Решение № 15240 от 06.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15240 гр. София, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110118588 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на [фирма] против [фирма], с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, представляваща претърпени вреди вследствие на наложени от ответника обезпечителни мерки по ч. гр. дело №3487/2021 г. на СРС, 25 състав и изпълнително дело № 30/2021 г. на ЧСИ M. M., а именно:

1) сумата от 2 944,66 лева, представляваща претърпени вреди, изразяващи се във възнаградителна лихва, която ищецът е платил за ползван паричен заем в размер на обезпечения иск (запора) 14 148 лв. и за периода на запора – от 03.02.2021 г. до 06.03.2023 г.;

2) сумата от 1 000 лева, представляваща претърпени вреди, изразяващи се в платен от ищеца адвокатски хонорар за правна защита по обезпечителното дело пред СРС (800 лв.) и по изпълнителното дело при ЧСИ М. (200 лв.).

Претендира законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че ответникът поискал обезпечение на бъдещи искове срещу ищеца през м. 01.2021 г. Обезпечението било допуснато по ч. гр. д. № 3487/2021 г. на СРС. Бил допуснат запор на банкови сметки на ищеца в [фирма], които запор е наложен по изп. д. № 30/2021 г. на ЧСИ M. M.. Исковото производство по обезпечените претенции завършило с отхвърлително решение, влязло в сила на 12.01.2023 г. Запорът бил вдигнат на 06.03.2023 г., 1 като ищецът потърсил правна помощ от адвокат за вдигане на запора, поради което претърпял имуществени вреди по обезпечителното и по изпълнителното производство.

Доколкото запорът продължил повече от 2 години ищецът взел паричен заем от свързано с него дружество - [фирма], за да посреща наближаващи свои плащания. По договора за заем получил сумата от 15 000 лв. срещу уговорена възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно. След вдигане на запора [фирма] върнал на заемодателя уговорената сума и заплатил дължимата възнаградителна лихва. Претендира дължимата и заплатена от него възнаградителна лихва в общ размер на 2 994, 66 лв., начислена за периода 03.02.2021 г. – 06.03.2023 г., върху запорираната сума в размер на 14 148 лв. Счита, че платената лихва представлява претърпените вреди вследствие на неоснователно наложеното обезпечение чрез запор на банковата му сметка. Доколкото с оглед поведението на ответника се наложило да ангажира адвокат в обезпечителното производство, който да му съдейства във връзка с вдигането на наложения запор, претендира и че сторените разноски за адвокатска защита и съдействие в обезпечителното и изпълнителното произовдство също му се дължат. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът [фирма] е подал отговор на исковата молба, с които намира претенцията за неоснователна и моли за неиното отхвърляне. Твърди, че не е бездеиствал при вдигането на запора. Намира деиствията на ищеца за целенасочени. Сочи, че ищецът и „[фирма] били свързани лица и извършвали съвместна деиност. Договорът за заем не бил сключен поради наложения запор, а във връзка с траините търговски отношения между двете дружества. Кредиторът по договора за заем нямал банков лиценз за извършване на банкова деиност. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното

По делото е приложено ч.гр.д. № 3487/2021 г. по описа на СРС, 25 с-в, което е образувано по молба, подадена от [фирма], за обезпечение на бъдещи осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ. С определение от 22.01.2021 г. е допуснато на основание чл. 390, ал. 1, т. 1 ГПК обезпечение чрез налагане на запор на банковите сметки на [фирма] до размера на сумата от 14 148 лв., след внасяне на гаранция е издадена обезпечителна заповед. Видно от постановеното определение и издадената обезпечителна заповед същите се отнасят до всички банки.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изп.д. № 2021786040030 по описа на ЧСИ M. M., по което със запорно съобщение от 02.02.2021 г. е наложен запор по банковата сметка на [фирма] в [фирма]. В писмо от банката до ЧСИ М. е посочено, че към момента на налагане на запора по сметка на длъжника наличните авоари са в размер на 766 лв.

Въз основа на подадената искова молба от [фирма] срещу [фирма] е образувано гр.д.

№ 8078/2021 г., по описа на Софийски районен съд, 163 с-в. Постановено е Решение № 2

20220745 от 09.12.2021 г., с което исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 120 лв. – незаплатена цена за реглаж на входна врата на офис по договор от 11.06.2018 г., за което е издадена фактура № 0000005756/11.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2021 г. до окончателното заплащане на дължимото; 312 лв. – незаплатена цена за принудително отваряне на 1 брой гаражна махова врата /200 лв. без ДДС/ и пребучване на настройки на 1 бр. дистанционно /60 лв. без ДДС/ по договор от 27.07.2018 г., за което е издадена фактура № 0000005871/27.07.2018 г., 8 928 лв. – незаплатена цена за разлепване на 186 бр. интериорни врати по 40 лв. на брой без ДДС по Договор от 21.08.2018 г., за което е издадена фактура № 0000005913/21.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 10.02.2021 г. до окончателното изплащане и 4 788 лв. с ДДС, представляваща незаплатена цена за смазване на 57 броя входни блиндирани врати по 35 лв. броя и монтаж на 57 броя подови гнезда по 35 лв. на брой без ДДС и договор от 31.10.2018 г., за което е издадена фактура 0000006083/31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда 10.02.2021 г. до окончателното заплащане на дължимото на основание чл. 327 ТЗ, чл. 58 и чл. 266 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 и 86 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Първоинстанционното решение е било обжалвано от [фирма] пред Софийски градски съд и е било образувано възз.гр.д. № 4029/2022 г., по което е постановено окончателно решение Решение № 196 от 12.01.2023 г. по възз.гр.д. № 4029/2022 г. по описа на СГС, III-Б с-в, с което е потвърдено Решение № 20220745 от 09.12.2021 г. по гр.д. № 8078/2021 г. по описа на СРС, 165 с-в. Въззивникът [фирма] е осъден да заплати разноски на въззиваемия [фирма]. Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК.

С молба от 08.02.2023 г., подадена от [фирма] по ч.гр.д. № 3487/2021 г. по описа на СРС, 25 с-в е поискана отмяна на допуснатото обезпечение въз основа на влязлото в сила решение, с което претенциите на [фирма] са отхвърлени. Молбата е подадена чрез адв. М. П. и към нея е приложен договор за правна защита и съдействие от 19.01.2023 г., сключен с молителя, чийто предмет е посочен – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в консултации и защита по обезпечително дело № 3487/21 г. по описа на СРС, 25 с-в за вдигане на запор и по изп.д. при ЧСИ М. М., образувано от [фирма]. Посочено е договорено възнаграждение в размер на 1 000 лв., от които 800 лв. за защита по обезпечителното производство и 200 лв. по исковото производство, както и че сумата от 1 000 лв. е платена в брой. След даване на възможност за становище от насрещната страна с определение № 20083652 от 16.03.2023 г., постановено по гр.д. № 3847/2021 г. по описа на СРС, 25 с-в, постановено на основание чл. 402, ал. 2 ГПК е отменено допуснатото обезпечение, обезсилена е издадената обезпечителна заповед от 22.01.2021 г. и е оставено без уважение искането на [фирма] за освобождаване на гаранцията, като е указано на [фирма] в едномесечен срок да предяви иск по реда на чл. 403, ал. 1 ГПК. Такъв иск е предявен в указания срок и въз основа на него е образувано настоящото дело.

3

С молба от 06.03.2023 г., подадена от [фирма] е поискано прекратяване на делото и вдигане на наложения запор на [фирма], делото е прекратено с разпореждане от 06.03.2023 г. на ЧСИ М., постановено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Видно от приетата като доказателство по делото справка от БНБ ищецът [фирма] е титуляр на една банкова разплащателна сметка в [фирма].

По делото е приет като доказателство договор за паричен заем от 03.02.2021 г., сключен между двете свързани лица по см. на §1, т. 3 ДОПК [фирма] в качеството му на заемодател и [фирма] в качеството му на заемател по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 15 000лв., която той да ползва като оборотни средства за осъществяване на търговската си дейност и се задължава да върне до 10.02.2022 г. съгласно раздел II, т. 2.3. Паричният заем се предоставя срещу лихва в размер на 10 %, която се плаща в края на периода при връщане на заетата сума. Страните са се съгласили, че договорът се сключва без предоставяне на каквото и да било обезпечение. С Анекс от 03.02.2021 г. договорът е продължен с още 24 месеца, като крайната дата за плащане на главницата и възнаградителната лихва е 10.02.2024 г., а случай, че запорът бъде вдигнат по-рано, заемателят остава задължен да върне лихвата и главницата, която се начислява до края на срока на договора. Прието като доказателство е платежно нареждане от 03.02.2021 г., видно от което по сметка на [фирма] е наредена сумата от 15 000 лв от [фирма] с основание заем с 10 % лихва. Прието като доказателство е и платежно нареждане от 08.03.2023 г., видно от което [фирма] е наредил да се плати на [фирма] на основание връщане на заем с главница 15 000 лв. сумата от 18 139, 73 лв.

По делото е приета като доказателство разчетно-платежна ведомост на [фирма] за месец януари 2021 г., видно от която дружеството дължи на служителите си заплати в размер на 4 399, 85 лв., 773, 81 лв. – осигуровки, същите са платими през февруари.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна /ССчЕ/, чието заключение съдът е приел като доказтелство по делото. Същото е оспорено от ответника с доводите, че ищецът не е предоставил цялата необходима изискуема информация и данни на вещото лице, а представил банкови извлечения за движенията по сметката си само за 2 месеца след налагането на запора и 2 месеца преди вдигането на запора. Съдът намира, че така направеното възражение не засяга качеството на заключението като доказателство, а единствено има отношение към доказателствената му стойност, поради което и настоящият състав кредитира с доверие заключението на ССчЕ като обективно и професионално изготвено. За да отговори на поставените въпроси, вещото лице е проверило наличността и движението по сметките на [фирма] за периода от 01.02.2021 г. – 31.03.2021 г. и за периода 01.02.2023 г. – 31.03.2023 г., аналитичния регистър на счетоводна сметка 159 „Други заеми и дългове“ за периода 01.02.2021 г. – 2024 г., аналитичен регистър на счетоводна смета 621 „Разходи за лихви“ за периода 01.01.2023 г. – 2024 г., както и е извършена справка в счетоводството на „[фирма] и е проверен аналитичен регистър по счетоводна сметка 229 „Други предоставени заеми“ за период 01.02.2021 г. – 2024 г. и аналитичен регистър по счетводона сметка 72 „Приходи от лихви“. Посочено е, че [фирма] е титуляр на една 4 разплащателна банкова сметка в [фирма], по която е получено запорно съобщение на 02.02.2021 г., а запорът е вдигнат на 06.03.3023 г. Към 02.02.2021 г. по сметката на [фирма] е имало 766, 02 лв. На 03.02.2021 г. е получена сума в размер на 15 000 лв. от [фирма] и наличността е станала 15 766, 02 лв. В периода 01.02.2021 г. – 31.03.021 г. са извършвани следните плащания от сметката на [фирма] за заплата, за възнаграждение по ДУК, теглене от сметка и от АТМ, плащания към ТД на НАП за ДДС, ДОО, ДЗПО, ЗО, ДДФЛ, плащания по фактури към [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. За периода 01.02.2023 г. – 07.03.23 г. са извършвани следните плащания от сметката на [фирма] за заплата, за възнаграждение по ДУК, плащания към ТД на НАП за ДДС, ДОО, ДЗПО, ЗО, ДДФЛ, плащания по фактури към [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]. Договорът за заем, сключен между [фирма] и [фирма] е осчетоводен в счетоводството на [фирма] по счетоводна сметка 159 „Други заеми и дългове“, като е осчетоводена получената сума в размер на 15 000 лв. от „[фирма] на основание „заем, съгласно договор“, а със счетоводна операция от 08.03.2023 г. е регистрирано връщането на заемната сума в размер на 15 000 лв. на основание „върната главница по заем“, на същата дата по счетоводна сметка 621 „Разходи за лихви“ е осчетоводена сума в размер на 3 179, 73 лв., заплатена на „[фирма] на основание „лихва по заем“. В счетоводството на „[фирма] по счетоводна сметка 229 „Други предоставени заем“ със счетоводна операция от 03.02.2021 г. е осчетоводена дадена в заем сума в размер на 15 000 лв. на основание предоставен заем. Със счетоводна операция от 08.03.2023 г. е регистрирано получаването на заеманата сума в размер на 15 000 лв. на основание върната главница, на същата по счетоводна сметка 721 „Приходи от лихви“ е осчетоводена сума в размер на 3 139, 73 лв., заплатена от [фирма] на основание „платени лихви по заем“. Между двете дружества са били извършвани и други плащания извън договора за заем, като в периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2021 г. по банковата сметка на [фирма] са постъпвали суми, наредени от [фирма] в общ размер на 284 700 лв. на основание аванс и плащане по фактури, а в периода от 01.02.2023 г. до 07.03.2023 г. по банковата мета на [фирма] са постъпвали суми, наредени от [фирма] в общ размер на 126 600 лв. на основание „аванс по договор“.