Решение № 4187 от 27.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4187 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Темислав М. Димитров

Калина В. Станчева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100506528 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 25. 10. 2021 год. по гр. д. № 57786/2020 год. на СРС І ГО 27 състав е осъдено ДМ Б.Г. ООД на основание чл. 92 и чл. 86 ЗЗД да заплати на М. М. Г. 3529 лева неустойка за забава на основание чл. 13 от предварителен договор за покупко-продажба от 23. 03. 2018 год., сключен между страните, ведно със законна лихва, считано от 20. 11. 2020 год. до окончателното плащане, както и сумата 488.06 лева лихва за забава върху главницата за посочения период, като отхвърля иска по чл. 92 ЗЗД за останалата му част до предявената, поради прихващане, като в останалата част възражението за прихващане се отхвърля, и се отхвърлят исковете на Д. И. Г. за сумите 4647.78 лева и 488.06 лева. С решението са разпределени разноските съобразно изхода на делото.

За да постанови резултата районният съдия е приел, че са предявени искове с правно основание по чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Правна уредба

Чл. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

(Ал. 3 и 4 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

С въззивна жалба М. М. Г. иска отмяна като неправилно и незаконосъобразно на решението в отхвърлителната 1 част поради прихващане със сума в размер на 1118.78 лева, насрещно вземане за неплатено възнаграждение по допълнителни СМР, които са извършени.

Моли съдът да измени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове п очл. 92 ЗЗД за 4647.78 лева и да се отхвърли като неоснователно възражението за прихващане със сумата 11187.78 лева.

Съдът не е обсъдил показанията на свидетеля П.П. неправилно и незаконосъобразно. Твърдените СМР са извършени в хода на строителството, не са възлагани допълнително от ищеца и за тях не е уговаряна допълнителна цена извън продажната такава.

Съдът неправилно и незаконосъобразно се позовава на приетата фактура от 15. 02. 2021 год.

Между страните липсва подписан приемо-предавателен протокол за допълнително възложени и приети от ищците СМР.

Претендират се разноски в пълен размер за двете съдебни инстанции.

Ответникът с отговор по реда на чл. 263 ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна, недоказана и противоречаща на житейската и правната логика, поради което моли за постановяване на решение за отхвърлянето й изцяло с потвърждаване на обжалваното решение.

Ответното дружество обжалва решението с въззивна жалба в неблагоприятните за него части – а именно, в частта, с която е посочено в решението частично уважаване на предявените от ищеца обективно съединени искове; в частта, с която е уважено частично възражението на ответника за прихващане; в частта за разпределяне на разноските между ответника и ищеца.

Иска се отмяна на решението в обжалваните части, с отхвърляне изцяло на предявените искове на ищеца; да се преразпредели отговорността за разноски. Да се присъдят разноски, сторени пред СГС, включително заплатен адвокатски хонорар за един адвокат.

Представен е отговор от ищците на тази въззивна жалба, която се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски в пълен размер за двете съдебни инстанции.

Ищцата е предявила частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК като сочи да е неправилно и незаконосъобразно. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се определи минимален размер на адвокатското възнаграждение и разноските за ищците ? да бъдат намалени съответно.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответника, като се иска частните жалба да се оставят без уважение.

Частна жалба е депозирана и от ищеца срещу определението по чл. 248 ГПК, идентична с вече посочената частна жалба на ищцата.

С разпореждане по 267 ГПК въззивният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното за установено :

Жалбите са допустими – подадени в срок, от надлежна страна, при правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

По реда на чл. 269 ГПК при служебната проверка се констатира решението да е валидно и допустимо в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е обвързан от посочените с жалбата въпроси, като по тези, по които се е произнесъл районният съдия, съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд, с оглед препращащата норма на чл. 272 ГПК.

Приетите по делото доказателства удостоверяват установената от районния съдия фактическа обстановка.

Представен по делото е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23. 03. 2018 год. между ответника и ищеца, като в чл. 5 от договора е уредена клауза за неустойка.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15. 01. 2020 год. ответникът е продал на ищците недвижим имот. С нотариален акт от 28. 09. 2020 год. са прехвърлени и идеални части от общите на имота части.

2

Постановено е определение, като е изготвен проект за доклад, което е в пълно съответствие с изискванията на чл.

140 и сл. ГПК.

Правилно е отделено спорно от безспорно.

Правилно е разпределена доказателствената тежест.

Допуснати са всички приложени към ИМ и отговора доказателства.

Представено е удостоверение за сключен граждански брак между ищците.

В публично заседание проектът за доклад е обявен без възражения за окончателен.

Писмените доказателства са приети по делото без оспорване по чл. 193 ГПК.

Допусната е СОцЕ. Допуснати са по 1 свидетел на страна.

Свидетелят П., разпитан, съобщава, че е запознат с процесния апартамент от самото начало на неговото строителство. СМР приключили и след това са ходили за нотариалния акт. Всички СМР са били в хода на строителството, предвид това, че е било ново строителство.

Свидетелят М. разказва, че е бил технически ръководител и подробно отговаря на поставени му въпроси.

Заключението на СТЕ е на вещо лице Д.М.. Общата стойност на претендираните и извършените видове работи в процесния апартамент е 848.40 лева.

В публично заседание заключението е прието без оспорване по чл. 200 ГПК.

От допълнително заключение е видно, че стойността на видовете работи, извършени в складовото помещение на апартамента е 270.38 лева.

В публично заседание допълнителното заключение е прието без оспорване и страните са заявили, че нямат други доказателствени искания.

Установява се от доказателствата по делото дължимост на неустойката съгласно чл. 5 от предварителния договор, както размерът на неустойката и съответно на сумата за прихващане.

Следователно на ищеца следва да се присъди неустойка, а за разликата искът поради прихващане следва да се отхвърли. Така е сторил и районният съдия правилно и законосъобразно с постановеното решение, което се явява обосновано и много добре аргументирано.

Неустойката е предварително съглашение за определяне на размера на вредите от неизпълнение, като на изправната страна по договора е предоставена възможността да получи това обезщетение, без да доказва размера на действително претърпените вреди.

Неустойката може да бъде определена като абсолютна величина, но може да бъде и определяема. В случая е приложена втората хипотеза.

Размерът на неустойката се определя с оглед постигането на трите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.