Определение № 6739 от 19.10.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6739 гр. София, 19.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Гражданско дело № 20211110133743 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 389 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на Г. Б. Б. срещу ИВ. Д. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за връщане на дадена в заема сума, съставляваща равностойността на 1000 безналични поименни акции от капитала на „Софарма“ АД, която към датата на сключване на договора за заем възлиза на 2676,20 лева, а към датата на претенцията на 3560,00 лева и иск по чл. 82 ЗЗД за сумата от 490,00 лева – представляваща пропусната полза в размер на изплатените дивиденти с решение на Общото събрание на „Софарма“ АД за 2016г. поради невръщането на уговорената сума на падежа 13.06.2016г.

В исковата молба се съдържа искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка: запор на банковите сметки на ответника в изрично посочени в исковата молба банки.

За да допусне исканото обезпечение, съдът е длъжен да провери дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Той трябва да провери също дали съществува обезпечителна нужда и относима и подходяща ли е поисканата обезпечителна мярка. Посочените предпоставки са кумулативни, като липсата на коя да е от тях препятства възможността да бъде допуснато обезпечение.

За да извърши тази проверка, съдът трябва да е сезиран редовно, а това означава, че исковата молба следва да съдържа реквизитите, очертани в разпоредбата на чл. 127 ГПК, относно страните, твърдяното спорно право и вида защита, която се търси, както и приложенията по чл.

128 ГПК. В процесния случай исковата молба е нередовна – н е уточнен размерът на предявените главни и акцесорна претенция, както и не е внесен пълния размер на дължимата държавна такса, за което съдът е дал съответни указания.

1

Следователно, към постановяване на определението исковата молба се явява нередовна, а това налага искането за допускане на обезпечение да се отхвърли, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 395, ал. 2 ГПК съдът дължи произнасяне по молбата в деня на постъпването й (респ. в деня, когато бъде докладвана), а такова произнасяне е невъзможно в случай, че първо не бъдат отстранени констатираните нередовности.

Няма пречка при отправяне на ново искане, съдът да допусне обезпечението. Още повече, че формулираното ново такова с отделна молба, ще обезпечи своевременното й докладване и съответно незабавното й разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 389 ГПК на ищеца Г. Б. Б., за допускане на обезпечение на предявените искове по делото срещу ИВ. Д. Д., чрез налагане на обезпечителна мярка: запор на банковите сметки на ответника в изрично посочени в исковата молба банки.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2