Решение № 956 от 30.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20265330202240 по описа за 2026 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Я. Х. Г. от *** против Електронен фиш серия СС № 0009992, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.3 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.3А вр. ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро/ 49.99 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съгласно постъпилото писмено становище ел. фиш е правилно и законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден. Претендират се разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл189, ал.8 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 13.12.2025 г. в 10:11 ч. на път А- 1 Трилистник км 137+007, посока на движение от Опълченец към Трилистник било установено движение на МПС л.а. Ауди КУ8 рег.№*** с АТСС 10022-20222 с превишена средна скорост в участъка от км 159+028 до км 137+007 след приспаднат толеранс 3 км/ч до 1

100 км/ч или 3 % над 100 км/ч при разрешена скорост 140 км/ч .

За така установеното превишение на скоростта с 13 км/ч на името на жалбоподателя бил издаден обжалваният ел. фиш за нарушение на чл.21, ал.3 вр.ал.1 от ЗДвП.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства – протокол от метрологична проверка № 446 –СГ –ИСИС/05.11.2025 г.-копие, протокол от проверка 447 – СГ –ИСИС/05.11.2025 г.-копие, както и веществени доказателствени средства - снимков материал към ЕФ серия СС №9992.

Обжалваният ел. фиш съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Несподеляемо е оплакването за неяснота на мястото на нарушението. В съставения ел. фиш е посочено, че МПС е засечено на път път А- 1 Трилистник км 137+007 с превишена средна скорост в участъка от км 159+028 до км 137+007.

За изясняване на този начин относно мястото на нарушението следва да се вземат предвид функционирането на АТСС. Нарушението е установено с АТСС 10022-20222. От постъпилото писмо от Агенция Пътна инфраструктура се установява, че използваното средство за контрол е система за секционен контрол на скоростта Kapsch VRX-3500 ANPR. Системата за секционен контрол на средната скорост е предназначена за контрол на скоростта на моторни превозни средства чрез изчисляване на скоростта, получена от разделянето на разстоянието между две стационарни контролни точки (СКТ) на измереното време, за което МПС преминава между тези две контролни точки съгласно формула. Посоката на движение е от СКТ А към СКТ Б. СКТ е точката на навлизане в контролирания за средна скорост пътен участък. СКТ Б е точката на излизане от контролирания за средна скорост пътен участък.

Разстоянието d между двете стационарни контролни точки е фиксирано.

Времето T1 e астрономическото време, в което МПС е засечено от ANPR камерата на СКТ А. Времето T2 e астрономическото време, в което МПС е засечено от ANPR камерата на СКТ Б. Времената T1 и Т2 са с точност до 1/10 s. Разликата между Т2 и Т1 дава информация за измереното време, за което МПС изминава фиксираното разстояние d. Предвид дадените разяснения относно начина на функциониране на системата следва, че първото отбелязване на ел. фиш път А- 1 Трилистник км 137+007 определя стационарната контролна точка , когато МПС излиза от обхвата на камерата. В този смисъл е и разпоредбата на чл.189ал.5б от ЗДвП, според която за място на нарушението при установяване на превишение на средната скорост се счита крайната точка от контролирания участък от пътя, за който е установено нарушението. Следвайки горното обяснение, системата е задействана при навлизане в контролирания участък км 159+028 до км 137+007, а км 137+007 е втората стационарна контролна точка, когато МПС излиза от обхвата на камерата.

Нарушението е установено с АТСС 1022-2022 като към датата на 2 установяване на нарушението е реализирано чрез стационарни контролни точки .

Същото е вписано в регистъра на одобрените средства за измерване под 5237.

От протокол № 447-СГ-ИСИС/05.11.2025 г. и протокол № 446-СГИСИС/05.11.2025 г.. се установява, че АТСС е преминала метрологична проверка на 05.11.2025 г.

Не се споделя изложеното в жалбата оплакване за негодност на АТСС, с което е установено нарушението, че същото не може да измерва скорост на движение. Съгласно чл.189 ал.5а от ЗДвП нарушения за средна скорост могат да бъдат установявани от органите по чл. 165 чрез системи за секционен контрол на средната скорост. Нормата на чл. 417 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, предвижда като изискване за средна скорост най-малко една от камерите да има зрително поле, достатъчно, за да се гарантира, че ППС е ясно идентифицирано при напускането на изходната контролна точка и местоположението му спрямо нея. Скоростомерът за средна скорост трябва автоматично да регистрира присъствие, време и идентификация на ППС при преминаване през контролните точки към момента на влизане или излизане от базовото разстояние на участъка от пътя чрез разпознаване на образ. В конкретния случай от приложеното към преписката копие на снимков материал към ЕФ серия СС №9992 е налице регистриране на присъствие, време на преминавена на МПС и са налице данни за неговото идентифициране като на клипа ясно се вижда регистрационният му номер.

Не се споделя оплакването за неточно определяне на времето, когато е установено нарушението. Както е посочи вече и по-горе времето T1 e астрономическото време, в което МПС е засечено от ANPR камерата на СКТ А. Времето T2 e астрономическото време, в което МПС е засечено от ANPR камерата на СКТ Б. Времената T1 и Т2 са с точност до 1/10 s. Разликата между Т2 и Т1 дава информация за измереното време, за което МПС изминава фиксираното разстояние. Пътят, разделен на измерената средна скорост, може да даде отговор в какъв размер е разликата от Т2 до Т1, което е проверимо. От приложения снимков материал от клип МПС е засечено времето от 10:02:51 до 10:11:12 .

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. По делото е приложена справка за регистрация на МПС, според която жалбоподателят е вписан като ползвател на МПС. Нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 188, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на отговорността /собственикът или този, на когото е предоставено МПС/. Именно с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения, които са извършени от лизингополучателя или от физическо лице, на което юридическото лице - лизингополучател е предоставило фактическото управление на автомобила, лизингодателят се е възползвал от предоставената 3 правна възможност в свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят - ползвател на автомобила. Няма как лизингодателят, на чието име е регистрирано МПС да разполага с информация и да може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно средство - негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице - лизингополучател. В ел. фиш по отношение на този въпрос е предвидена като алтернатива както посочване на собственика на МПС, така и на ползвателя като, както е в настоящия случай, в графа собственик / ползвател се отбелязва лицето , на което е предоставено ползването на автомобила.

Материалният закон е приложен правилно. Жалбоподателят е санкциониран за превишение на законово ограничение за средна скорост.

Правилно е наложена и съответната на това нарушение санкционна разпоредба, според която водач на моторно превозно средство, който превиши средната скорост за съответния контролиран участък от пътя с посочените в ал. 1,2 и 3 стойности, се наказва с предвиденото по ал. 1,2 или 3 наказание за съответното превишаване на скоростта. На жалбоподателя е наложена глоба по чл. 182, ал. 3а вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост от 11 до 20 km/h - а именно в размер на 50 лв./25,56 евро.

Не се споделя оплакването в жалбата, че глобата е наложена под законовия минимум, а именно под 50 лв. Съгласно чл.12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България превалутирането от левове в евро се извършва като числовата стойност на лева се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Съгласно чл.13 от същия закон след превалутирането получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая в съответствие с математическото правило относно третия знак след десетичната запетая, а именно когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен и обратно. При определяне на глоба в размер на 50 лева, нейната еврова равностойност е 25.56 евро, следвайки правилото на чл.12 за превалутиране и правилото на чл.13 за закръгляване, като изписването в лева е заради изискването до 08.08.2026 г. паричните суми да бъдат изписвани в евро и в лева, като след този период това изискване следва да отпадне. Посоченият размер на глобата в лева е продиктуван от това изискване.

Не се споделя и оплакването в жалбата за приложимост на чл.39, ал.4 от ЗАНН, който има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП. Според чл. 189, ал. 14 от ЗДвП за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Във всеки случай ЗАНН е общ закон по отношение на ЗДвП, който в случая е уредил издаването на ЕФ за констатирано нарушение на чл. 21 от ЗДвП, което се наказва с глоба в размер на 50 лева.

Предвид всичко изложено съдът прие, че ел. фиш е правилно и законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден. При този изход на 4 делото и при направено искане от въззиваемата страна следва в нейна полза да се присъдят сторените по делото разноски. Тази страна се е представлявала от юрисконсулт, поради което и неговото възнаграждение във връзка с осъществената дейност по процесуална защита следва да се определи от съда в зависимост от извършената работа и оказаната правна защита и съдействие.

Като взе предвид, че делото е приключило в едно съдебно заседание и същото не се отличава с фактическа и правна сложност следва в полза на въззиваемата страна разноски да бъдат присъдени в минимален размер.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия СС № 0009992, с който на Я.

Х. Г. от *** ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.3 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал. 3А вр. ал.2 т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро/ 49.99 лева.

ОСЪЖДА Я. Х. Г. от *** ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата от 66,47 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5