Решение № 4269 от 03.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4269 гр. Пловдив, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330118875 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на В. С. М. с ЕГН ********** с адрес гр. П., жк Т.я, бл. ****, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК 200688545 със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул.

България № 196, представлявно от В. И. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 3709 лв. –недължимо платени по договор за кредит 22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.11.2024 г.-подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на 22.01.2018 г. за сума от 2000 лв. Дължи се неустойка -2704,01 лв. за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в срок.

ГЛП е 39,96 %; ГПР-48,15%. Неустойката не се дължи. Клаузата за дължимостта и е нищожна. Договарянето и противоречи на ЗПК.

В предоставения срок за отговор се оспорва иска. Признава невключването на неустойката в ГПР и заплащане на сума от 5709,01 лв.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за 1 установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за заем от 22.01.2018 г. , погасителен план, е видно, че на същата дата, между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника в заем на ищеца на сума от 2000 лв.

При месечен лихвен процент 3,30% и ГПР 48.155 %. В член 5 от договора е предвидено представяне на обезпечение чрез подписване на запис на заповед или представяне на банкова гаранция. В чл. 8 от договора е предвидено заплащане н неустойка от 2704,01 лв. при неизпълнение задължението да предоставяне на обезпечение. В погасителния план е начислена такава.

От представената справка от ответника (лист *** от делото) е видно, че ищеца е заплатил сума от 5709,01 лв. за задължения по договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че е възникнало заявеното правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е получил заемната сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, 2 съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 5 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 2704,01 лв.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, 3 ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора.

Тъй като неустойката представлява разход следва да бъде включена в ГПР. Доколкото не се оспорва от ответника, че при формиране на ГПР не участва задължението за неустойка съдът намира, че е налице нарушение на чл. 10 от ЗПК, което води по аргумент на чл. 22 от ЗПК до недействителност на договора и на основание чл. 23 от ЗПК поражда задължение за връщане от заемополучателя само на чистата стойност на кредита, която в случая е 2000 лв. Ето защо платената над нея сума от 3709,01 лв. до 5709,01 лв. се явява дадена без основание и подлежи на връщане на ищеца. Липсата на твърдения и данни за нейното плащане от ответника е основание за уважаване на иска за притендираната главница, както и присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от предявяване на иска до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, съобразно представеин доказателства и списък в размер от 127,11 лв. за държавна такса и 300 лв. за възнаграждение на вещи лица.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Д. Б. следва да се определи служебно възнаграждение в минимален размер от 400 лв. поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК 200688545 със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. България № 196, представлявно от В. И. да заплати на В. С. М. с ЕГН ********** с адрес гр. П., жк Т., бл. ****, вх. ***, ет. ***, ап. *** сумата от 3709 (три хиляди седемстотин и девет) лв.– недължимо платени по договор за кредит 22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.11.2024 г.-подаване на исковата молба до 4 окончателното й изплащане., както и сумата от 127,11 лв. (сто двадесет и седем лева и 11 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК 200688545 със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. България № 196, представлявно от В. И. да заплати на Д. Б. с лчен № ******* с адрес гр. П., ул. ******** № ****, ет. ***, оф. *** сумата от 400 /четиристотин/ лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 5