Решение № 1215 от 15.10.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. П., 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220102887 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.4, ал.1, във вр. с чл.3,т.5, във вр.с чл.2 от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба от Й. С. К. с ЕГН *********** от село М., община П., ул.“Д.“№21 срещу А. Д. К. с ЕГН ********** от село М., ул.“Д.“№21, в обстоятелствената част на която се твърди, че ответникът е син на молителката. Твърди се, че ответникът и неговата приятелката Лилия Кандева живеят на третия етаж от къщата на молителката в село Мокрище, а молителката обитава приземния етаж на тази къща. На 08.07.2024г около 20:00 часа молителката, прибирайки се вкъщи, се засякла на входната врата със сина си и му казала като пуши да не си хвърля фасовете навсякъде , а да ги събира и изхвърля.

Ответникът взел една метла и с дръжката на метлата започнал да чупи една от щайгите, които малко преди това молителката била свалила от колелото си.След това с дръжката на метлата започнал да удря молителката по гърба и главата и да и крещи:„Мамичката ти да еба! Ще те утрепя!“. Молителката успяла да избяга на улицата. Спасил я съседа и Заприн Николов К., който се обадил на телефон 112. Дошли полицаите и и казали да е спокойна, че А. повече няма да я закача. Молителката била много изплашена от случилото се и същата вечер преспала у една нейна приятелка. Твърди се в молбата, че това не е първият случай , в който синът и я обижда, ругае и заплашва. Това продължавало от месеци като от доста дълго време молителката е подложена на психически тормоз от страна на ответника. По същия начин с нея се държи и приятелката на сина и , поради което изпратила покана да освободят къщата и. На 09.07.2024г ответникът и казал“Ще те утрепя! Ще те пратя при брат ми!“ и я напсувал с думите „Мамичката ти да еба!“.

Моли съда да постанови решение , с което да се наложат мерки за защита.В подкрепа 1 на твърденията си молителката ангажира доказателства.

В съдебно заседание молителката, чрез пълномощника си , поддържа молбата.

Подробни съображения по същество са развити в хода на съдебните прения.

В съдебно заседание ответникът оспорва твърденията, изложени сезиращата молба като отрича на 08.07.202 не е удрял молителката по главата , респективно на 09.07.2024г. не и отправял описаните закани.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в молбата фактически твърдения , след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и от приложеното удостоверение за родствени връзки се установява, че ответникът е син на молителката. Установява се от представения по делото титул за собственост/ нотариален акт №59, т.VIII,н.д.№3349/91 по описа на нотариус при РС-П., съдържащ се на лист 58 от делото/, че молителката се собственик на триетажна масивна жилищна сграда , находяща се в село Мокрище.

Към молбата, инициирала настоящото съдебно производство, е приложена декларация по чл.9 , ал.3 от ЗЗДН, изхождаща от молителката. Съдържанието на тази декларация е напълно идентично с обстоятелствената част на молбата.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства от страните са ангажирани гласни доказателствени средства.Свидетелят Г. М. заяви ,че добре познава страните по делото, тъй като е от същото село. Свидетелят живее през една улица от дома на молителката. Свидетелят обясни ,че миналият месец към 10 юли 2024г докато се разхождал покрай дигата на реката, минавайки покрай къщата на молителката видял ответникът да излиза с една метла. В този момент Й. се прибирала с колелото и ответникът започнал да я удря по гърба с дръжката на метлата, която дръжка била метална. Й. се стъписала от случващото се и захвърлила колелото. Ответникът напсувал молителката на майка и и се заканил, че ще я пребие. Свидетелят допълни ,че Й. и синът и живеят в една къща като Й. живее на първия етаж, а ответникът, заедно с приятелката си живее на третия етаж. Според свидетеля този инцидент не е единствен. Ответникът постоянно навиквал майка си за дребни работи, псувал я и я обвинявал. Свидетелят заяви ,че ответникът злоупотребява с алкохол.

От разпита на свидетелката К. А. се установи, че на 08.07.2024г Й. отишла в дома на свидетелката. Й. била много притеснена, пребледняла. Двете се познават от дълги години, но свидетелката за пръв път я вижда в такова състояние. Молителката разказала на свидетелката какво се е случило, след което се обърнала се с гръб и свидетелката видяла, че гърбът на молителката бил посинял. Същата вечер свидетелката не е пуснала молителката да се върне в къщата си и молителката преспала в дома на свидетелката. На следващия ден – 09.07.2024г.молителката отново отишла в дома на свидетелката и и споделила , че ответникът продължава да я тормози, да и се заканва. Свидетелката заяви, че ответникът злоупотребява с алкохол ,както и че е станал изключително вулгарен и непрекъснато псува 2 майка си и отправя цинизми по неин адрес. Изкъртил е вратите в къщата. Чупи и хвърля всичко , което му попадне.

По искане на ответника като свидетел бе разпитан В. В.. Свидетелят В. работи като полицейски служител в РУ- П. и повече от 20 години своите служебни задължения изпълнява на територията на село Мокрище. Свидетелят заяви, че добре познава живущите в това населено място, включително и страните по настоящото дело. Запознат е с техните конфликти, които са се задълбочили от началото на тази година като твърди, че в основата на проблемите между тях е замесено жената, с която ответникът живее на съпружески начала в дома на майка си. Свидетелят характеризира ответника като „ не лош човек, но злоупотребява с алкохол“.

От Министерството на вътрешните работи- Дирекция „Национална система 112“, районен център 112-Кърджали с рег.№105850-662, екз№2 от 15.08.2024г.е изпратен и приложен по делото компакт диск, от който се установява, че на 08.07.2024г. във времевия диапазон 20:48 ч до 20:54ч от телефонен номер *** е прието обаждане с продължителност на аудиозаписа 05:44минути. Съдържанието на компакдиска е възпроизведено в съдебно заседание, проведено на 23.08.2024г. Конферентната връзка се осъществява между съответния оператор 112 и лицето Й. К..

Към делото с писмо вх.№19632/01.08.2024г. от ОД на МВР-П./ лист 27 и 28 от делото/ е приложена информационна карта от дейността на наряда №В 119214, от която е видно, че полицейските служители И. И. Я. и Х. Г. са се отзовали на подадения сигнал на тел.112.

Тези служители са разпитани като свидетели по делото. Двамата свидетели заявиха, че си спомнят за случая. Сигналът бил за скандал в село Мокрище. При пристигане на място заварили молителката силно разстроена. Същата им разказала ,че от доста време със сина и имат проблеми.Синът и редовно я тормозел и и посягал да я бие. Други пъти също е търсила съдействие като е разговаряла с кварталния. Молителката им споделила, че синът и проявява агресия спрямо нея. На място бил и техен съсед, който подал сигнала на телефон 112. Съседът също потвърдил пред полицейските служители, че синът на молителката се държал грубо с нея както и че лично е чувал да я псува и да и се заканва с думите“Да умреш“. При пристигането на полицейските служители ответникът бил на третия етаж в къщата, но слязъл за да разговарят. По преценка и на двамата ответници в този момент ответникът бил във видимо нетрезво състояние.Свидетелите предупредили страните да не се саморазправят и да уредят споровете си по съдебен ред.

От изисканите по реда на чл.9, ал.4 и ал.6 от ЗЗДН справки се установи, че по реда на чл.78А , ал.1 от НК на ответникът е наложено административно наказание за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. Установи се, че същият не се води на психиатричен отчет, както и че към настоящия момент по отношение на него е била реализирана държавна принуда под формата на мерки по реда на ЗЗДН.

Видно от приетото и неоспорено от ответната страна съдебно медицинско удостоверение №***г. , издадено от ОКПСМ при „МБАЛ П.“АД при прегледа на Й. С. К., извършен на 12.08.2024г. е констатирана следната обективна находка: белег от 3 кръвонасядане по цялата дължина на гърба. В заключителната част се сочи, че така описаното травматично увреждане е получено в резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар или върху такъв и добре отговаря да е получено така, както съобщава пострадалата в предварителните сведения. В частта на медицинския документ, касаещ предварителни сведения е отразено както следва : на 08.07.2024г около 21:00 часа в село Мокрище в дома и била нападната и бита с пластмасова метла с метална дръжка.

Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

По допустимостта на молбата:

Молбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице по смисъла на чл.8,т.1 от ЗЗДН и срещу лице по чл.3, т.5 от ЗЗДН. С оглед твърденията, че актовете за домашно насилие са извършени на 08.07.2024г и 09.07.2024г., съдът приема, че молбата е подадена в рамките на предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН срок.

По същество на молбата съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния жИ.т , личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка , които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От това определение следват няколко извода. На първо място се прави разграничение между отделните видове насилие, които се обхващат от предмета , вложен в общото понятие“ домашно насилие.От друга страна като форма на домашно насилие се приравнява и принудителното ограничаване на личната свобода или на личния жИ.т, без това принудително ограничаване да е свързано непременно с физическо, психическо или сексуално насилие, които са, както се посочи, други проявни форми на домашно насилие.

Касае се за осъществени конкретни активни протИ.правни действия от страна на извършителя, чрез които се посяга се върху телесната неприкосновеност и физическата цялост на пострадалия, или върху неговия психоемоционален интегритет и то по такъв обществено неприемлив начин, че съставляват пряка и непосредствена опасност за жИ.та и здравето му.Тук е мястото да се посочи, че съгласно ал.3 на горевизираната материално правна норма актовете по ал.1 могат да се извършат не само чрез действия, но и чрез бездействия. В конкретния случай обаче, предвид наведените в сезиращата молба фактически твърдения, предмет на доказване са активни действия на ответника, насочени към молителката.

Активно процесуално правно легитимирано да предяви такава претенция е съответното пострадало лице, като в негова тежест е да изложи онези правнорелевантни факти, които счита, че представляват една от проявните форми на домашно насилие, упражнено спрямо него.

4

От дефиницията, дадена в чл.2 от ЗЗДН , а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретния акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита. В закона липсва легална дефиниция на понятието „ психическо насилие“ , но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лицепораждат отрицателни за него емоции и / или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на психическо насилие могат да бъдат вербално насилие/ крещене, обиждане, псуване/, унижение, предизвикване на страх, изолация.