Определение № 3817 от 23.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3817 гр. София, 23.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110136357 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от „******“ ЕООД и „***** ЕООД против Л. М.

М. и Г. Д. К., в която са изложени твърдения, че на 01.04.2022 г. между ищцовите дружества в качеството на възложител и „********“ ЕООД в качеството на управляващо дружество бил сключен Договор за управление на имот. Съгласно чл. 1 от съглашението ищците възложили на управляващото дружество в качеството на единствен и изключителен представител да управлява проект, представляващ новострояща се сграда в УПИ с площ от 5758 кв.м., находящ се в гр. София, м. „Манастирски ливади – изток“, като съгласно чл. 4.1 възложителите дължат месечно възнаграждение за предоставените по контракта услуги в размер на 12000 евро без ДДС заедно с 1 % от нетната стойност на сключените договори за покупко-продажба на самостоятелни обекти. Задължението за заплащане на дължимото на управляващото дружество възнаграждение се разпределя между ищците както следва - 51,04 % за „***** ЕООД и 48,96% за „******“ ЕООД.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.05.2022 г. между ищцовите дружества и „*****“ АД бил сключен договор за посредничество при продажба на недвижим имот, по силата на който „******“ ЕООД и „***** ЕООД възложили на „*****“ АД да предоставя посреднически услуги за намиране на купувач/и на собствените на ищците недвижими имоти, находящи се в процесната новострояща се сграда. Съгласно чл. 12 от съглашението ищците дължат възнаграждение на посредника в размер на 3% с ДДС върху договорената продажна цена с включен ДДС, която се дължи само при условие на влязъл в сила предварителен договор и получена от възложителите първа вноска от продажната цена по него. В молба-уточнение от 29.04.2024 г. са изложени твърдения, че липсва идентитет между предмета на сключените договор за управление на имот и договор за посредничество при продажба на недвижим имот.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата Л. М. до 23.01.2023 г. била в трудово правоотношение с управляващото дружество „********“ ЕООД, като заемала длъжността „мениджър продажби“. Съгласно длъжностната характеристика за заеманата от сочената ответница позиция част от основните задължения и отговорности на служителя са да участва в активно търсене и привличане на нови клиенти, организира срещи с клиенти, презентира проекти на компанията и предоставя оферти, организира и извършва огледи на клиенти на съответните обекти, води преговори и сключва предварителни договори с клиенти. В исковата молба са изложени твърдения, че при изпълнение на трудовите си задължения Л. М. осъществила контакт с потенциални купувачи на недвижими имоти в новостроящата се сграда, а именно с АЕТ и ИАТ, със СПС и ППП, както и с МПЦ, като след 1 като им предложила обекти за продажба предоставила информация на тях на втората ответница Г К., която изпълнявала длъжността „брокер“ при „*****“ АД. В исковата молба са изложени твърдения, че без знание на клиентите са изготвени неистински документи – протоколи „Регистър на предложените имоти“, съгласно които представителя на „*****“ АД Г. К. е предложила на съответните клиенти имоти от процесната сграда. В исковата молба са изложени твърдения, че след представяне на съставените неистински документи от ответницата К. „*****“ АД е съставило фактура за дължимата комисионна, като ищцовите дружества заплатили фактурираната сума. Изложени са твърдения, че бъдещите купувачи по предварителните договори потвърдили пред представители на ищцовите дружества, че конкретните недвижими имоти, както и проекта, са предложени от първата ответница Л. М. и не са имали никакви отношения с втората ответница Г. К. или друг представител на „*****“ АД. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на противоправното поведение на ответниците, изразяващо се в предоставяне от страна на Л. М. на информация за потенциални клиенти на Г. К. и съставянето на неистински документи ищците претърпели имуществени вреди в размер на недължимо платената на „*****“ АД комисионна.

В молба-уточнение от 29.04.2024 г. са изложени твърдения, че заплатената от „***** ЕООД в полза на „*****“ АД комисионна възлиза на сумата в размер общо на 23059,70 лева, от която 6498,65 лева, комисионна по предварителен договор за изграждане и продажба на недвижим имот № BLD-M-1001 от 26.05.2022 г., сключен с АЕТ и ИАТ, 8385,35 лева, представляваща комисионна по предварителен договор за изграждане и продажба на недвижим имот № BLD-M-1112 от 20.10.2022 г., сключен със СПС и ППП и 8175,71 лева, представляваща комисионна по предварителен договор за изграждане и продажба на недвижим имот № BLD-M-1138 от 08.12.2022 г., сключен с МПЦ. Изложени са твърдения, че заплатената от „******“ ЕООД в полза на „*****“ АД комисионна възлиза общо на сумата в размер на 22119,97 лева, от която 6233,81 лева, представляваща комисионна по предварителен договор за изграждане и продажба на недвижим имот № BLD-M-1001 от 26.05.2022г., сключен с АЕТ и ИАТ, 8043,62 лева, представляваща комисионна по предварителен договор за изграждане и продажба на недвижим имот № BLD-M-1112 от 20.10.2022 г., сключен със СПС и ППП, и 7842,54 лева, представляваща комисионна по предварителен договор за изграждане и продажба на недвижим имот № BLD-M-1138 от 08.12.2022 г., сключен с МПЦ. Изложени са твърдения, че ищцовите дружества не са предявили искова претенция срещу „*****“ АД за връщане на недължимо платената комисионна, тъй като двете ответници са действали заедно и без знание на други служители на посредника, като вследствие на извършените от тях действия ищците са претърпели неимуществени вреди.

По изложените твърдения е направено искане Л. М. М. и Г. Д. К. при условията на солидарна отговорност да заплатят на „******“ ЕООД сумата в размер на 22119,97 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за недължимо платена на „*****“ АД комисионна по процесните предварителни договори, както и искане Л. М. М. и Г. Д. К. при условията на солидарна отговорност да заплатят на „***** ЕООД сумата в размер на 23059,70 лева, , представляваща обезщетение за имуществени вреди за недължимо платена на „*****“ АД комисионна по процесните предварителни договори, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателно погасяване на вземанията.

Направено е искане сторените от ищците съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

Ведно с исковата молба са представени документи, сред които три броя декларации от приобретателите по процесните предварителни договори, в които са заявили, че имотите са им предложени от Л. М., не са били в никакви отношения с Г. К. или друг представител на „*****“ АД, включително не са ползвали посредничеството на последните лица. Направено е искане „*****“ АД да бъде задължено да представи намиращи се у дружеството документи. Направено е искане за изслушване на съдебно-счетоводна и съдебно-почеркова експертизи. Направено е искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели за установяване на неправомерните действия на ответниците.

2

В срока по чл.131 ГПК ответницата Л. М. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. В депозирания отговор са изложени твърдения, че ответницата не е била в каквито и да е правоотношения с „*****“ АД или Г. К., нито им е предоставяла информация относно клиенти, с които е била в комуникация по повод предлагане на недвижими имоти. Страната поддържа, че е подписала процесните предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти с АЕТ и ИАТ, със СПС и ППП, както и с МПЦ, в качеството си на представител на „********“ ЕООД, като сключените сделки имплицитно доказват, че ответницата добросъвестно е изпълнявала трудовите си задължения, респ. поведението й не е противоправно. Ответницата излага твърдения, че няма никакво отношение в правоотношението между ищците и „*****“ АД, респ. не знае за извършвани плащания на комисионна в полза на сочения посредник. Ответницата поддържа, че не е запозната със сочения в исковата молба „Регистъра на предложените имоти“, изготвян при оглед на недвижим имот с посредничество на „*****“ АД. Страната сочи, че предмета на сключените от ищците договор за управление и договор за посредничество при продажба на недвижими имоти са със сходен предмет. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че Л. М. не се е облагодетелствала от заплатените в полза на „*****“ АД комисионни, а в допълнение липсват доказателства другата ответница Г. К. да е получила имуществена облага в резултат на заплащането на комисионните. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.

Ответникът не заявява доказателствени искания. Страната се противопоставя се на доказателственото искане на ищцците за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Г. К. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. С отговора са оспорени поддържаните в исковата молба твърдения за предоставяне от страна на Л. М. на информация относно потенциални купувачи на обекти в процесната сграда. В допълнение дори и да се приеме, че подобна информация е предоставяна от другия ответник, то същото по същество не представлява противоправно деяние доколкото Л. М., като служител на „********“ ЕООД, не е имала задължение да осъществява посреднически услуги за покупко-продажба на недвижими имоти, а напротив съгласно процесния договор за управление е следвало да бъде осъществен контакт с агенции за недвижими имоти, на които да бъде възложена посредническата дейност. В заключение страната поддържа, че липсата на противоправно деяние от страна на първата ответница води до извод за липса на противоправно поведение и от страна на Г. К., като ответницата сочи, че елемент от трудовите й задължения е било да извършва огледи на продаваните имоти, респ. да получава на информация за потенциални купувачи. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че сключеният между ищците и „*****“ АД договор за посредничество съдържа специален ред за изплащане на комисионна на посредника, чиято цел е ищците да не заплащат възнаграждение при условие, че бъдещите купувачи са заявили намерение да закупят продавани имоти без съдействието на посредника. Страната поддържа, че в съответствие със сключения договор между ищците и „*****“ АД, първите са били уведомени за воденето на кореспонденция с потенциалните купувачи, както и че имуществени вреди за ищците не биха настъпили, ако последните бяха уведомили служители на „*****“ АД за вече възникнали отношения с въпросните клиенти.

Ответницата твърди, че с извършеното плащане на комисионна ищците са потвърдили, че купувачите не се обслужват било от дружеството управител или друг посредник. Във връзка с поддържаните в исковата молба твърдения за неистинност на съставени документи – регистър на предложени имоти, ответницата поддържа, че обективно не би могла да контролира коректното им попълване и подписване от клиентите. В допълнение сочи, че комисионните по сключените предваителни договори са изплатени на „*****“ АД, въпреки че липсва подпис на един от купувачите, с което ищците признали задължението си към „*****“ АД. Ответницата поддържа, че в случая липсва освен противоправно поведение на страната, така и наличието на вина, тъй като Г. К. е изпълнявала добросъвестно задълженията си, осъществявала е контакти с клиенти, извършвала е оглед на продаваните обекти и е съдействала за попълване на уговорените между ищците и „*****“ АД отчетни 3 документи. Страната поддържа, че необосновано се претендира пълният размер на платените от ищците комисионни, вкл. платения ДДС, за който се ползва данъчен кредит.

Изложени са твърдения, че е налице свързаност между „***** ЕООД, „******“ ЕООД, „********“ ЕООД и „*****“ АД, като евентуални претенции на ищците във връзка с недължимо заплатени комисионни по договора за посредничество следва да бъдат насочени към насрещната по договора страна, а не към неин служител. Позовава се на т. 6 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, съгласно която когато работник или служител при изпълнение на възложената му работа причини вреди на трето лице, което е договаряло с предприятието за изпълнението на тази работа, това лице има право на търси по силата на договора обезщетение от предприятието за причинените му вреди, като работникът, причинил вредите отговаря пред предприятието, но не и пред увреденото лице съответно договорната отговорност на предприятието изключва отговорността по чл. 45 ЗЗД. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищците бъдат възложени направените по делото съдебни разноски.