Решение № 4037 от 06.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4037 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20251110200294 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е въз основа на постъпила жалба от „***” ЕООД с ЕИК *** срещу наказателно постановление № 800868- F 797686/06.12.2024 г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. София, с което на основание чл. 178 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 96, ал. 10 вр. ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че нарушение не извършено, тъй като двете дружества – „***“ ЕООД и „***“ ЕООД не са осъществявали дейност в един и същи търговски обект – първото дружество е осъществявало дейност в търговски обект помещение № 2.33b, находящо се на етаж 2 в търговски център „***“, а дружеството-жалбоподател – в помещение № 0.30 на етаж 0 в същия търговски център. Отделно се посочва, че между прекратяването на дейността на „***“ ЕООД и стартиране дейността на „***“ ЕООД е изминал повече от един месец, което предвид разпоредбата на чл. 96, ал. 11 от ЗДДС изключва приложението на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. Посочва се, че при издаване на НП АНО не е обсъдил представените срещу АУАН възражения, а директно е възприел изложеното в акта. От съда се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.

1

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател „***” ЕООД се представлява от адв. С., надлежно упълномощен, който моли наказателното постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения и предвид ангажираните доказателства, вкл. и отмяната на акта за регистрация в частта, относно приложението на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. Претендира разноски по списък.

Въззиваемата страна – директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- София се представлява от упълномощен процесуален представителюрк. П., която моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП потвърдено като законосъобразно.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 13.05.2020 г. бил сключен договор за наем между „***“ ЕАД в качеството му на наемодател и „***“ ЕООД, ЕИК *** с управител А. И. Д., в качеството му на наемател. Съгласно посочения договор и сключения към него Анекс наемателят отдал под наем на наемателя помещение № 2.33b с приблизителна площ от 52,47 кв.м., разположено на ниво +5,85м. в търговски център *** за срок от 3 години, считано от датата на откриване на помещението. Адресът на търговския център бил гр. София, ул.

„Околовръстен път“ № 214. Съгласно сключения между страните договор наемателят щял да извършва дейност в помещението под търговското наименование ***, а предназначението на помещението било временен магазин за кафе, чай, какао и кафе машини. В обекта имало регистрирано фискално устройство с рег. № 4331583. За периода 01.10.2023 г. – 28.07.2024 г.

„***“ ЕООД реализирал оборот в размер на 398 298,28 лева и сторно операции 142 лева. С Анекс от 29.06.2024 г. бил удължен наемният срок до 27.07.2024 г.

След 28.07.2024 г. дружеството не осъществявало дейност в посочения обект.

На 01.08.2024 г. наемателят „***“ ЕООД освободил наетото помещение.

На 11.07.2024 г. бил сключен договор за наем между „***“ ЕАД в качеството му на наемодател и дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, ЕИК *** с управител А. И. Д., в качеството му на наемател. Съгласно посочения договор и сключените към него Анекс № 1 и 2 наемателят отдал под наем на наемателя помещение № 0.30 с площ от 76,54 кв.м., разположено на ниво 0, кота минус 7,20 м. в търговски център *** за срок от 5 години, считано от датата на откриване на помещението, но не по-късно от 16.09.2024 г. Адресът на търговския център бил гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 214. Съгласно сключения между страните Анекс № 1 наемателят щял да извършва дейност в помещението единствено под търговското наименование ***, а предназначението на помещението било магазин за кафе, чай, какао и кафе машини. Дружеството-жалбоподател започнало да осъществява дейност в помещението на 02.09.2024 г. В обекта имало фискално устройство рег. № 4744848, като за периода 02.09.2024 г.- 30.09.2024 г. бил регистриран оборот в размер на 56 141,56 лева.

2

На 28.10.2024 г. в ТД на НАП- офис Център било подадено заявление за регистрация по ЗДДС №0000-0145998 на дружеството-жалбоподател на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, поради достигане на облагаем оборот над 100 000 лева /100 797,58 лева/.

Във връзка с подаденото заявление свидетелката Ц. Ц. В., заемаща длъжността „инспектор по приходите“ в ТД на НАП- София извършила проверка по документи. Свидетелката счела, че тъй като и двете дружества са извършвали дейност в обект с един и същи административен адрес – гр.

София, Околовръстен път 214 и се касае за еднородна дейност, осъществявана последователно, то към реализирания от „***“ ЕООД оборот следва да се включи оборотът на всички свързани лица, извършвали последователно еднородна дейност в същия обект. С оглед на това и при включване на оборота на „***“ ЕООД в този на дружеството-жалбоподател свидетелката приела, че дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7дневен срок, считано от 02.09.2024 г., а именно до 09.09.2024 г., който срок не е спазен, поради което на 10.09.2024 г. е извършено нарушение на разпоредбите на чл. 96, ал. 10 вр. ал. 1 от ЗДДС.

На 13.11.2024 г. свидетелката В. издала акт за регистриране на дружеството-жалбоподател по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 10 вр. ал. 1 от ЗДДС.

На същата дата – 13.11.2024 г. свидетелката Ц. В. съставила срещу „***“ ЕООД, ЕИК *** и в присъствие на управителя на дружеството акт за установяване на административно нарушение №F797686/13.11.2024 г. Актът бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го подписал и получил екземпляр от него, а в графата, предназначена за възражения посочил, че ще депозира такива в законоустановения срок. На 20.11.2024 г. срещу АУАН били подадени и писмени възражения.

Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на така съставения АУАН директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАПСофия издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 96, ал. 10 вр. ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 178 от ЗДДС наложил на „***“ ЕООД, ЕИК *** имуществена санкция в размер на 500 лева. Препис от НП бил връчен на управителя на дружеството на 11.12.2024 г., а на 19.12.2024 г. била подадена и жалбата срещу НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелката Ц. Ц. В., договори за наем, анекси, чертежи на наетите помещения, заявление за регистрация по ЗДДС на „***“ ЕООД, справки за обороти, реализирани през фискално устройство с рег. № 4744848 и 4331583, съкратени отчети от фискалната памет на фискални устройства на „***“ ЕООД за м. септември и на „***“ ЕООД за м. юли, фактура за наем за период 02.09.2024-30.09.2024 г.

№1000023611, фактура за наем за период 01.07.2024 -31.07.2024 г.№ 3

6000001769, протокол за освобождаване на помещение 2.33b, акт за регистрация по ЗДДС на „***“ ЕООД № 220422404735602/08.11.2024 г., решение № 81/27.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ – София, акт за регистрация по ЗДДС на „***“ ЕООДкоригиран, опис на представени документи във връзка с проверка, заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.

Съществени за изясняване на релевантната фактическа обстановка са писмените доказателства по делото – от представените договори за наем и анекси се установява, че дружествата „***“ ЕООД и „***“ ЕООД в различни периоди от време са били наематели на помещения в търговския център ***, находящ се на адрес гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 214, като „***“ ЕООД е било наело помещение с № 2.33b с приблизителна площ от 52,47 кв.м., разположено на ниво +5,85м., а дружеството – жалбоподател е било наело помещение № 0.30 с площ от 76,54 кв.м., разположено на ниво 0, кота минус 7,20 м. От посочените договори се установява, че управителят на двете дружества е един и същ – А. И. Д., че към момента на сключване на договорите дружествата са били със седалище и адрес на управление на един и същи адрес, че предназначенията и на двете помещения като магазин /едното – временен/ за кафе, чай, какао и кафе машини, под едно и също търговско име -***. От договора за наем и анекса към него, сключен от „***“ ЕООД, както и от фактура за наем за период 01.07.2024 -31.07.2024 г. № 6000001769 и протокол за освобождаване на помещение 2.33b се установява, че срокът на наемното правоотношение между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД по повод помещение № 2.33b е изтекъл на 27.07.2024 г., като видно от съкратен отчет от фискално устройство на „***“ ЕООД за м. юли след 28.07.2024 г. дружеството не е осъществявало дейност в помещението и не е реализирало оборот.

На следващо място от съкратения отчет от фискалната памет на фискално устройство, регистрирано на 28.08.2024 г. на „***“ ЕООД за м. септември 2024 г. е видно, че първата продажба е осъществена на 02.09.2024 г., като от същия отчет е виден и реализираният от дружеството оборот за месец септември – 56 141,56 лева. По делото не са ангажирани доказателства относно реализирания от страна на „***“ ЕООД оборот от търговската му дейност, осъществявана в помещение № 0.30 за месец октомври 2024 г., но въпреки това съдът счита, че правилното решаване на делото е постижимо и без доказателства за тези данни предвид основния спорен въпрос – следва ли в облагаемия оборот на жалбоподателя да бъде включен и реализираният оборот от „***“ ЕООД през последните 12 последователни месеца и да се счита за оборот, реализиран в първия ден на започване на дейността на жалбоподателя /както е приел АНО/. От заявлението за регистрация по ЗДДС на „***“ ЕООД се установява датата на подаването му- 28.10.2024 г., както и основанието за подаване на заявлението- чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Видно от акта за регистрация дружеството е било регистрирано по ЗДДС на 08.11.2024 г. на основание чл.

96, ал. 10 вр. ал. 1 от ЗДДС, а от решение № 81/27.01.2025 г. на директора на 4 дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП този акт, в частта относно приложението на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС е отменен, а в останалата част – относно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е потвърден.

От представената по делото заповед на изпълнителния директор на НАП съдът извлече данни относно компетентността на актосъставителя и административнонаказаващия орган.

Съдът отчете, че в показанията си, дадени пред съда свидетелката Ц. В. пресъздаде своите изводи относно наличието на нарушението, за което е съставила АУАН, но същите са лишени в значителна степен от конкретност относно фактите, които са били установени. Свидетелката заяви, че е констатирала извършване на еднородна дейност – търговия, без да посочи каква точно и с какво е било търгувано, в един и същи обект, но без да е посетила обекта, а установила това обстоятелство на база представени документи. В тази част, показанията й не могат да бъдат кредитирани, тъй като именно от представените договори за наем се установява, че се касае за различни помещения, на различни етажи от търговския център, с различна площ. Не може да бъдат кредитирани и показанията й в частта, в която сочи, че двете дружества са извършвали дейност без прекъсване в рамките на един месец, доколкото от писмените доказателства е видно, че дейността на „***“ ЕООД е преустановена на 28.07.2024 г. – датата, на която е реализирана последната продажба /съгласно фискалния отчет/, а началото на дейността на дружеството-жалбоподател е 02.09.2024 г., съответно периодът от време надхвърля един месец.