Решение № 162 от 19.09.2019, Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е № 158

19.09.2019г., град Средец

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Сирануш Артинян

При участието на секретаря Маринка

Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 463 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Д.Т.К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Й.Ж., против Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас, представлявана от Директора К. К.

В исковата молба се твърди, че през периода 01.01.2016г. до 31.12.2018г. Д.К. полагал труд на длъжност „младши полицейски инспектор“ в Районно управление на МВР – гр.Средец, като изпълнявал служебните си задължения на 24 часови смени при тримесечно сумарно отчитане на работното време. Ищецът имал статут на държавен служител и като такъв получавал брутно месечно възнаграждение, което се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Въпросното възнаграждение се определяло в Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017г. До 2018г. основното месечно възнаграждение било 682 лева, след това се изменяло на 737 лева, а от 01.03.2018г. до края на процесния период – 31.12.2018г. било в размер на 818 лева.

Ищецът сочи, че нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия, то било с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица. Нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвиждала, че работното време на държавните служители се изчислявало подневно, а за работниците и на 8, 12 или 24 часови смени – сумарно за тримесечен период, като работата извън редовното работно време се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период или 280 часа годишно. Излага, че предвид липсата на специална уредба, при изчисляване на работното време следвало да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и по конкретно чл.9, ал.2 от същата.

К. твърди, че за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. е положил около 2016 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 2304 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водило до извънреден труд, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. Преизчисляването било на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съобразно чл.187, ал.6 от ЗМВР. Излага, че през процесния период безспорно бил получавал заплащане за извънреден труд, но до определения брой часове, който можел да бъде заплащан – т.е. по 70 часа на тримесечие.

Останалият неплатен извънреден труд, включително получен от преизчисляването на нощен в дневен такъв, не бил компенсиран по никакъв начин на ищеца. За три години работил 12 тримесечия, като извънреден труд за тримесечие след преизчисление бил 24 часа или общо 288 часа извънреден труд след преобразуването му от нощен в дневен.

Отправя искане да бъде уважена исковата претенция, като бъде осъдена Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас да му заплати дължимите суми за извънреден труд, а именно: сумата от 1728 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 288 часа за целия процесен период от 01.01.216г. до 31.12.2018г. по конкретния иск, получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, както и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

С определение по чл.214 от ГПК в открито съдебно заседание на 05.09.2019г. съдът е допуснал изменение на иска, като следва да се счита за предявен за сумата от 1430,49 лева /хиляда четиристотин и тридесет лева и четиридесет и девет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, представляващо възнаграждение за извънреден труд. Предвид направеното от ищеца оттегляне на претенцията за периода от 01.01.2016г. до 31.05.2016г., за който се претендира извънреден труд, с определение от същото съдебно заседание, производството по делото е прекратено в тази част, като е постановено исковата претенция да се счита за предявена за периода от 01.06.2016г. до 31.12.2018г.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас, чрез пълномощника гл.юрисконсулт А.Д., е ангажирала отговор, в който заявява, че исковата претенция е допустима, но неоснователна, като оспорва същата по основание и размер, и моли да бъде отхвърлена. Ответникът твърди, че за процесния период ищецът е заемал полицейска длъжност в ОД на МВР – гр. Бургас по смисъла на чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полагайки труд на смени по график. Счита, че по отношение на държавните служители – полицейски органи, какъвто е ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време, намират чл. 187 и следващите от ЗМВР, във връзка с препратката на чл. 142, ал.

2 от ЗМВР. Сочи, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи.

Поддържа, че според нормотворческото решение на министъра на вътрешните работи в тези наредби липсвало регламент за увеличение на часовете нощен труд по коефициент, като уредбата предвиждала, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., но работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ответника е изводимо от тази нормативна уредба, че през процесния период съотношението между дневен и нощен труд е 1:1 и не следва да се прилага субсидиарно Кодексът на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд или са в съотношение 8:7. В контекста на това разрешение на правоотношенията, възникващи във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд, ответникът цитира издадени от министъра Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и последващата Заповед № 1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност на претендираното възнаграждение през периода 01.01.2016 г. – 08.07.2016 г. Моли за присъждане на деловодни разноски и определяне на юрисконсултско възнаграждение.

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Основателността на иска за заплащане на извънреден труд е обусловена от установяването на следните материално правни предпоставки: 1. че между страните е съществувало служебно правоотношение по ЗМВР през процесния период; 2. че ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; 3. че положеният от ищеца труд през процесния период надхвърля продължителността на нормативно определеното работното време, изчислявано всеки месец и съответно и на тримесечие; 4. продължителността на работното време и 5. подлежащия на заплащане размер на трудовото възнаграждение.

Не е спорно между страните, като се установява и от приложеното Удостоверение от 16.07.2019г., издадено от началник „Човешки ресурси“ на ОД на МВР – Бургас, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за извънреден труд – от 01.06.2016г. до 31.12.2018г., Д.К. е бил в служебно правоотношение по ЗМВР с Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас, на длъжност „Командир на отделение“ в „Охранителна полиция“ при Полицейски участък – Долно Езерово към Второ Районно управление – Бургас и „младши оперативен дежурен“ в „Оперативна дежурна част“ при РУ – Средец.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно –икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, като същото не е и оспорено от страните по делото, се установява, че за периода от 01.06.2016г. до 31.12.2018г. Д.Т.К. е положил нощен труд, равняващ се общо на 1448 часа /видно от колона 5 от Приложение № 1/. Положеният нощен труд в размер на 1448 часа не бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от 1448 часа ставал на 1655,06 /видно от колона 7 от Приложение № 1/. В резултат от преизчисляване на нощния труд с посочения коефициент, се получавала разлика между преизчисления и отчетения по протоколи и платен нощен труд в размер на 207,06 часа /видно от колона 8 от Приложение 1/, като въпросната разлика от преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно не е заплащана от ответника.

Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 207,06 часа с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение възлизал на 1430,49 лева, като нетното трудово възнаграждение било изчислено от вещото лице по размер за всеки месец на час, съобразно основното месечно възнаграждение и броя на работните часове в месеца.

Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период се установява от представените от ответника платежни бележки, а положения нощен труд от него – от протоколите за отчитане на отработеното време за процесния период, които документи са приобщени в доказателствената съвкупност по делото.

Спорен в настоящото производство е въпросът за начина на изчисляване на положените часове труд, респективно следва ли да се превръщат часовете положен нощен труд в дневни и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове.

Съобразно новелата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че допълнително възнаграждение е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период, като ал.5 на чл.187 от ЗМВР урежда, че работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на ненормиран работен ден или с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служители, работещи на смени.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съобразно чл.187, ал.9 от ЗМВР. За процесния период, за който се претендира възнаграждението за извънреден труд – от 01.06.2016г. до 31.12.2018г. са действали последователно Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. В трите наредби нормата на чл.3, ал.3 от същите са идентични и предвиждат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период. Чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. регламентира, че при сумирано отчитане на отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетения период.