Решение № 261 от 20.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Пловдив, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000545 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищеца СТ. СТ. Т. с ЕГН:

**********, представляван от пълномощника си адвокат Ж. СТ. ЗЛ. против Решение № 260019 от 15.01.2021 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 353/2019 г.

Решението се обжалва в частта му, с която предявеният от СТ. СТ. Т., представляван от пълномощника му адвокат Ж. СТ. ЗЛ. от АК-Стара Загора против ЗАД „ Д.Б.:Ж. и З.“ АД ЕИК .... иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева.

В тази обжалвана част се поддържа оплакване, че размера на присъденото от съда обезщетение е занижен и не съответства на критериите на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетение. Според жалбоподателя съдът не е отчел липсата на пълно възстановяване и факта, че и към настоящия момент пострадалия С.Т. има затруднение при движението на гривнената, лакътна и раменна стави на левия горен крайник и продължава да изпитва болки в тези области. Поради ограничения обем на движенията с тази ръка е 1 била нарушена мускулната й сила и това е довело до нарушаване на функцията на същата. Наред с това съдът е пропуснал да отчете факта ,че ищеца е опериран на два пъти – първата оперативна интервенция е за поставяне на Кишнеровите игли, а втората-за тяхното изваждане, което е наложило процедурата по рехабилитация да се проведе отново след всяка интервенция. Ако съдът беше отчел тези факти би следвало да определи обезщетение в по-голям размер, като според жалбоподателя сума в размер на 40 000 лева би отговаряла на изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетение.

Въззивна жалба срещу постановеното решение в осъдителната му част е подадена и от ответника ЗАД „ Д.Б.:Ж и З.“ ЕИК ...., представлявано от юрисконсулт И.В.. Решението се обжалва в частта, с която предявеният иск по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за разликата над 15 000 лева до присъдената сума от 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2019 г. Или обжалваемия интерес, който ответника защитава е в размер на 10 000 лева. В тази обжалвана част се поддържа оплакването,че присъденото обезщетение в размер на 25 000 лева е завишено и това е довело до неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Решението се обжалва и в частта относно началния момент от който се присъжда законната лихва върху присъденото обезщетение, като жалбоподателят счита, че лихвата следва да се присъди от датата на предявяване на исковата молба. При условията на евентуалност поддържа искането законната лихва да се присъди след изтичането на тримесечния срок от предявяването на застрахователната претенция. В крайна сметка се претендира да се отмени решението в осъдителната му част за разликата над 15 000 лева до 25 000 лева, до който размер иска е уважен и да се отхвърли иска за разликата от 10 000 лева.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивните жалби оплаквания и доводи, приема за установено следното:

По делото е безспорно установено,че ищеца е пострадал при ПТП, настъпило на 13.02.2019 г. на Автомагистрала „Т.“, на км.216, в землището на Община-Р.. Не се спори, че процесното ПТП е настъпило по вина на лицето Т.Н.Т., който е признат за виновен в това, че при управление на собствения си лек автомобил „О.К.“ с рег.№ .... е нарушил правилата за 2 движение, а именно: чл.5,ал.1т.1 от ЗДв.П, съгласно която разпоредба всеки участник в движението при управлението на МПС не трябва да създава опасност за живота и здравето на хората, чл.20,ал.1 от ЗДв.П - в нарушение на задължението си по тази разпоредба да контролира пътните превозни средства, които управляват водачът е загубил контрола над лекия си автомобил, напуснал е платното за движение, преобърнал се е в крайпътната канавка и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице. Конкретно на ищеца по делото СТ. СТ. Т. е причинил счупване на костите на лявата предмишница в долната трета, което е причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30- дни. Това увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК . Между страните е постигнато споразумение, обективирано в протоколно определение от 24.09.2019 г., постигнато по НОХД № 193/2019 г. по описа на РС- град Р..

Споразумението съгласно чл.383,ал.1 от НПК има правните последици на влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд относно трите основни момента, посочени в чл.300 от ГПК. Всъщност, страните не спорят относно дължимостта на застрахователното обезщетение, а само относно неговия размер. Според жалбоподателя –ищец присъдения размер е занижен, докато ответника счита точно обратното, че същият е завишен. По тази причина и в двете въззивни жалби се поддържа оплакването за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД.

А. По жалбата на ищеца СТ. СТ. Т..

Първоинстанционният съд е присъдил застрахователно обезщетение за причинените на пострадалия ищец неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума , считано от 06.08.2019 г. С Решение № 260215 от 21.05.2021 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по реда на чл.247 от ГПК по търг.дело № 353/2019 г., като е допуснал поправка на ОФГ отнасяща се до отхвърлителния диспозитив на решението. Съдът е отхвърлил иска по чл.432,ал.1 от ТЗ за разликата над 25 000 лева до предявения размер от 40 000 лева, вместо погрешно изписаната сума от 30 000 лева.

Пред първата инстанция е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от вещото лице д-р М.С., който има специалност 3 ортопед – травматолог. Вещото лице е съобразил механизма по който е станало процесното ПТП, а именно водачът Т.Т. е загубил контрол над автомобила си „О.К.“,напуснал е платното за движение в дясно по посока на движението, преминал е аварийната лента, преминал е през затревения скат, където лекия автомобил се е наклонил. След това се е получила ротация по вертикалната ос на автомобила в посока обратна на часовниковата стрелка и в крайна сметка се е ударил в бетонния отводнителен канал. Скоростта на лекия автомобил при напускане на платното за движение е била около 90 км./ч. От гледна точка на пътниците в лекия автомобил, като ищеца е заемал предната дясна седалка ударът е бил силен страничен удар. В резултат на удара пострадалия С.Т. е получил счупване на костите на лявата предмишница, като това травматично увреждане е в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП и механизма на същото. Проведена е оперативна интервенция, съдържанието на която е отразено в Оперативен протокол № 93 от 15.02.2019 г. Под венозна анестезия е осъществено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, която е осъществена с Киршнерови игли. Направена е гипсова имобилизация, която пострадалият е носил в продължение на 40 дни, след което е свалена и са започнали бавни и внимателни движения в китката. В медицинската документация, изготвена след проведената операция и конкретно в амбулаторния лист от 30.04.2019 г.,т.е. 74 след операцията е отразено,че лявата гривнена става е останала нерехабилитирана и че е със силно ограничен обем на активни движения, поради получилия се оток.

Вещото лице д-р С. е посочил, че при правилно проведено лечение оздравителния процес при този вид фрактури с фиксация с Киршнерови игли продължава обикновено 5 до 6 месеца.

В този случай обаче получилия се оток на лявата гривнена става е продължил за по –дълъг период от време, което е забавило значително процеса на рехабилитация. Той е започнал, но след спадането на отока.

При наличието на такъв, дори да се проведе рехабилитация на травмираната област, то тя е по-малко ефективна. При този вид фрактура се получават дефицити в амплитудата на движения в три стави, а именно: китковата, лакътна и раменната стави. Като цяло мощността на лявата ръка е много отслабнала и тя не може да достигне този обем от движения, които е 4 имала непосредствено преди да се получи фрактурата.

Или извода на вещото лице-травматолог е, че при нормална продължителност на оздравителния процес от около 5- 6 месеца при този вид фрактури , то възстановяването при ищеца е продължило 9 месеца или се е забавило с три месеца или 90 дни.

Практически в продължение на 3 до 4 месеца след операцията пострадалият не е могъл сам да се обслужва – не е могъл да се къпи, да шофира и през цялото това време е изпитвал силни болки. Според св.М., която има непосредствени впечатления за състоянието на ищеца – в първите месеци болките са били нетърпими, вземал е успокоителни като“Лексотан“,аналгитици и други обезболяващи лекарства. Касае е се не само до травматично увреждане на лявата ръка, но и до сериозна психотравма, като това се потвърждава и от заключението на съдебнопсихологичната експертиза, изготвена от К.Я.,която след осъществен оглед на личността на пострадалия е провела психологично обсъждане. Същата е констатирала наличието на посттравматична стресова реакция. Пострадалият изпитва напрежение, тревожност, разсеяност, самоизолация, проблеми със съня, песимизъм.

Всички посочени до този момент признаци са елементи на посттравматичното стресово разстройство, което не може да се преодолее без помощта на психолог или психотерапевт.

Първоинстанционният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, но не е отчел в достатъчна степен факта ,че ищеца е претърпял две оперативни интервенции. Не е отчел и установения от СМЕ факт, че с оглед на появилия се оток в областта на лявата предмишница оздравителният процес е продължил по –дълго от нормалното за този вид фрактури. При това е продължил с цели 3- ти месеца повече, през което време цялостната функция на лявата ръка от китката до лакътя и раменната става е била нарушена. Това е резултат от намалената мускулна сила на лявата ръка, която е със сериозни дефицити в амплитудата на движенията, които са ограничени през цялата продължителност на бавния оздравителен процес.

При отчитане на тези особености и най-вече продължителността на оздравителния процес въззивният съд намира, че на пострадалия С.Т. следва 5 да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева.

Този размер на обезщетението според ПАС репарира в достатъчна степен реално претърпените болки и страдания, които особено в първите три месеца са протичали със силна болка и затруднение за пострадалия да извършва елементарни битови дейности.

Всичко това е рефлектирало негативно и върху психическото равновесие на пострадалия ищец, който се е чувствал не само физически, но психически непълноценен и подтиснат от състоянието на безпомощност.

В този смисъл въззивната жалба на ищеца е частично основателна и следва да се отмени решението в отхвърлителната му част за сумата над 25 000 лева до 35 000 лева, до който размер искът е доказан като размер.

Следва да се потвърди решението в частта ,с която е отхвърлен иска по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над 35 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева.

На основание чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт следва да се присъди допълнителна ДТ в размер на 600 лева, която да се заплати по сметката на АС-Пловдив.

Б. По жалбата на ответника ЗАД „Д.Б.:Ж. и З.“ АД

Виждането на жалбоподателя, че сумата от 15 000 лева е достатъчна за да обезщети пострадалия за причинените му болки и страдания е далеч от представите на настоящия състав на въззивната инстанция за справедливо обезщетение. Вече бяха изложени мотивите за това, че иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до размер на 35 000 лева. Сума под този размер е занижена, а да се присъдят 15 000 лева за такава тежка фрактура, представляваща средна телесна повреда това е несправедливо присъдено обезщетение.