Акт от 09.12.2009, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

Номер

19

Година

08.03.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

02.08

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Николина Александрова

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Дафин Каменов като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Касационно наказателно административен характер дело номер

20075100600016 по описа за

2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС.

Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, против решение № 46/08.12.2006 год. по Н.а.х.д. № 558/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 09/********** от 15.06.2006 год. на Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали. В жалбата си касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е направил извода, че представеният по делото Договор за изработка от 05.05.2006 год., ведно с анекса към него от 10.06.2006 год., сключени между „Мета” ООД – гр.Кърджали и Севитин Халим Рамадан, е същински договор за изработка, тъй като имал за предмет полагане на мазилка с автоматична помпа за период от време, в който изпълнението било фиксирано освен като отрязък от време с начална и крайна дата, така и с работни дни; липсвало количествено измерение на задачите – не били уточнени квадратните метри, а като основание за плащане на отразената в тях сума е посочено по 1.50 лв. на кв.м. Счита, че след като липсвало количествено измерение на задачата, то предмет на договора не бил конкретен трудов резултат, както било по договора за изработка, без наличие на количествени показатели и при определени дни за календарен месец. Съдът бил пренебрегнал факта, че договора касаел строителен обект, находящ се в гр.Джебел, а не в гр.Кърджали. Твърди, че от съдържанието на договора за полагане на мазилка се налагал извода, че по него по същество било договорено предоставянето на работна сила срещу заплащане за определен брой работни дни. Прави извода, че приложеният по делото граждански договор представлявал прикрит трудов такъв, каквото разграничение съдът не бил направил. Счита, чÕ следвало съдът да изследва дали по договора са извършвани плащания на дължимите суми, начина на формирането им, след което да се направи преценка дали приложената методика е характерна за трудовите възнаграждения или се касае за принципи на формиране на възнаграждението, характерни за гражданските договори. Твърди, че не можело да се приеме за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че е налице облигационно правоотношение между работника Севитин Рамадан и търговското дружество, като съдът бил дал превес на показанията на св.Рамадан, Юсуф и Али, без да анализира и обсъди показанията на актосъставителя и свидетелите по акта и възраженията на административнонаказващият орган, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила от решаващият съд, довело до едностранчиво мотивиране на съдебното решение, като същото страдало от поддържаният с касационната жалба порок. Намира, че по отношение на работата, извършвана от работника Севитин Рамадан на проверения строителен обект следва да се приеме, че в процесния случай не е налице гражданскоправно отношение, независимо от изричния договор за изработка, поради което, като е приел противното, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Допускането до работа без сключен писмен договор, представлявало административно нарушение, извършването на което от ответника по касация се доказвало по несъмнен начин по делото. Моли да бъде отменено обжалваното решение на първоинстанционния съд, вместо което да бъде потвърдено наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си така, както е предявена. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че в случая не се касаело за трудови правоотношения, нито за прикрити такива, а за граждански договор за извършване на определена работа – експериментално поставяне на гипсова мазилка с машина. Счита, че решението на Кърджалийския районен съд е правилно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения в закона срок, поради което е допустима.

Релевираните от касатора касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.I-во и II-ро от ГПК, във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС, а именно - неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Жалбата е неоснователна.

С решение № 46/08.12.2006 год., постановено по Н.а.х.дело № 558/2006 год., Кърджалийския районен съд е отменил наказателно постановление № 09/********** от 15.06.2006 год. на Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали, с което на Мустафа Назифов Мехмедов от гр.Кърджали – управител на „Мета” ООД – гр.Кърджали, с ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева. От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна,че на 25.05.2006 год., св. Лафчиева, Димитров и Тюрдиев - служители на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, извършили проверка по трудовото законодателство на „Мета" ООД - гр. Кърджали, с управител Мустафа Назифов Мехмедов, в обект на контрол: новострояща се жилищна сграда с търговски партер в гр. Кърджали, кв. Възрожденци", ул. „Христо Ботев", УПИ 5730, кв.17, и която проверка продължила по документи, представени в Дирекция „ОИТ"- гр. Кърджали, на 26.05.2006 год. При проверката било установено, че на обекта лицето Севитин Халим Рамадан, с ЕГН- **********, както и още няколко лица полагали гипсова мазилка, без сключен писмен трудов договор. Някои от лицата представили на проверяващите сключени с „Мета” ООД – гр.Кърджали граждански договори за изработка, сключени с „Мета” ООД – гр.Кърджали. Бил попълнен Списък на работниците и служителите в обекта, в който се вписал и Севитин Халил Рамадан, който посочил, че работи като „гипсаджия” от 05.05.2006 год., а в графата „Договорено месечно възнаграждение” посочил, че получава 1.50 лв. на кв.м. Констатациите си от проверката проверяващите отразили в Протокол от извършена проверка, като дали предписания за отстраняване на допуснатите нарушения, едно от които е да не се допускат до работа лица без сключен писмен договор.На 31.05.2006 год на управителя на „Мета” ООД – гр.Кърджали - жалбодателя пред първоинстанционния съд Мустафа Назифов Мехмедов, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №09/********** за това, че като работодател допуснал до работа на строителния обект лицето Севитин Халим Рамадан, да полага гипсова мазилка, без сключен писмен трудов договор, което актосъставителите квалифицирали като нарушение на чл.62 ал.1 от КТ. Актът е съставен и въз основа на писмени документи, приложени към делото, а именно: Списък на работниците и служителите от 25.05.2006 год. и Протокол за извършена проверка № 410/29.05.2006 год., като акта е бил връчен срещу подпис лично на Мустафа Назифов на същата дата. В законоустановения срок в Дирекция „ОИТ"- гр. Кърджали е постъпило възражение с вх.№ 692 от 02.06.2006 год. от Местафа Мехмедов срещу съставения АУАН, в което същият е заявил, че с посоченото в акта лице имал сключен договор за изработка за обект в гр. Джебел, но поради нараснал интерес към машината, сключил с изпълнителя анекс към същия договор, с който приели „мазилката с автоматичната машина с експериментална цел” да бъде поставяна на посочени от поръчващия обекти, поради което в случая липсвало извършено административно нарушение. Към възражението си приложил Договор за изработка от 05.05.2006 год. и Анекс от 10.05.2006 год. към същия договор, сключени между „Мета” ООД – гр.Кърджали, като поръчващ, от една страна, и Севитин Халил Рамадан, като изпълнител, от друга. Видно от посочения договор, поръчващият възлага, а изпълнителят се задължава да извърши срещу възнаграждение /чл.5 от договора/ в размер на 1.50 лв. за кв.м, платими в брой, след завършване на следната работа, визирана в чл.1 от договора: „гипсова мазилка с автоматична машина, собственост на „Мета" ООД с експериментална цел за три апартамента в гр. Джебел, сграда собственост на „Кокет-Текстил” ЕООД, за срок от 05.05.2006 год. до 31.05.2006 год. С договора страните са се съгласили приемането на изработеното да се извършва с протокол, съгласно чл.4 от договора. А с Анекс към договора от 05.05.2006 год., сключен на 10.05.2006 год., между страните по същия, считано от 10.05.2006 год. е изменен и допълнен чл.1 от договора, в следния смисъл: „Поръчващият възлага, а изпълнителят се задължава да извърши срещу възнаграждение гипсова мазилка с автоматична машина, собственост на „МЕТА" ООД- гр. Кърджали с експериментална цел, на посочени от поръчващия обекти, при договорените цени и срок на сключения между страните договор".

Въз основана на АУАН е издадено обжалваното НП № 09/********** от 15.06.2006 год. на Директора на Дирекция „ОИТ"- гр. Кърджали, с което административнонакзавщият орган е приел, че посоченото в АУАН представлява нарушение по чл.62 ал.1 от КТ, поради което и на основание чл.416 ал.2 от КТ, във вр. 414 ал.З от КТ, е наложено на Мустафа Назифов Мехмедов, с ЕГН- **********, в качеството му на управител на „Мета" ЕООД- гр. Кърджали, административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.

При тази фактическа обстановка, след подробен анализ на събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел от правна страна, че за формиране на правните изводи съществено е установяване на характера на сключените между страните договори, а именно: граждански ли са същите, или прикрити трудови договори. За да установи това, съдът е извършил анализ на различията между договора за изработка и трудовия договор, като е приел, че при трудовия договор работникът или служителят предоставя своята работна сила /жив труд/, за извършване на определена работа в рамките на определено работно време и на определено място на работа, докато при договора за изработка се предоставя определен резултат /овеществен труд/; задълженията по трудовия договор са винаги лични и не могат да се прехвърлят, а договорът за изработка не предполага винаги лично изпълнение; по трудовия договор работникът или служителят не носи риска от стопанската дейност, той се приема от работодателя, докато при договора за изработка рискът се поема от изпълнителя; трудовият договор е формален- сключва се задължително в писмена форма, необходима за действителността му, а договорът за изработка е неформален, може да се сключи и устно, т.е. че разликата се състои в елементите: работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор; докато при договора за изработка изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат- възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол. Освен това е приел, че при договора за изработка възнаграждението е функция единствено на постигнатия резултат, уговорен с договора. С оглед на извършеният анализ, съдът е намерил, че в представените по делото договор за изработка и анекс към него е уговорен конкретен резултат- поставяне на гипсова мазилка с автоматична машина, собственост на „МЕТА" ООД- гр. Кърджали с експериментална цел, на посочени от поръчващия обекти, при договорените цени на квадратен метър, платими след завършване на договорената работа; както и че в договора е уговорен и начина на приемане на изработеното - с протокол. Направил е извода, че административнонаказаващият орган не е доказал наличие на установено работно време, каквото не се й съдържа в договора за изработка, както и уговорено месечно възнаграждение. С оглед изложеното, е направил извода, че в случая липсват съществени за трудовия договор клаузи-работно време, работно място, месечно или друго трудово възнаграждение; не е установено престиране на работна сила /жив труд/, а постигане на определен резултат /овеществен резултат/; докато от друга страна са налице характерните за гражданския договора уговорки - постигане на определен еднократен резултат срещу заплащане, без възложителят да се интересува от организацията на работа, при което облигационният характер на сключения в писмен вид граждански договор и анекс отразяват действителната воля на договарящите. Съдът е намерил, че Договора за изработка от 05.05.2006 год., сключен между „МЕТА" ООД- гр. Кърджали, представляван от Мустафа Мехмедов, като поръчващ от една страна, и Севитин Халим Рамадан от с. Костино, като изпълнител, от друга, както и Анекса към договора, са в съответствие с нормативната уредба и при наличието им административно наказващия орган е следвало да се съобрази с тях, като прецени всички налични доказателства; както и че не са налице данни за осъществено производство по реда на чл.405а от КТ от страна на Дирекция „ОИТ"- гр.Кърджали, а именно за обявяване съществуването на трудово правоотношение, макар че представлява отделно производство със съответните процедури и възможност за защита, и което също само по себе си не е основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът е достигнал до крайният извод, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя в първоинстанционното производство акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление не съдържа признаците на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, т.е. не са налице елементите от хипотезиса на правната норма, осъществяващи от субективна и от обективна страна състава на административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ, за което ответнника по касация е бил санкциониран, поради което е отменил наказателното постановление изцяло, като незаконосъобразно.