Решение № 8 от 03.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Ю. С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100109387 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПКр, чл.86 ЗЗД

По изложените в исковата молба обстоятелства „Ф.Д.“ АД, с ЕИК *******, чрез пълномощника адв.В. Б., е предявил срещу Б. Д. Е. ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПКр, чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми:

- сумата 20 451.68 евро, представляваща главница по Договор за паричен заем от 25.05.2021 г., ведно със законната лихва считано от 17.08.2023г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

- сумата 1 124.86 евро, представляваща възнаградителна лихва по т. 4.1 от Договора за паричен заем от 25.05.2021г., начислена за периода от 25.05.2021 г. до 25.05.2022 г.;

- сумата 5 478.08 евро, представляваща лихва за забава дължима съгласно т.

9.1 от Договора за паричен заем от 25.05.2021г, за периода от 30.06.2022 г. до 17.08.2023 г. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 25.05.2021г. между страните е сключен 1 договор за заем, съгласно който ищцовото „Ф.Д.“ АД, в качеството на заемодател е предоставил паричен заем в размер на 20 451.68 евро на ответника Б. Д. Е., в качеството на заемател. От своя страна, заемателят се е задължил да върне на заемодателя заемната сума, ведно с уговорената лихва в срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на подписване на Договора по посочената в чл. 8, ал. 2, т. 4 от Договора банкова сметка. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорена договорна лихва, която е в размер на 12 % (дванадесет) процента на годишна база, дължима от датата на първото усвояване на суми по заема. В случай на неизпълнение в чл. 9, ал. 1 е уговорена лихва за забава в размер на 0.03 % от стойността на забавената сума за всеки ден забава, начислявана върху сумата и за срока на забавата. Твърди се още, че на 22.11.2021г. между страните е подписано Допълнително споразумение, с което срока на договора е удължен до 25.05.2022г.

Ищецът излага, че към споразумението е изготвен погасителен план, предвиждащ ежемесечно погасяване на начислена договорна лихва. Твърди, че последната вноска по погасителния план е формирана от последната вноска за лихва, заедно с дължимата главница по Договора за паричен заем. Твърди се, че заемната сума е преведена по сметка на ответника. Наведен е довод, че ответникът не е изпълнил основното си задължение, а именно да заплати изцяло и в срок заемната сума за главница в размер на 20 451.68 евро.

Ищецът поддържа, че за периода от 25.05.2021 г. до 25.05.2022 г., е начислена и възнаградителна лихва в общ размер на 2 461.05 евро. Сочи се, че за целия период на договора за заем, ответникът е направил две погасителни вноски, а именно: на 29.12.2021 г., вноска в размер на 1 020.40 евро; и на 08.02.2022 г., вноска в размер на 306.78 евро. Твърди се, че направените от длъжника месечни погасителни вноски са разпределени при погасяването на задължението за възнаградителна лихва. Твърди се, че остатъкът от възнаградителната лихва, дължима съгласно чл.

4, ал. 1 от Договора, е в общ размер на 1 124.86 евро. Сочи се още, че за периода от 30.06.2022 г. до 17.08.2023 г. е начислена лихва за забава, на основание чл. 9, ал. 1 от Договора, в размер на 5 478.08 евро. Ищецът сочи, че преди предявяване на процесните искове по гр.д. № 7830/2023г. по описа на СГС била издадена обезпечителна заповед, с която е наложен запор на банковите сметки на ответника.

Съобразно изложеното моли исковите претенции да бъдат уважени. Прилага писмени документи с искане да бъдат приети.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Б. Д. Е., депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и 2 размер. Поддържа, че иисковата исковата претенция е изцяло неоснователна. Не оспорва наличието на сключен между страните договор за заем. Поддържа, че сключеният договор за заем е недействителен и на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), навежда възражение за недействителност на процесния договор във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 10, т. 11 и 12 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Поддържа, че от приложените към исковата молба документи е видно, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. т. 9а, 10, 11 и 12 от ЗПК, като в процесния договор липсват данни за тези задължителни реквизити на договора за потребителски кредит. Липсват общите условия, при които е сключен процесния договор, актуални към датата на сключване на договора, погасителен план към първоначално сключения договор. Сочи, че липсва и преддоговорната информация, за която се твърди, че е била предоставена, както и доказателства, че това наистина е било сторено. Няма никаква яснота как е формиран годишният процент на разходите и каква всъщност е разбивката по пера на сумите, включена в претенцията на ищеца за лихви. Навежда възражение и за недействителност на допълнително споразумение № 1 към договор за паричен заем, сключен на 25.05.2021г. между ищеца и ответника на горните основания от ЗПК, с изключение на чл. 11, ал. 1, т. 11 е оглед наличието на погасителен план. Оспорва и акцесорната претенция.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв.В. Б. поддържа предявените осъдителни искове. Представя списък на разноски.

В съдебно заседание ответникът чрез адв.Г. Г. оспорва исковете с довода, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради това, че не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от ЗПК и липсата на механизъм за определяне на ГПР. Претендира разноски.

Софийски градски съд, I-7 състав, като съобрази доводите и възраженията на страните, събраните доказателства по делото съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.

2 и ал. 3 ГПК, намери за установено следното от фактическа страна :

Установява се от приетия неоспорен договор за паричен заем от 25.05.2021 г.

(л.5-л.7 от делото), че между ищцовото „Ф.Д.“ АД, в качеството на заемодател и ответника Е., в качеството на заемател -физическо лице, е сключен договор, по силата на който заемодателят се задължил да предаде по банкова сметка посочена 3 от заемателя заемна сума в размер на 20 451.68 евро. Заемателят се задължил да върне на заемодателя заемната сума за срок от шест месеца, считано от сключване на договора по посочената в чл. 8, ал. 2, т. 4 от Договора банкова сметка. В клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем е уговорена договорна лихва, която е в размер на 12 % (дванадесет) процента на годишна база, дължима от датата на първото усвояване на суми по заема. Според чл. 9, ал. 1 от договора при неизпълнение на задълженията на заемателя да върне заемната сума, да заплаща всички разходи свързани със сключването и изпълнението на договора, да плаща договорна лихва и всички допълнителни разходи, то последният дължи лихва за забава в размер на 0.03 % от стойността на забавената сума за всеки ден забава, начислявана върху стойността на сумата за срока на забавата.

Установява се, че в процесния договор не е уредена методика за определяне на референтния лихвен процент, като липсва и посочен размер на годишен процент на разходите /ГПР/ на паричния заем.

Не се установява от представените с исковата молба документи на ответника Е., като потребител да е предоставена преддоговорна информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, съгласно изискванията на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗПКр.

По делото не е спорно, като се установява и от приетото платежно нареждане за кредитен превод от 25.05.2021г., че на посочената дата ищцовото „Ф.Д.“ АД превело на ответника Б. Д. Н. сумата 40 000лв., с посочено основание: „Съгласно договор за заем от 25.05.2021“./л.8 от делото/

Не се спори, че на 22.11.2021г. между страните е подписано Допълнително споразумение, с което срока на договора е удължен до 25.05.2022г., както и че заемодателят и заемателя подписали нов погасилен план към договора, предвиждащ пет вноски от 204.52лв. и една вноска от 20 656.68лв. /л.9, л.10 от делото/

С оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на процесния договор, качеството на кредитополучателя - физическо лице, съчетано с липсата на изключенията по чл. 4, ал.1 ЗПК, се налага извода, че източника на облигационните правоотношения в случая е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

От приетото неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), с вещо лице Ю. Б. Х. - счетоводител, се установява, че по сключения 4 между страните договор да паричен заем от 25.05.2021г. от страна на дружеството ищец като заемодател на 26.05.2021г. по банкова сметка на ответника е преведена сумата от 40 000лв., равняваща се на 20451 евро по курс 1, 95583 евро/ лев.

Отразено е, че погасените от ответника суми са възлизат на 1 329, 36 евро и включват две вноски, от които първата на 29.12.2021г. – платени 1029,40 евро, а втората на 08.02.2021г. – платени 306,78 евро. Според заключението на ССчЕ към 17.08.2023г., както и към датата на устните състезания – 19.11.2024г. няма данни за други плащания по кредита. Обоснован е извод, че кьм 17.08.2023 г. начислените при ищеца непогасени задължения за главница и възнаградителна лнхва по договор за заем от 25.05.2021г., са както следва:

- За главница в размер на 20 451,68 евро;

- За възнаградителна лнхва в размер на 1 124,86 евро, (2 454,20 евро начислена лихва минус 1 329,36 евро погасена лихва),

- Лихва за забава, начислена за периода от 30.05.2022 г. до 17.08.2023 г. върху просрочената главница – 5 698,28 евро.

Приетото, неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), с вещо лице Ю. Х., при преценка по реда на чл.202 ГПК съдът възприема като обективно и компетентно дадено.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните изводи от правна страна :

По допустимостта: Предвид твърденията в исковата молба за неизпълнение на задължението за погасяване на суми по договор за заем, предявените осъдителни искове са допустими, обусловени от правен интерес, а правото на иск е надлежно упражнено.

По същество:

Предвид данните по делото, решаващият състав намира, че осъдителните искове предявени от ищцовото „Ф.Д.“ АД са с правно основание основание чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, чл.86 ЗЗД. Същите произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на договор за паричен заем от 24.05.2021г., с признаци на договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на 5 потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

С оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на процесния договор, сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по см. на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т.