Решение № 119 от 05.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пловдив, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330108381 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от А.

Т. М., ЕГН ********** от гр. *******, ул. ****** № ***, ет. **, ап. ** чрез адв. М. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1 , представлявано от Ф. Д. и С. А. за обявяване клаузата на чл. 2 от приложение към от договор за кредит *******/26.01.2023 г. предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер от 36 лв. за нищожна поради противоречие с закона-нормите на ЗЗП; и обявяване на клаузата на чл. 4 от приложение към от договор за кредит *******/26.01.2023 г. предвиждаща заплащане на неустойка от 184,15 лв. за нищожна на основание противоречие с закона-нормите на ЗЗП, както и по чл.

79, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД спрямо ищеца А. Т. М. за за осъждането му да заплати на дружеството сумата от 600 лв.-главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, 5,01 лв.-договорна лихва за периода 27.01.2023-26.04.2023 г. и 16.74 лв.-мораторна лихва за периода 27.04.2023-19.07.2023 г., произтичащи от договор за кредит от 26.01.2023 г., евентуално заплащане на сумата от 600 лв., с която М. неоснователно се е обогатил за сметка на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД. Притендират се разноски.

1

В исковата молба се твърди, че ищеца е сключил с ответника договор за кредит с 26.01.2023 г. за сума от 600 лв. Към него е подписано приложение.

Предвидено е предоставяне на обезпечение при определени от кредитора условия. При забава на изпълнение на това задължение се дължи неустойка от 2,07 лв. на ден. Начислена е неустойка от 184,15 лв. Определена е и такса за бързо разглеждане на кредита в размер от 36 лв. Клаузите са нищожни.

Заплащането на такси за действия свързани с усвояването и управлението на кредита противоречат на ЗПК. Същите накърняват „добрите нрави“. Чрез нея се заобикаля забраната за превишаване размера на ГПР. Сумата за неустойка е в размер на около 1/3 от заемната сума. Чрез нея не се цели обезпечаване на задължението за връщане на сумата, а реализиране на допълнителна печалба.

Същата не е включена в ГПР и води на нарушение на ЗПК.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора. Оспорва нищожността на процесната клауза.

Твърди, че не е начислявана такава. Не е налице задължение за включването и в ГПР. Таксата за разглеждане не е свързана с усвояването и управлението на кредита. Същата се дължи от всеки заявител независимо от резултата на одобрение за получаване на кредит.

В насрещната искова молба се твърди, че между страните е сключен договор от разстояние на 26.01.2023 г. за предоставяне в заем на сума от 600 лв. Сумата е предадена. няма плащания. Държи се лихва.

В срока за отговор по насрещната искова молба се оспорват исковете.

Твърди се недействителност на договора.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното.

От представения договор за кредит № *******/19.11.2022 г., приложение, анекс и погасителен план е видно, че между страните е постигнато съгласие за предоставяне на ищеца от ответника на заемна сума от 600 лв. за срок до 26.04.2023 г. при ГЛП-5 % и ГПР-49 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение в размер от 184,15 лв., както и такса за експресно разглеждане на документи в размер от 36 лв. Общия размер на задълженията е 825,16 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

2

Уважаването на предявените главни искове налага установяване на възникнало правоотношение между страните на заявеното основани и включването в договора за заем на клаузе предвиждаще задължение за кредитополучателя за такса за експресно разглеждане на документи, и неустойка при непредставяне на обезпечение, което е в противоречие със закона –ЗПК.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заета сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Видно от приложения договор за кредит в същия се съдържа изискване за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката в размер от 36 лв., както и за неустойка от 184,15 лв. Така установените клаузи се преценят от съда като нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, защото водят до увеличаване размера на кредита при липса на яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. Постигнато е съгласие, че посочения разход подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на кредитодателя, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите. По така изложените съображения клаузите, установяваща задължение за заплащане на такси за експресно разглеждане и неустойки се явяват нищожни, поради установяването им в противоречие с добрите нрави. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да се уважат.

По отношение на предявения насрещен иск за осъждане длъжника да 3 заплати на кредитора суми за главница, възнаградителна и лихва за забава на основание сключен договор за заем, съдът намира, че съобразно вида на договора и отправените възражения на ответника по този иск за недействителността му на основание чл. 22 от ЗПК, както и въведеното задължения за съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи следва да се извърши проверка за съответствие на клаузите с разпоредбите на ЗПК. Те налагат договора да бъде в писмена форма, формулиран по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на текста, не помалък от 12, като не се придвижда заплащане на допълнителни вземания извън договорените такива и възможност за едностранно изменение на клаузите, както и заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В същия следва да е отбелязан лихвения процент и условията за прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; В настоящия случай макар в договора да е записан годишен лихвен процент от 5 %, липсва посочване на условията за прилагането му, върху каква база се начислява, какъв е общия размер на лихвата и каква част от погасителната вноска касае задължението за лихва. Следователно, не е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение е дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка, при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксирания размер Ето защо, съдът намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По отношение годишния процент на разходите съдът намира, че същия следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. С оглед становището на ищеца, че в ГПР не е включена дължимата неустойка при непредставяне на обезпечение и такса за експресно разглеждане, съдът намира, че е налице нарушение на ЗПК, тъй 4 като същият следва да изразява общите разходи на потребителя по кредита настоящи или бъдещи: лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В случая невключването на посочения разход навежда наличие на допълнително скрито оскъпяване, което противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК и води до недействителност на договора на това основание. Съобразно с това следва да се приложат последиците на чл. 22 ЗПК и по аргумент на чл. 23 ЗПК, да се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и другите разходи. Това е достатъчно основание да се приеме, че кредитополучателя дължи връщане само на главницата от 600 лв. Ето защо предявенияте искове по чл. 79 вр. чл.

230 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД следва да се отхвърлят.

Тъй като не се установява плащане на парични суми по договора съдът намира, че получената от длъжника М. суча от 600 лв. без основание не е възстановена на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД. Ето защо предявения иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД следва да се уважи.

Предвид изхода на делото на ищеца по главните искове се дължат разноски в размер от 100 лв. за държавна такса.

На ответника се дължат разноски за уважения евентуален насрещен иск в размер от 50 лв. за държавна такса и 1200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Тъй като ищеца е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от по 400 лв. по предявените главни искове и 400 лв. по отхвърления насрещен иск за притендирани суми на договорно основание.

Не следва да се присъжда ДДС тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.

Поради изложеното, съдът

5

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 2, ал. 3 от сключения между А.

Т. М., ЕГН ********** от гр. *******, ул. ****** № ***, ет. **, ап. ** и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1 , представлявано от Ф. Д. и С. А. договор за потребителстки кредит *******/26.01.2023 г. предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер от 36 лв. като противоречаща на нормите на ЗЗП.

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 4 от сключения между А. Т. М., ЕГН ********** от гр. *******, ул. ****** № ***, ет. **, ап. ** и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1 , представлявано от Ф. Д. и С. А. договор за потребителстки кредит *******/26.01.2023 г. предвиждаща заплащане на неустойка от 184,15 лв. като противоречаща на нормите на ЗЗП.

ОСЪЖДА А. Т. М., ЕГН ********** от гр. *******, ул. ****** № ***, ет. **, ап. ** да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1 , представлявано от Ф. Д. и С. А. сумата от 600 (шестстотин) лева–получена по недействителен договор за заем от 26.01.2023 г, както и сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лв. за разноски за производството.