Решение № 369 от 14.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Пазарджик, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220200962 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-1006-001476 от 21.06.2022 г. на Началник група към ОД на МВР Пазарджик на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на Б. Л. И. с ЕГН: ********** от гр.

София, ЖК „************ за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

Срещу НП е подадена в срок жалба от Б. Л. И., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, издаването му в нарушения на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли съда да отмени постановлението. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, в което се излагат доводи, с които се иска 1 потвърждаване на постановлението. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 03.06.2022 г. около 18:22 ч. жалбоподателят Б. Л. И. управлявал лек автомобил „*******“ с рег. ******* по АМ „Тракия“ в посока от гр. Пловдив към гр. София, като бил сам в автомобила. Около км.60 на АМ имало задръстване. Двете ленти за движение били заети от бавнодвижещи се автомобили. Жалбоподателят решил да се придвижи с автомобила си по лентата за принудително спиране. Потеглил по нея и се движил по нея, когато е спрян за проверка от свидетелите Г. Ч. и К. О. – полицейски служители при ОД на МВР Пазарджик. Полицаите установили, че жалбоподателят управлява автомобила си в лентата за принудително спиране на магистралата, без да е налице повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача в превозното средство. Ч. съставил на жалбоподателя АУАН в негово присъствие, който му предявил и жалбоподателят подписал и получил без възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

По делото са разпитани като свидетели Г. Ч., К. О. и В.М., които в показанията си потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г. Ч. и К. О. като категорични и безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци. Те са дадени и от лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото. Показанията на полицейските служители се подкрепят в по-голямата си част и от показанията на свидетелката В.М. – съпруга на жалбоподателя. От нейните показания категорично се установи, че полицейските служители са спрели автомобила на жалбоподателя, след като се е движил в аварийната лента и самият жалбоподател е заявил на съпругата си, че е извършил нарушение, но сочил, че му е било лошо. Свидетелката заяви, че в случая съпругът й имал здравословни проблеми със сърцето и заради тях се върнал в Пловдив, където впоследствие лежал за лечение в МБАЛ „Пълмед“. В тази връзка съдът изиска информация от посоченото лечебно заведение. В получения отговор е видно, че през месец юни 2022 г. жалбоподателят не е бил приеман за лечение в МБАЛ „Пълмед“ Пловдив.

2

При така установените обстоятелства от правна страна, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят категорично е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП с това, че на 03.06.2022 г. около 18:22 ч. в Община Септември, на АМ „Тракия“, км.60 в посока гр. София е управлявал лек автомобил „*******“ с рег. ******* в лентата за принудително спиране без да е налице повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Безспорно се установиха всички елементи на административното нарушение. При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Съгласно последната разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път“. АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба и лишаване от управление съгласно правилно определената санкционна норма. Наказанията са в твърд размер съгласно посочената санкционна норма и няма основание за тяхното изменение. Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на наложеното наказание.

Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата за съществени процесуални нарушения (непосочени конкретни такива) са неоснователни. По съставомерните обстоятелства на нарушението няма разминаване в показанията на свидетелите – полицейски служители, които по същество се подкрепят и от показанията на съпругата на жалбоподателя.

Последната, макар и да се опита да представи малко по-различна обстановка пред съда, все пак в крайна сметка не скри управлението на съпруга си по лентата за аварийно спиране. Разпоредбата на чл.58, т.3 ЗДвП е ясна: „При движение по автомагистрала на водача е забранено: да се движи или спира в 3 лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство“. Видно е, че в нея не е посочено някакво изискване колко точно метра следва да се движи превозното средство в лентата за принудително спиране, следователно, дори и движение от метър е достатъчно, за да бъде извършено нарушението. Разстоянието на движение в принудителната лента в никакъв случай не е съставомерно обстоятелство.

Още повече, че дори и спирането (без каквото и да е движение) там е забранено. Вярно е, че полицейските служители не помнят определени подробности по нарушението, но това лесно може да се обясни с изминалото време, както и обстоятелството, че полицейските служители всекидневно извършват множество проверки, участват в различни СПО и за съда е важно те да помнят съставомерните обстоятелства по всеки случай, а не различни подробности. Налице са множество научни изследвания на лица, които свидетелстват за определени обстоятелства, като „резултатите, получени при някои експерименти, впечатляват със своята противоречивост“ - Пиер Дако в книгата му „Психология и вътрешна свобода“. Пак според белгийския психолог и психоаналитик: „Колкото и искрен да е човек, съвършено точно отговарящото на фактите показание си остава изключение. Ще видим колко вярно е това, ако се опитаме самите ние да опишем някаква сцена, която сме наблюдавали предния ден. Очевидно е, че неточността на свидетелското показание се дължи на множество фактори: отдалеченост на фактите във времето, сила на паметта, способност за съсредоточаване, несъзнавани предположения, потребност да изглеждаме сигурни в себе си, проециране на собствената личност върху човека, за когото даваме показания, евентуална връзка с този човек, интелект, несъзнавани емоции и пр.“ Видно е, че са налице множество критерий за преценка на достоверността на свидетелските показания. В конкретния случай е очевидно, че полицейските служители дават безпротиворечиви показания по отношение на съставомерните обстоятелства, а останалите подробности просто не са им били важни, за да ги запомнят.

С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са 4 описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен, а и съгласно чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.): „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“. Следва да се отбележи и, че съгласно § 6, т. 74 от ДР на ЗДвП: „Безопасност на движението по пътищата“ е състояние на системата човек – превозно средство – път – среда, при което може да бъде предотвратено възникването на пътнотранспортни произшествия и да бъдат ограничени последиците от вече настъпили пътни инциденти. За постигането му се въздейства чрез всестранен, превантивен и последователен подход за създаване на условия за защита на живота и здравето на човека, като се прилага съвкупност от мерки, насочени като минимум към: развитие на щадяща пътна инфраструктура; формиране на отговорно поведение на участниците в движението; техническа изправност и безопасност на превозните средства; осъществяване на ефективен контрол и превенция на нарушенията; адекватни и своевременни последващи действия от страна на съставните части на единната спасителна система.“ Видно е, че жалбоподателят в процесната вечер не е имал отговорно поведение на участник в движението, поради което съдът намира, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди 5 минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на девет съдебни заседания, но без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмен отговор.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 22-1006-001476 от 21.06.2022 г. на Началник група към ОД на МВР

Пазарджик, с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на Б. Л. И. с ЕГН: ********** от гр. София, ЖК „************ за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Б. Л. И. с ЕГН: ********** от гр. София, ЖК „************ да заплати на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6