Определение № 496 от 13.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 496 гр. Кюстендил, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500276 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх. № 4158/10.04.2025 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в Регистър БУЛСТАТ под № 177492004, с адрес на упражняване на дейността: *****, представлявано от адв. Д. М. М. - управител, против определение № 393 от 01.04.2025 г. на РС - Дупница по гр.д. № 1532/2024 г. по описа на същия съд, с което в хипотезата на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, процесуален представител на ищеца К. Й. П. за изменение в частта за разноските на решение № 88 от 14.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1532/2024г. по описа на РС - Дупница.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение.

Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, която счита за приложима в процесния случай, като акцентира, че по делото са предявени два установителни и осъдителен иск срещу двама различни ответници. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на депозираната молба с правно основание чл. 248 ГПК, като постановеното първоинстанционно решение бъде изменено в частта за разноските и в полза на молителя бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение спрямо всеки ответник.

Ответниците по частната жалба „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД не са депозирали писмен отговор в законоустановения срок.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на К. Й. П., представляван от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя адв. Д. М. М., с която са предявени обективно съединени искове, както следва: срещу „Кредисимо“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен кредит с № 2326529/22.12.2020 г., сключен между страните, поради противоречие с нормите на ЗПК и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1, съдържаща се в договор за паричен кредит с № 1

2326529/22.12.2020 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение; срещу „Ай Тръст“ ЕООД - иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 22.12.2020 г. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1.00 лeв., частично предявена от сума в общ размер от 300.00 лева, представляваща платена без основание сума.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили исковете като неоснователни и са заявили възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК. С депозирани по хода на делото молби от 04.02.2025 г. и двамата ответници поддържат изрично възражението си за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства и проведени три открити съдебни заседания, в които нито една от страните и техни процесуални представители не е присъствала. От страна на процесуалния представител на ищеца адв. М. са депозирани три писмени молби със становище по хода на делото.

В хода на образуваното производство по гр. д. № 1532/2024 г. по описа на ДнРС, ищецът К. П. е бил представляван от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, с адрес на управление на дейността: *****, представлявано от управителя Д. М., като с адвокатското дружество е бил сключен договор за правна защита и съдействие /спр. л. 62 от първоинстанционното дело/ при предоставяне на клиента на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата Преди приключване на устните състезания по делото на 12.11.2024 г. пред районния съд от страна на процесуалния представител на ищеца е депозирана молба с искане за присъждане на разноски, включително и разноски за адвокатско възнаграждение в полза на представлявалото го адвокатско дружество за предоставената безплатна правна помощ, в размер на по 480 лева с ДДС за всеки от трите иска. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС.

С решение № 88 от 14.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1532/2024 г. по описа на РС Дупница предявените искове са уважени изцяло, като съдът е прогласил по предявения от К.

Й. П. срещу „Кредисимо“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД договор за паричен кредит с № 2326529/22.12.2020 г. за нищожен. Прогласил е по предявения от К. Й. П. срещу „Ай Тръст“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД договор за предоставяне на поръчителство от 22.12.2020г. за нищожен и е осъдил „Ай Тръст“ ЕООД да заплати в полза на К. Й. П. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 281.19 лева, представляваща платена без основание сума. С решението „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са осъдени да заплатят в полза на К. Й. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 430.00 лева – разноски за производството пред РС – Дупница. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са осъдени да заплатят, на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. Д. М. М. от САК сумата от 400.00 лева – адвокатско възнаграждение.

С молба ищецът е направил искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските касаещи размера на определеното адвокатско възнаграждение, с доводи, идентични с тези, изложени в настоящата частна жалба. С обжалваното определение РС - Дупница е оставил молбата без уважение, като е изложил мотиви за нейната неоснователност. Позовавайки се на Решение от 25.01.2024 г. по С-438/22 на СЕС, съдът е приел, че предвид ниския материален интерес и фактическа и правна сложност на делото, както и продължителността на процеса и осъществената от адвоката правна защита присъденият размер на възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв от 400 лева е справедлив, като съдът е уточнил, че този размер е включено дължимо ДДС.

Окръжният съд намира, че оспореният съдебен акт е валиден и допустим, а преценен 2 по същество се явява правилен, поради което следва да бъде потвърден, по следните съображения.

Както вече се посочи по-горе първоинстанционното производство е имало за предмет предявени искове срещу двама ответници: срещу първия ответник е предявен установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за паричен кредит и срещу втория ответник установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за поръчителство и обусловен от това произнасяне осъдителен иск за връщане на получената без основание сума /установена с експертно заключение в размер 281.19 лева./. Така предявените претенции, касаят определен тип потребителска закрила и не се отличават с ексклузивност, а са често срещани в практиката.

В конкретния случай следва да се акцентира върху наличието на предявени самостоятелни искове срещу двама ответника, което предполага определяне на адвокатско възнаграждение по всеки от исковете срещу всеки от ответниците. Следва да се посочи, че двата обективно съединени иска против втория ответник са взаимно свързани, доколкото се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на клауза от договор за потребителски кредит. Първият установителен иск за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск за връщане на даденото въз основа на нищожния договор, което предполага и еднаква защита по двата иска, обемът на извършените от процесуалния представител действия са едни и същи и не се налага доказване по отделно по всеки от исковете, с изключение на размера на сумата – по втория иск, установен приетото по делото експертно заключение..

Въззивният съд счита, че правилно районният съд, съобразявайки заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, при определяне на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока; по конкретния правен спор. Същевременно, както бе посочено има обилна и непротиворечива съдебна практика; налице са водени множество еднотипни дела със същия предмет, както срещу същите кредитори, така и срещу други кредитори. Видът и количеството на извършените от процесуалния представител процесуални действия не е в голям обем, като се има предвид изложеното по-горе.

С оглед на това, съобразявайки на основание чл. 633 от ГПК разрешението, дадено в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове не са обвързващи за съда, както и разрешението, дадено в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съгласно което член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. Както е прието в посочената практика на СЕС, и в практиката на ВКС по приложението на решението на СЕС по дело № 438/22 размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за ориентир при определяне от съда служебно на размер на адвокатско възнаграждение, като бъде съобразен и пазара, при който адвокатите уговарят възнагражденията си за дела с подобна фактическа и правна сложност, като се отчитат и специфичните особености по конкретното дело.

Въззивният съд счита, че правилно районният съд съобразявайки всички изброени погоре особености на настоящето дело, както и неговата фактическа и правна сложност е определил на процесуалния представител на ищеца за осъществената от него безплатна правна помощ и представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско 3 възнаграждение в общ размер на 400 лева с вкл. ДДС за предявените искове, който размер се явява справедлив съобразно посочените критерии.

С оглед на изложеното по-горе обжалваното определение следва да се потвърди и частната жалба бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 393 от 01.04.2025 г. на РС - Дупница по гр.д. № 1532/2024г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4