Решение № 901 от 25.06.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3094/2024
- Вид
- Решение № 901
- Подписан
- 25.06.2025
- Състав
- Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 292, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 901 гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
Мария Георгиева
Асен Воденичаров при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000503094 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 167 от 29.04.2024 год., постановено по гр.д.№ 768/2023 год. по описа на СОС, 5-ти състав е признато за установено по предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, че Н.
П. М. не дължи на В. Т. Ц. сумата от 25 528.02 лева по изпълнително зело № 833/22 год. по описа на ЧСИ В. Ц., поради погасяване на вземането по давност.
Решението е обжалвано от ответника В. Т. Ц. с доводи за неправилност. Поддържа се, че съдът не съобразил обстоятелството, че ищеца не е възразил по дължимостта на задължението, а само относно размера на несеквестируемото си имущество, с което счита, че с конглудентни действия е приел наличие на задължение. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. П. М., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли за потвърждаване на решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК /съобщението за решението е получено на 13.05.2024 год., а жалбата е подадена по пощата с клеймо от 27.05.2024 год., видно от служебна бележка № 4/12.11.2024 год. на Началник пощенска станция – гара Лакатник, п.к.2272/ срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените 1 от жалбоподателя оплаквания, касаещи единствено обстоятелството за наличие на признание на вземането, водещо до прекъсване на погасителната давност и в тази връзка приема следното:
Неоснователни са доводите на ответника, че с депозираните възражения за несеквестируемост се признава вземането, тъй като волеизявление в тази насока не е направено. В позитивното ни гражданско право липсата на волеизявление по даден въпрос не е равносилна на признание на неизгоден за страната факт. Наистина, в някои хипотези на търговското право (напр. чл. 292, ал. 1 от ТЗ, чл. 301 от ТЗ) се допуска пораждане на правни последици именно в резултат от липсата на волеизявление. Този подход, обаче, е резултат от специфично търговско качество на страните (каквото в случая липсва), както и от изричното му регламентиране като изключение, което следва да се прилага стриктно и ограничително.
Поради това аналогия с настоящия случай е недопустима.
Следва да бъде посочено, че задължението на длъжника съществува и е дължимо, но с изтеклата погасителна давност се препятства единствено възможността това задължение да бъде принудително събрано.
В настоящето производство не се събраха доказателства от които да се установи волеизявление на длъжника, било то изрично или мълчаливо, с което да е признал вземането в течение на давностния срок.
Поради съвпадане на правни изводи на настоящия въззивен състав по очертания от жалбата предмет на обжалване, с тези на първоинстанционният съд, решението на Софийския окръжен съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд, ответника следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемия на правно основание чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 500 лева, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия пред въззивния съд.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167 от 29.04.2024 год., постановено по гр.д.№ 768/2023 год. по описа на СОС, 5-ти състав.
ОСЪЖДА В. Т. Ц. да заплати на адв. В. И.-И.-СмАК адвокатско възнаграждение за пред въззивния съд в размер на 500 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3