. В постановлението за прекратяване е прието, че Г. не може да носи наказателна отговорност. и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК прекратил наказателното производство.
Органите на досъдебното производство са изяснили в цялост фактическата обстановка, и на базата на установените факти при горната конкретика наблюдаващия прокурор е достигнали до правилни фактически и правни изводи. Производството по чл. 243, ал.4 и сл. от НПК има за цел 3 осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство на досъдебната фаза. Съдът, без да нарушава установените с Решение № 1 от 1999г. на Конституционния съд на РБ предели на съдебен контрол следва да провери извършено ли е пълно, всестранно и безпристрастно разследване, установена ли е правилно фактическата обстановка по делото и по – нататък извършени ли са всички последващи процесуални действия, които са включени в правомощията на прокурора. В смисъла на изложеното не следва да се очаква от съда да даде указания по отношение кое лице да бъде привлечено към наказателна отговорност и по каква правна квалификация, тъй като това е извън правомощията му на тази фаза на наказателното производство.
Съгласно посоченото решение на Конституционния съд чрез съдебния контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните органи конституционните правомощия на прокурора да решава, дали да привлече към наказателна отговорност, кого и за какво престъпление.
Съобразявайки горното настоящия състав на ВОС намира, че наказателното производство следва да бъде прекратено по причините посочени от прокурора независимо от използваната от него терминология.
Възраженията на пострадалото лице и становището на съда, че съдебно психиатричната експертиза е вероятно неправилна по отношение на изложени съображения от прокурора не променят правните му изводи посочени по горе.
Съдът не може да дава указания какви действия по разследването следва да се извършват и то не само защото за него е останало спорно обстоятелство, за което няма нужната компетентност. При отсъствие на данни за спорна професионална компетентност на вещото лице изготвило СПЕ или неговата заинтересованост от изхода на делото, наказателното производство може да намери своя завършек по посочения от прокурора начин – с прекратяването му и реализиране на принудителни медицински мерки по реда на чл.89 от НК.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.8 вр. с ал.6, т.1 4 от НПК, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ определение по ЧНД № 2592/2025 г. на PC - Варна – осми състав, постановено на 28.05.2025 г. ПОТВЪРЖДАВА постановление от 15.05.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 411/2025 г. по описа на Трето РУП при ОД на МВР-Варна Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5