Решение № 1365 от 22.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1365 гр. Бургас, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100501839 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ОД на МВР гр.Бургас,представлявана от директора К. К.,подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Д.,с адрес гр.Бургас,ул.“Христо Ботев“№46 срещу Решение № 2205 от 12.10.2022г. постановено по гр.д.№ 4556/2022г.по описа на БРС,с което ответникът ОД на МВР гр.Бургас е осъден да заплати на ищеца И. С. М. с ЕГН-**********, със съдебен адрес : гр.Бургас,ул.Раковски“№2- адв.С. К., сумата от 489.53 лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за 59.49 часа положен от ищеца и неплатен извънреден труд през периода 01.07.2019г.-09.07.2020г.,преизчислен с коефициент 1.143 ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 19.07.2022г.до окончателното и изплащане,както и сумата от 116.61 лева,представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.11.2019г.-18.07.2022г. и 360 лева разноски по делото.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния закон се явява крайният извод на съда,че е налице разлика между действително положения нощен труд от въззиваемия и този,отчетен и изплатен от ОДМВР-Бургас.Намира за несъобразено със специалната нормативна уредба заключението на съда,че тази разлика представлява извънреден труд,който следва да се заплати съобразно часовата ставка,предвидена за заплащане на извънреден труд,с коефициент 1.143. Оспорено е становището на районния съд,че е налице празнота в специалната нормативна уредба,касаеща служителите на МВР,която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,регулирани от КТ. Посочва се,че съдът не е отчел,че страните са обвързани от служебно правоотношение,регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото 1 приложение,а в ЗМВР липсва препращаща норма,която да даде основание за субсидиарното приложение на КТ и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт,регламентиращ статута на държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,трудовото възнаграждение и др. С оглед на това,размерът на допълнителното трудово възнаграждение според въззивника също следва да се определи по специалните правила,разписани в ЗМВР и издадени въз основа на него наредби и заповеди на министъра на МВР.Поддържа изцяло становището,което е изложено в отговора на исковата молба. Излага подробна правна аргументация за неправилност на решението на БРС и във връзка с постановеното решение на СЕС по дело С-262/2020,по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит. Прави оплакване,че изложените подробно съображения за приложимостта на специалния ред спрямо общия такъв неоснователно не са били споделени от първата инстанция и неправилно съдът е приел,че при наличие на непълнота в специалната уредба,касаеща служителите на МВР,следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.Моли за отмяна на решението на БРС и отхвърляне на иска от въззивната инстанция,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В отговора на въззивната жалба въззиваемият И. С. М.,чрез пълномощника му адв.К. е оспорил въззивната жалба като неоснователна и се отправя искане решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са правни доводи относно липсата на нормативна уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,която не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на положения нощен труд в дневен за служителите на МВР,каквато забрана би била противоконституционна,а като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота,въззиваемият сочи,че следва да намери субсидиарно приложение общата НСОРЗ,както е приел и районният съд.По отношение на размера се сочи,че са събрани доказателства за положен нощен труд от ищеца,който преизчислен към дневен такъв с коефициент 1.143 води до получената стойност на извънреден труд от 105.25 часа,както е приел БРС въз основа на доказателствата,събрани по делото.Изложени са правни доводи и за това,че правните изводи на БРС не противоречат на решението на СЕС по дело С-262/2020,по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит. Претендира разноски,прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,няма доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не изпраща представител.Няма нови доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемият И. М. редовно уведомен,не се явява и не се представлява. С писмена молба от пълномощника му се поддържа отговорът на въззивната жалба,няма нови доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено следното:

Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът И. С. М. е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Не е спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното време.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебноикономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. ищецът 2 е положил общо 416 часа нощен труд,който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 475.49 часа дневен труд и разликата в двете стойности в размер на 59.49 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца. В заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 59.49 часа възлиза на сума в размер на 489.53 лева,а дължимата лихва за забава възлиза на сумата 116.61 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд намира,че БРС е установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи,които се споделят от настоящата инстанция.

От правна страна на спора съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.

Решението на БРС е правилно, въззивният състав споделя мотивите му и препраща към тях основание чл. 272 ГПК.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да внесе следните допълнения по правната страна на спора:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд,съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица,съобразно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР).

Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР,редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните 3 работи. Правилно е приел БРС,че през процесния период са действали различни подзаконови актове - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121-з-36 от 07.01.2020г.,които предвиждат, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. За процесния период е приложима и Наредба № 8121-з908/02.08.2018г.за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен,за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,за полагане на труд на официални празници,за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. БРС е направил задълбочен анализ на правната уредба,като е достигнал до обоснован и правилен извод,че липсва специално правило, което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.При установената непълнота в специалната правна уредба,районният съд е приел,че същата следва да бъде запълнена с приложение на съответните норми от общата НСОРЗ,в частност чл.9 ал.2.

Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, тъй като се касае за специална уредба.

При обсъждане на това възражение,съдът съобрази,че в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,че общият закон намира субсидиарно приложение и по отношение на служителите в МВР,назначени по служебно правоотношение.Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения,включително и тези,работещи по трудови правоотношения в системата на МВР. В същия смисъл е изложил мотиви и БРС в решението си,които се споделят от настоящата инстанция. Налага се извод,че макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат пониски от определените в трудовото законодателство.