Решение № 1921 от 23.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1921 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100511202 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 15983 от 25.08.2025г., постановено по гр.д. № 71602/2024г. по описа на СРС, 57-ми състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.

В. А.-Б. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че М. В. А.-Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 272,55 лв., представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ателие 6.2, аб. № 415039 за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 03.07.2024г. до окончателното изплащане; сумата от 42,89 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 272,55 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г. – 14.06.2024г; сумата от 37,67 лв., представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „********, ателие 6.2, за периода 01.05.2021г. 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 03.07.2024г. до окончателното изплащане и сумата от 8,76 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.

– 14.06.2024г.

С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на М. В. А.-Б. сумата от 450 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на решението. По делото били представени доказателства, че ответницата била собственик на процесния топлоснабден имот. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че задължението за плащане на енергията за процесното ателие 6.2 щяло да се разпредели 1 пропорционално между останалите потребители в сградата в режим на етажна собственост и договорът в тази насока бил нищожен поради противоречие с императивната норма на чл.

153 ЗЕ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата М. В. А.-Б. е подала отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. В решението не било прието, че между страните няма облигационни правоотношения, а че е заместена в дълга към ищеца от трети лица с негово съгласие. Счита споразумението за правно валидно и обвързващо страните. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „Далсия“ ООД на страната на ищеца не е взело становище по предмета на спора.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална 2 партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

В конкретния случай от приетите в първоинстанционното производство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том I, рег. № 1946, дело № 98 от 09.05.2007г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 113, том I, рег. № 1947, дело № 99 от 09.05.2007г., се установява по безспорен начин, а и ответницата признава с отговора на исковата молба, че е собственик на процесния недвижим имот в топлоснабдената сграда в режим на етажна собственост, а именно: ателие № 6.2, находящо се в гр. София, ж.к. „********.

На следващо място няма спор и от приетите в първоинстанционното производство експертни заключения по назначените съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, вещите лица по които са единодушни, се установява, че през процесния период за имота е дължима единствено цена на отдадената топлинна енергия от сградната инсталация. В имота няма отоплителни тела, отклонението за захранване на имота с топлоносител е било затапено, няма потребление на топлинна енергия за отопление и за топла вода (БГВ). Установява се също, че стойността на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е 271,62 лева за процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. Съдът кредитира приетите и неоспорени експертни заключения като пълни, ясни и компетентно изготвени, в съответствие с представените от третото лице-помагач писмени доказателства.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху изложеното в отговора на исковата молба възражение от страна на ответницата, че трето лице я е заместило на основание чл. 102, ал. 1 ЗЗД в задълженията й към ищеца. В тази насока съдът намира следното.

От приетото по делото писмено доказателство – договор от 14.10.2009г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и Етажната собственост на сградата, находяща се в гр.

София, ж.к. „********, вх. Г, Д и Е, представлявана от „София билдинг пропърти“ ЕООД (наричана „потребител“), се установява, че страните са се уговорили за следното. В т. 2 от договора е уговорено, че собствениците на посочените апартаменти в сградата, включително собственикът на процесния апартамент № 6.2 във вход „Д“ – ответницата М. В.

Александрова – няма да се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката. Според т. 4 от договора, потребителят (т.е. етажната собственост) се задължава да заплаща дела от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, общи части и други за имотите по т. 2 (включително апартамент 6.2 от вход „Д“), като той се разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект на имотите на останалите потребители на топлинна енергия в сградата – етажна собственост. Съгласно т. 6 от договора, при неплащане на така посочения дял от страна на етажната собственост, „Топлофикация София“ ЕАД има право да спре топлоподаването на сградата – етажна собственост.

Относно правното действие договора от 14.10.2009г. между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и собствениците на индивидуални обекти в етажната собственост, съдът намира следното. Макар в договора да се съдържа уговорка ответницата и останалите изрично посочени собственици на апартаменти да не се считат потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката, така постигнатата уговорка не може да дерогира нормата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, според която клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Това е така поради императивния характер на нормата, както и с оглед обстоятелството, че сградната инсталация обективно отдава топлина, от която ответницата се ползва, т.е. фактически потребява отдаваната от нея топлинна енергия (Решение № 5 по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България). Следователно, както беше установено, между страните по настоящото дело са възникнали облигационни отношения по неформален договор за доставка на топлинна енергия, касаещ в частност отдадената топлинна енергия от сградната инсталация, по силата 3 на притежаваното от ответницата право на собственост върху процесния имот.

Както е изяснено с цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС обаче, договорът за доставка на топлинна енергия представлява по своята същност облигационно правоотношение – договор за продажба – което се подчинява както на специалната уредба на Закона за енергетиката, така и на общите норми на Закона за задълженията и договорите за неуредените от специалния закон въпроси. С оглед на това липсва законова пречка потребителят на топлинна енергия да бъде заместен в договорното си задължение за заплащане цената на топлинната енергия от трето лице, ако третото лице и кредиторът са съгласни. Според чл. 102, ал. 1 ЗЗД, трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. В конкретната хипотеза е налице съгласие както на кредитора по правоотношението, така и на заместващото лице. С приетото решение на общото събрание на етажната собственост на сградата от 07.04.2009г. е определено, че дължимите от ответницата суми за сградна инсталация, отоплителни тела в общите части на сградата и други свързани с това задължения, ще бъдат заплащани от етажната собственост, като всеки от останалите собственици ще заплаща тези разходи съобразно своите отопляеми обеми по проект. Упълномощеният от общото събрание представител „София билдинг пропърти“ ЕООД е уговорил именно това в т. 4 от сключения на 14.10.2009г. договор, действайки в изпълнение на взетото от ОС решение. От своя страна кредиторът „Топлофикация София“ ЕАД се е съгласил с така уговореното заместване в дълг, негов представител е подписал договора и това обстоятелство не се оспорва от ищеца. При така постигнатото съглашение за заместване в дълг и на основание чл. 102, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, първоначалният длъжник по договора за доставка на топлинна енергия – ответницата М. В. А.-Б. – се освобождава от отговорност към кредитора „Топлофикация София“ ЕАД, поради което не дължи плащане на суми за сградна инсталация и свързаното с доставката дялово разпределение.