Решение № 400 от 29.11.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. гр. Лом, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620102471 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от “Топлофикация - ***” ЕАД, ЕИК: **, представлявано от А. А. - Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Ф. И., адрес: гр. ***, против Л. Р. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на Л. Р. С., с ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация ***“ ЕАД сума в общ размер от 1956.60 лева (хиляда деветстотин петдесет и шест лева и шестдесет стотинки), от които: 1667.00 лева (хиляда шестстотин шестдесет и седем лева/ главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м. 04.2021 г. и 253.27 лева (двеста петдесет и три лева и двадесет и седем стотинки) мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2019г. до 15.06.2022г.; 30.52 лв. /тридесет лева и петдесет и две стотинки/ главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. и 5.81 лв. /пет лева и осемдесет и една стотинки/ мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.07.2019г. до 15.06.2022г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 28.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1493/2022 г. по описа на PC – Лом.

Твърди се в исковата молба, че дружеството - ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх. № 133604 срещу Л. Р. С. с ЕГН:********** за сумата в общ размер от 1956.60 лв., от които 1667.00 лв. главница, 1 представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.06.2022г. до изплащане на вземането, и 253.27 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 15.06.2022г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 30.52 лева - главница за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. и 5.81 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 15.06.2022г. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 1493/2022г. по описа на РС-Лом е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу Л. Р. С. с ЕГН:**********. Със съобщение, получено от дружеството на 21.11.2022г., съдът е дал указания, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок. В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Л. Р. С. с ЕГН:**********, като клиент на ТЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, за процесния период. Ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот в процесния период, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 133338, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са погасил задължението си. С уточняваща молба с вх. № 1744/06.03.2023 г. на л. 51 изрично е уточнен периода на претенцията за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, а именно, както е посочена в заповедта за изпълнение - от 01.07.2019 г. до 15.06.2022 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 от ЗЕ/ сградата етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната България” ООД. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които се прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. С исковата молба не се поддържат доказателствените искания, направени в първоначалната искова молба.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. С писмения отговор ответникът посочва, че така предявените искове са недопустими, недоказани и неоснователни. С първоначалната искова молба са предявени искове, които се различават по правно основание от заявените в заповедното производство, като това различие се изразява в претендирани периоди, по цена на иска и по топлоснабден имот. Твърди се, че в първоначалната ИМ (с вх. ном. 9261/29.12.2022г) е посочен различен топлоснабден имот гр. ***, с абонатен номер №57089, спрямо имота, посочен в заповедното производство: в гр.

*****. Ответникът заявява с отговора на исковата молба, че с молба от ищеца с вх. № 2

1744/06.03.2023 г. е направено недопустимо изменение на ИМ с довод, че е допусната грешка и се представя поправена искова молба. Ответникът релевира, че в производството по исковете, предявени по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. С отговора е взето становище и по основателността на така предявените исковете, като на първо място е направено възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД. Твърди се с отговора, че заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 28.06.2022г. и затова всички претендирани задължения за главница (за потребена отоплителна енергия и услуга за дялово разпределение), чийто падеж е настъпил преди 28.06.2019 г., са погасени по давност, както и претендираните за дължими мораторни лихви върху горепосочените главници, която е начислявана от ищеца преди тази дата.

Ответникът сочи, че от страна на ищеца не са представени доказателства за обстоятелството, че е отправил и съответно е получена от ответника покана за плащане на сумата за дялово разпределение, както и за датата, на която са публикувани на неговата интернет страница данни за процесните фактури за 2019г, 2020г, 2021г. Оспорено е и твърдението, че Л. С. има качеството потребител/клиент, респективно, че е собственик на процесния топлоснабден имот, посочен в заповедното производство, тъй като няма представени доказателства в подкрепа на това твърдение по делото. Представените като доказателства към поправената исковата молба не са документи, доказващи собственост върху недвижим имот, тъй като не се ползват с такава материална удостоверителна сила - същите не попадат сред документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл.77 от ЗС и чл. 18 от ЗЗД и не могат да ги заместят. Оспорени са изцяло представените писмени доказателства с исковата молба и с допълнителните такива.

В откритите съдебни заседания по делото не се явява процесуален представител на ищеца «Топлофикация ***» ЕАД. Депозирани са становища за гледане на делото в отсъствие на ищеца, с които се поддържа иска.

Ответникът в откритите съдебни заседания по делото не се явява и не се представлява. Постъпило е становище от адв. М. Д. от САК, който оспарва иска като недопустим и неоснователен.

В откритите съдебни заседания по делото третото лице помагач „Бруната България“ ООД /понастоящем с нова фирма „ДАЛСИЯ“ ООД съгласно вписване в ТРРЮЛНЦ/ не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч.гр.д. № 1493 по описа на Районен съд – Лом за 2022 г., образувано вследствие на прекратено и изпратено по подсъдност ч.гр.дело № 34747/2022 г. по описа на СРС, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. рег. № 133604 от 28.06.2022 г., за вземанията, предмет на настоящото производство, срещу Л. Р. С. с ЕГН: ********** за сумата в общ размер на 1956.60 лв., от 3 които: 1667.00 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. и лихва за забава върху тази главница - 253.27 лева за периода от 15.09.2019г. до 15.06.2022г., 30,52 лева главница за дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. и лихва за забава върху тази главница - 5.81 лева за периода от 01.07.2019г. до 15.06.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението - 28.06.2022г., до изплащане на вземането, като се претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Вземането се претендира за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, инсталация 4000242309, абонатен № 133338.

Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 917 от 18.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Л. Р. С. за претендираните суми, както и за направените по делото разноски в размер на 89,13 лева, от които 39,13 лв. за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 1493/2022г. по описа на PC – Лом. С разпореждане № 2268 от 11.11.2022 г. заповедният съд е указал, че дружеството - кредитор може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок срещу подалия възражение длъжник. Разпореждането е получено от кредитора на 21.11.2022 г. С вх. № 9261 от 29.12.2022 г. /с пощенско клеймо от 21.12.2022 г./, в срока по чл. 415, ал.

1 от ГПК, е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца. Съдът е указал с Разпореждане № 200/25.01.2023 г. на ищеца, че следва да уточни исковата сума и периода, за който се претендира същата, както и съответното основание, тъй като е било налице разминаване с вземането, присъдено в заповедното производство. С последващо Разпореждане № 354/14.02.2023 г. съдът отново е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, получено на 23.02.2023 г., като с молба с пощенско клеймо от 02.03.2023 г. в указания срок ищецът е отстранил всички нередовности на исковата молба. Ответникът в отговора на исковата молба навежда доводи, че така извършеното отстраняване нередовностите на исковата молба е недопустимо и правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК не намират приложение в заповедното производство. В случая ищецът не сочи, че прави изменение на иска, а че е допуснал грешка в исковата молба, като да му се отрече изначално правото, дадено му от чл. 129, ал. 5 от ГПК да поправи исковата молба и тя да се счита за редовна от деня на подаването, е отнемане на процесуална възможност, предоставена от процесуалния закон. Ищецът е привел исковата молба в съответствие със вземането, присъдено в заповедното производство, като между двете е постигнат идентитет с уточняващата молба с вх. № 1744/06.03.2023 г. /л51/.

Вследствие изложеното съдът намира искът за допустим.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД:

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо, че между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължението на ответника да заплати сумите, предмет на заповедното производство, представляваща 4 стойността на топлинни услуги, предоставени за топлоснабден имот в гр. ****. За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи: 1) съществуване на облигационно отношение между страните, 2 ) изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и 3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, включително всички наведени правопогасяващи възражения.