Решение № 865 от 29.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20221000503523 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2405 от 02.09.2021 год., постановено по гр.д.№ 6736/2021 год. по описа на СГС, ГО, I-1 състав, „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Х. Н. Б. сумата от 200 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 23.05.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2018 год. до окончателното изплащане, като са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ответника „ОЗК-Застраховане” АД в осъдителната част за сумата от над 80 000 лева до присъдения размер от 200 000 лева. Не се оспорва определения от съда размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди, а единствено се оспорват изводите на съда досежно приетата липса на съпричиняване на вредоносния резлтат от страна на пострадалата. Твърди се, че ищцата е допринесла за настъпване на произшествието, тъй като незаконосъобразно се е намирала и се е движела по пътното платно на място, обозначено като автомагистрала; заела е била позиция зад автобуса, което не е дало възможност на водача да я забележи, както и е имала пряка видимост към автобуса, могла е да го въприеме като опасност и да се предпази. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен над сумата от 80 000 лева, приемайки поне 60 % съпричиняване от страна на ищцата.

Претендират се разноските по делото.

1

Въззиваемият Х. Н. Б., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като твъри, че не е налице действие или бездействие с което да е допринесла за настъпване на произшествието.

Моли решението да бъде потвърдено, като бъдат присъдени разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 80 000/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието, както и размерът на дължимото обезщетение от 200 000 лева.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до наличието или не на принос от страна на пострадалата за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.

В настоящия случай по делото от приетата съдебно-автотехническа експретиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от показанията на делинквента се установяват механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, а именно: на 23.05.2018 год., около 11.30 ч. управлявания от Б. Б. автобус с ДК № *** изпълнявал междуградски превоз на пътници от гр.София към гр.Пловдив и се движил по автомагистрала Тракия. Тъй като една от пътничките искала да слезе на бензиностанция „Шел“ Пазарджик, водачът не отбил на нея, защото забравил, а спрял малко след изхода в 2 непосредствена близост до бензиностанцията, който представлява аварийна лента на автомагистралата /най-дясна за посоката на движение/. При навлизането му нямало никой.

След около 10 м решил да придвижи автобуса по-назад за да може да спре по начин жената да слезе безопасно и предприел заден ход. В този момент на аварийната лента и зад автобуса се намирала ищцата с гръб към него. Тя не е била пътникът, който поискал да слезе и очевидно се е установила на мястото след като автобусът навлязъл в тази част на пътното платно, по твърдение в исковата молба в очакване на автомобил, на който да се качи. При извършване на маневрата назад водачът не възприел намиращата се зад автобуса пешеходка и я прегазил. Установява се, че освен с външни огледала за задно виждане, автобусът е бил оборудван с парктроник в задна броня и видеокамера за задно виждане на задното стъкло с монитор на арматурното табло. При включване на задна скорост, когато в обсега на парктроника се намира предмет или човек, той издава звуков сигнал вътре в автобуса за наличие на опасност, а камерата дава пряка видимост на водача на пространството зад превозното средство. В показанията си делинквента установява, че при предприемане на маневрата е наблюдавал за опасност само в огледалата за задно виждане, които според експертното заключение не осигуряват видимост непосредствено зад автобуса, която зона е невидима за водача и в нея е попадала ищцата. Такава видимост е осигурявала камерата, без да е използвана, от което следва, че обективно е могъл да възприеме намиращия се зад автобуса човек и да реагира своевременно, т.е. за водача удара е бил предотвратим. Вещото лице дава заклъчение, че единствената възможност за предотвратимост на произшествието от страна на ищцата е била ако при потеглянето назад на превозното средство се е намирала извън коридора му на движение, но предвид обстоятелството, че е била с гръб към него не е могла да предугади посоката на потегляне при работещ двигател.

Изложеното мотивира съда да приеме, че пострадалата с поведението си не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Действително разпоредбата на чл.55, ал.1, изр.второ ЗДвП забранява движението на пешеходци на път, обозначен като автомагистрала или скоростен път, но в конкретния случай само факта, че е стояла в аварийната лента не може да обоснове извод за поведение в нарушение на посочената забрана. Не се установи по делото ищцата да се е предвижвала по пътното платно, а само е изчаквала на място идването на друг автомобил с който да продължи пътуването си. Нещо повече – автобусът я е застигнал когато тя е била с гръб към него. Т.е. само по себе си разположението на ищцата на аварийната лента, без да види и чуе приближаващия откъм гърба й автобус, и при положение, че водачът на последния при наличните технически възможности е могъл да я забележи, не може да се квалифицира като поведение допринесло за настъпване на произшествието.

Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалия ищец не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и възражението за съпричиняване на посочените основания следва да бъде оставено без уважение.

Поради съвпадане на правните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

3

Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, ответника следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв възнаграждение в размер на 3 930 лева, за осъществено безплатно представителство по делото, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2405 от 02.09.2021 год., постановено по гр.д.№ 6736/2021 год. по описа на СГС, ГО, I-1 състав.

ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане” АД да заплати на адв. К. Л.-САК, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, сумата от 3 930 лева.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4