Решение № 63 от 01.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Благоевград , 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно гражданско дело № 20201200501099 по описа за 2020 година съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Инициирано е по повод депозирана въззивна жалба от И. П. С., чрез адвокат В.С., срещу Решение № 472 от 24.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1384/2018 г. по описа на Районен съд – С., с което частично е уважен иск с правно основание чл. 200 от КТ.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от И. П. С., ЕГН ********** против „Е П Д Т“ ООД, ЕИК .., с която се твърди, че към 2018 г. между ищеца и ответника бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът заемал длъжност международен шофьор. Сочи се, че на 17.06.2018 г., около 14.38 часа, изпълнявайки курс от Гърция за Румъния, на главен път Е-79, на около 2-3 кмилометра преди отклонението от с. Р., между Монтана и В., ищецът, управлявайки товарен автомобил „Скания“, с peг.№ Е..КС, с прикачено към него ремарке с peг. № Е..ЕВ, собственост на ответника /работодателя/, попаднал в дупка, с диаметър около 60 сантиметра и дълбока около 25 сантиметра, навираща се в неговата лента за движение, която видял, но не могъл да избегне. Според И.С. след удара кормилното устройство блокирало, автомобилът станал неуправляем и се насочил в насрещната лента за движение, преминал през мантинелата, прескочил крайпътната канавката и се блъснал в дърво, което се счупило.

Твърди, че след удара в дървото не помни нищо и че когато дошъл в съзнание, разбрал, че автомобилът е спрял в полето и е счупил второ крайпътно дърво, след което излязъл на пътя и започнал да търси помощ, спрял друг шофьор, като последният се обадил на телефон 112.

На мястото пристигнала полиция и бърза помощ, медицинските лица прегледали пострадалия и установили спукване на дясната вежда. Твърди, че отишъл в хотел във В., където по време на вечерята му станало лошо, започнало да му се вие свят и му причерняло, била извикана спешна помощ и бил отведен в спешното отделение на МБАЛ „Св.Петка“ АД в гр.В.. Там му направили скенер и поискали да го настанят в болницата, но отказал. На 1 следващия ден се прибрал в С. и бил в отпуск по болест общо 25 дни при домашен амбулаторен режим и прием на лекарства. Ищецът заявява, че злополуката от 17.06.2018 г. е призната за трудова по надлежния ред. В исковата молба е посочено още, че настъпилата трудова злополука се е отразила емоционално и стресово на пострадалия, който често имал главоболие, професията му била свързана с напрежение, което допълнително го натоварвало и се отразявало на здравето му, бил неработоспособен повече от месец и изпитвал болки и страдания. В първото открито съдебно заседание, проведено пред районния съд, ищецът допълва исковата молба, твърдейки, че пътното превозно средство, което управлявал в момента на злополуката и което е собственост на работодателя, било с техническа неизправност на кормилната уредба, за което работодателят бил уведомен преди това. С исковата молба се настоява ответникът, на основание чл. 200 от КТ, да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в ежедневието, следствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Ответникът „Е П Д Т“ ООД е подал писмен отговор, посредством който оспорва предявения иск. Прави възражение, според което част от твърдените и претендирани неимуществени вреди не са в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука.

Заявява, че на ищеца била предоставена длъжностна характеристика, подписана от него и от работодателя, включваща задължението да съобразява пътната обстановка и да избира подходяща скорост за движение, както и че му бил проведен първоначален, ежедневен, периодичен и извънреден инструктаж от работодателя във връзка с безопасността. Според ответника ищцовата страна е проявила груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, понеже е управлявала моторното превозно средство със скорост, която не била съобразена с пътната обстановка - участък с неравности.

В производството, по искане на ответното дружество, първостепенният съд е конституирал „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК .. като трето лице – помагач на страната на ответника, тъй като са наведени твърдения, че между застрахователя и работодателя е сключен договор за застраховка „Трудова злополука“.

С оспореното решение първостепенният съдебен състав е приел, че ищецът И. П. С. е претърпял неимуществени вреди в следствие на трудово злополука, настъпила от пътнотранспортно произшествие. Размерът на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД е определен на 4000 лева. Тъй като Районен съд – С. е констатирал, разглеждайки възражението на насрещната страна, че пострадалият е проявил груба небрежност и по този начин е допринесъл за вредите, ответното дружество, на основание чл. 200 от КТ, е осъдено да заплати обезщетение в размер на 2400 лева, като претенцията за разликата над тази сума до претендираните 15000 лева е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултата първоинстанционния съдебен състав е стигнал до извод, че е настъпила трудова злополука, в резултат на която активно легитимираната страна в процеса е претърпял неимуществени вреди, като в същото време е приел, разглеждайки възражението на ответника, че ищецът е проявил груба небрежност и с поведението си е допринесъл за вредите, като неговият принос е определен на 40%.

С въззивната жалба се оспорва решението в частта, с която исковата молба е оставена без уважение. Изложени са подробни доводи, според които първоинстанционният съдебен състав неправилно е приел, че пострадалият е допринесъл за настъпване на неимуществените вреди. На следващо място се сочи, че определеният размер на обезщетението не е справедлив и не може да доведе до репариране на вредите. Настоява се оспореният акт, в обжалваната му част, да бъде отменено и да се уважи в цялост исковата претенция. Според жалбоподателя неправилно районният съд е осъдил ответника да заплати 2 на ищеца сумата в размер само на 156.80 лена, представляваща заплатен адвокатски хонорар. В тази връзка се сочи, че минималният нормативно определен размер на възнаграждение за предоставена защита и съдействие в производство по искови дела е 300 лева и съдът, дори и когато исковата претенция не е уважена в цялост, не може да присъжда по ниска сума от тази. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

Депозиран е отговор на въззивната жалба, в който „Е П Д Т“ ООД, посредством своя представител, излага съображения, според които въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният акт – потвърден. С отговора също не се правят доказателствени искания.

Ответникът по иска не е подал жалба срещу онази част от решението, с която е осъден да заплати сумата от 2400 лева, ведно със законната лихва върху нея, поради което съдебният акт в тази се част е влязъл в сила.

Настоящият въззивен съдебен състав е приел депозираната въззивна жалба за допустима, тъй като изхожда от лице, която има правен интерес от нея, подадена е в срок и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Пред Окръжен съд – Благоевград не са събрани нови доказателства. В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват лично и не изпращат представители. Преди провеждане на заседанието процесуалните защитници на въззивника и въззиваемия са депозирали подробни писмени становища по съществото на въззивния спор. Третото лице помагач "ДЗИ-О.З." също не се явява в съдебното заседание и не представя становище.

След извършена служебна проверка, окръжният съдебен състав констатира, че решението на районния съд е валидно и допустима. Това предполага разглеждане на жалбата по същество.

Окръжен съд – Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и наведените от страните доводи и възражения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди (имуществени и/или неимуществени) от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало по време на и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато се е стигнало до временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За основателността на предявения иск, с правно основание чл.

200 от КТ, в тежест на ищeца е да докаже 1) съществуването на трудово правоотношение между него и ответното дружество, 2) настъпила по време на действие на трудовото правоотношение злополука, която е приета за трудова по установения ред, 3 ) обстоятелството, че същата е довела до временна нетрудоспособност и че в резултат на нея са причинени сочените в иска вреди. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна, поради което не следва да се доказва наличието на вина у него или у негови служители.

В разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е разписано, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съдебния състав по справедливост. Тази преценка, която задължително се прави от сезирания съд, не изключва задължението на увредената страна да ангажира доказателства относно настъпването на вредите, включително и относно техния размер, но 3 право на съда е да посочи, на базата на установените по делото факти, какъв е справедливият размер на обезщетението, с което следва да се репарират неимуществените вреди.

Ответникът по иска за обезщетяване на вреди, настъпили като резултат от трудова злополука, носи доказателствената тежест да установи твърдените от него предпоставките, водещи до изключване или намаляване на отговорността му, в това число е длъжен да докаже, ако е направил възражения в този смисъл, че работникът е проявил груба небрежност, поради което е допринесъл за собствената си увреда.

В настоящия случай не е спорно между страните по делото, а и представеният като писмено доказателство Трудов договор № 68 от 02.05.2018 г. го установява, че към 17.06.2018 г. ищецът и ответникът са се намирали в трудови правоотношения. Не е спорно и че на същата дата ищецът е изпълнявал курс, като международен шофьор на товарен автомобил и че по време на изпълнение на служебните му задължения е настъпило пътнотранспортно произшествие с управляваното от него превозно средство, собственост на ответното дружество. Това обстоятелство се доказва от Протокол за ПТП № 1315.., издаден на от младши инспектор В.Р.В., а така също и от Акт № 570075 за установяване на административно нарушение и от издаденото въз основан на него Наказателно постановление № 18-0242-... В този смисъл да и показанията на свидетелите В.В. и А.И. – полицейски служители, които са посетили пътнотранспортното произшествие.

За пълнота следва да се посочи, че бе доказан и механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие /трудовата злополука/, а именно, че поради попадане в дупка в пътното платно, управляваният от ищеца тежкотоварен автомобил е напуснал пътя, преминал е през мантинелата, ударил се е в крайпътно дърво и е спрял в полето.

Действително, в протокола за пътнотранспортно произшествие не е посочено, че на плътното за движени, в което се е движим пострадалият, е имало дупка или други неравности. В тази връзка следва да се има предвид практиката на ВКС, според която протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.