Решение № 52 от 12.05.2025, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Берковица, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. Ц.А при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. Ц.А Гражданско дело № 20211610100642 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. М. В., И.

Ц. В., Г. М. П. и В. К. П. против П. А. К., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС – за премахване на ограда, дървена постройка гараж и кош за съхранение на продукция от оградената част от собствения им недвижим имот с идентификатор *** по КККР на град Берковица, подробно описан в исковата молба.

Ищците Р. М. В., И. Ц. В., Г. М. П. и В. К. П. твърдят в исковата си молба, че са собственици на основание приложен към исковата молба нотариален акт от ....г. на Нотариус Е. Петрова на имот с идентификатор .... по КККР на град Б. Твърдят, че ответникът им пречи да упражняват правото си на собственост върху имота, тъй като през 2021г. оградил около 400 кв.м. от собствения им имот и в тази част построил второстепенни сгради и дървена постройка гараж.

Молят съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да премахне оградата, дървената постройка гараж и кош за съхранение на продукция от оградената част от собствения им недвижим имот с идентификатор ....по КККР на град Б. Претендират разноски.

1

С исковата молба е бил предявен и иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 124, ал. 2 ГПК – за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за неползване, равняващо се на средния месечен пазарен наем, за това, че ги е лишил от възможността да ползват около 400 кв.м. от собствения им имот. С нарочна молба на л. 118 ищците са оттеглили този иск и с Протоколно определение в първото по делото съдебно заседание, проведено на 21.06.24 г. съдът е прекратил производството в тази част по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 124, ал. 2 ГПК, поради което същият не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Ответникът П. А. К. е подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска.

В срока за отговор е предявил насрещен иск, който е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство – с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за собственост на реална част от 404 кв.м., които към момента попадат в имота на ищците с идентификатор .... по КККР на град Б. Оспорва констативния нотариален акт и моли за неговата отмяна до реална част от 404 кв.м. Твърди, че е придобил посочената реална част, която площ е оцветена в жълт цвят на геодезическо заснемане на лист 47 от делото, на основание давностно владение за периода от 1986г. до настоящия момент и на основание реституция по силата на Решение № ... от ....г. на ПК Б. Моли да бъде признат за собственик на посочената част. Претендира разноски.

Не е приет за съвместно разглеждане и не е предмет на разглеждане в настоящото производство предявеният извън срока за отговор насрещен иск, обективиран в молба от 27.05.22г., за установяване правото на собственост върху паянтов гараж и паянтов кош за съхранение на продукция, като производството е прекратено в посочената част с Определение № 127/09.05.2023 г., което не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответниците по насрещния иск - Р. М. В., И. Ц. В., Г. М. П. и В. К. П. са подали отговор и вземат становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения им по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Оспорват иска.

2

Твърдят, че няма законова възможност за придобИ.е по давност на реална част от имот. Посочва, че П. К. е поставил ограда и е построил второстепенни постройки в имота през 2021г., поради което в негова полза не е изтекла законоустановената придобивна давност. Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

По предявеният от ищците осъдителен иск с правна квалификация чл.

109 от Закона за собствеността в тежест на ищците е да установят, правото си на собственост върху посочения в исковата молба недвижим имот и че ответникът през 2021 г. е построил ограда, с която е оградил около 400 кв.м. от собствения им недвижим имот с идентификатор поземлен имот с идентификатор .... по КККР на град Б., че е поставил в тази част второстепенни сгради – гараж и кош за съхранение, и че с посочените действия ответникът пречи на ищците да упражняват необезпокоявано правото си на собственост, както и стойността на разходите за премахването им.

В тежест на ищеца по насрещния иск с правна квалификация чл. 124, ал.

1 ГПК – П. А. К. е да докаже, че е придобил претендираната от него реална част от процесния имот на посоченото от него основание – давностно владение, като докаже, че е упражнявал явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесната реална част за период от време по-дълъг от 10 години тоест за периода от 1986г. до 2021г., с намерението да свои имота за себе си и реституция, като докаже, че процесната реална част попада във възстановените на наследодателите му поземлени имоти с Решение № 8674 от 28.11.1997г. на ПК Берковица.

В случая предявеният от ответника насрещен иск за собственост на реална част с площ 404 кв.м. от процесния имот с идентификатор ..... по КККР на град Б. се явява преюдициален по отношение на предявения от ищците иск с правно основание чл. 109 ЗС.

По насрещния иск, предявен от П. А. К. с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за собственост на реална част с площ 404 кв.м. от процесния имот с идентификатор .... по КККР на 3 град Б., оцветена в жълт цвят на геодезическо заснемане на лист 47 от делото:

По делото е приложен издаден на 04.12.2019 г. Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 2.....г. /л. 4/, с който Р. М. В. и Г. М. П. са признати за собственици при равни права на Поземлен имот с идентификатор .... по КККР на град Б. с площ 2394 кв.м. Към датата, на която са се снабдили с нотариалния акт същите са били в брак и са придобили правата си в режим на СИО със своите съпрузи, а именно – Р. М. В. с И. Цветко В., а Г. М. П. с В. К. П. /видно от направените в деня на съставяне на нотариалния акт справки по нотариалното дело, от които са приложени заверени копия на л. 214 и л. 215 по делото/.

С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК е прието, че „констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.”

Предвид което, съдът е длъжен да зачете доказателствената сила на така издадения нотариален акт, докато същата не бъде оборена.

Ищецът по насрещния иск П. А. К. твърди, че е придобил спорната реална площ от 404 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор *** на две правни основания –давностно владение и реституция, като я бил приобщил /присъединил/ към собствения си имот с идентификатор ....

Правото на собственост не може да бъде придобито чрез едновременното действие на двата способа, поради което съдът следва да разгледа поотделно дали е налице някой от така заявените придобивни способа и в случай, че не е налице единия от тях, да се произнесе и по втория заявен придобивен способ /в този смисъл Решение № 13 от 25.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 376/2009 г., II г.о./.

Относно възможността за придобИ.е на спорната реална площ по давност:

Според задължителната практика на ВКС, изразена в Решение № 14 от 4

13.09.2022 г. по гр. д. № 1600/2021 г., ВКС, II г. о., съдилищата са длъжни, преди да пристъпят към обсъждане на въпроса дали е упражнявана фактическа власт с белезите на владение, най-напред да изследват въпроса дали фактическата власт върху реална част от имот от вида на процесния, дори и да притежава характеристиките на владение, е принципно годна да доведе до придобИ.е на собственост върху завладяната реална част. Прието е, че отрицателният отговор на този въпрос прави безпредметно да се изследва дали е упражнявано владение върху реалната част с продължителност повече от 10 години.

Спорната реална част е с площ от 404 кв.м. и е оцветена в жълт цвят на геодезическо заснемане на лист 47 от делото, както и на скица на л. 335 от изготвената по делото първоначална експертиза от вещото лице арх. А. Т. /л.

324-344/, която не е оспорена от страните.

Вещото лице е установило, че линията, очертана с оградата от мрежа и колове не е идеална права, като по лицето към улицата ширината е 10.40 м, а в дъното на имота е 10.60 м.

Според заключението на вещото лице спорната реална част има необходимата площ, но няма достатъчно лице, за да може да бъде урегулирана като самостоятелен имот.

В своето заключение вещото лице е съобразило, че за спорната реална част приложение намират размерите по чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗУТ - за курортни населени места, какъвто е гр. Б. /което съдът е обявил за общоизвестен факт в първото съдебно заседание/, а именно най-малко 16 м лице и 500 м повърхност.

Така посочените размери могат да бъдат намалени най-много с 1/5 с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ, което е взето предвид от вещото лице, като е посочено, че за да може да се урегулира като самостоятелен УПИ процесната част следва да отговаря кумулативно на следните две условия при прилагане на допустимите намаления за площ и лице, а именно - 400 кв.м. площ и минимум 12.80 м лице, което второ изискване не е изпълнено и имотът не отговаря на изискването за минимално лице , поради което и не може да се обособи в самостоятелен имот.

От заключението на вещото лице арх. Т. се установи, че:

Както спорната реална част от Поземлен имот с идентификатор ...., така и 5 съседния му имот ...., за който няма спор, че е собственост на П. К. и се легитимира като собственик с приложения на л. 5 Нотариален акт за собственост № ....г. на нотариус Е. П., попадат в урбанизираната територия на гр. Б., като южните им граници /дъното на имотите/ съвпадат с граничната регулационна линия, отразяваща края на селищната регулация по действащия план за улична регулация на гр. Б., като към настоящия момент и двата имота не са урегулирани с ПУП.

По сега действащия регулационен план за гр. Б., одобрен със Заповед № 127/18.02.1985 г., и двата имота са в обхвата на селищната територия, съставляваща УПИ I в кв. 65 с отреждане „за жилищно строителство“, без посочена дворищна регулация.

Двата имота не са кадастрално попълнени в действащия регулационен план за гр. Б., одобрен със Заповед № 127/18.02.1985 г., т.е. не са били обособени като самостоятелни имоти с кадастрални номера и граници в УПИ I в кв. 65, за който регулацията не е приложена;

Няма данни да е провеждана процедура за урегулиране на двата имота по реда на чл. 16 ЗУТ, нито да е провеждане процедура по реда на чл. 15, ал.

3 ЗУТ за придаване на част от ПИ.... към съседния му имот ...., за който няма спор, че е собственост на П. К..

Без значение е в случая, че имотите не са урегулирани след като същите попадат в урбанизирана територия по сега действащия регулационен план за гр. Б., одобрен със Заповед № 127/18.02.1985 г., което е достатъчно, за да се приеме, че за да може да се придобие спорната реална част по давност същата следва да отговаря на минималните изисквания за площ и лице, за да може да бъде урегулирана в самостоятелен имот.

Трайно застъпено е становището в съдебната практика, че изискванията за площ и лице на имот по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ не са приложими единствено за имоти извън регулация, за които не е налице отреждане с предвиждания за застрояване или други градоустройствени нужди, какъвто не е настоящия случай.