Решение № 230 от 30.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Казанлък, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20255510102575 по описа за 2025 година

Предявени са искове за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетения с пр. осн. чл. 220, чл.222, чл.242 и чл.270 от КТ.

Ищецът Р. Р. Р., с ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „Промеханика“ ООД с ЕИК 833066446, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от управителя О.И.И. да заплати на Р. Р. Р., с ЕГН ********** от гр. ***** сумите 1434 лв., представляващи трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. януари 2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.11.2025 год. до окончателното й изплащане и обезщетение за забавеното изплащане на това възнаграждение /мораторна лихва/ в размер на 342,82 лв. за периода от 01.03.2024 год. до 20.11.2025 год.; 1434 лв., представляващи трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. февруари 2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.11.2025 год. до окончателното й изплащане и обезщетение за забавеното изплащане на това възнаграждение /мораторна лихва/ в размер на 325,80 лв. за периода от 01.04.2024 г. до 20.11.2025 год., 1434 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. март 2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.11.2025 год. до окончателното й изплащане и обезщетение за забавеното изплащане на това възнаграждение /мораторна лихва/ в размер на 309,32 лв. за периода от 01.05.2024 г. до 20.11.2025 год., 651,84 лв. /333,28 евро/ трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. април 2024 год. /за периода от 01.04. до 14.04. вкл./, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.11.2025 год. до окончателното й изплащане и обезщетение за забавеното изплащане на това възнаграждение /мораторна лихва/ в размер на 132,86 лв. за периода от 1

01.06.2024 г. до 20.11.2025 год., 1663,19 лева /850,37 евро/, представляващи обезщетение за неотработено предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба - 20.11.2025 г. до окончателното й плащане, 1517,17 лева /775,72 евро/, представляващи обезщетение за оставане без работа за един месец по чл.222 ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба - 20.11.2024 г. до окончателното плащане.

Претендира да й бъдат присъдени направените от ищеца разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение в размер на 1 290 лева.

Посочва банкова сметка, по която да бъде изплатена дължимата сума:

***** в „П.“ АД.

Твърди, че работила при ответното дружество по трудов договор от 01.10.1997 год. на различни длъжности, като последната заемана длъжност била „Експедитор стоки и товари“. Договорени били месечно основно трудово възнаграждение в размер на 1519,73 лева и допълнително възнаграждение за стаж в размер на 328,26 лева, съгласно Допълнително споразумение № 2 от 31.05.2023 год. Трудовият й договор бил прекратен със Заповед № 2024 8 от 15.04.2024 год. на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ - поради спиране на работата за повече от 15 дни. В Заповедта е посочено, че работодателят следва да й заплати обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестието - 30 дни, в размер на едно брутно трудово възнаграждение.

Твърди, че не й е изплащано от работодателя трудовото възнаграждение за месеците януари, февруари, март и до 15-ти април 2024 год., въпреки, че работила на пълен работен ден до прекратяване на трудовия договор.

Предвид, че плащането на данъка и осигурителни вноски за този период са задължение на работодателя, за посочения период твърди, че размерът на чистата сума на трудовото й възнаграждение за м. януари 2024 год. възлиза на 1 434 лв., за м.февруари 2024 г. възлиза на 1434 лева, за м.март 2024 г. възлиза на 1 434 лева и за периода 01.04.2024 г. до 14.04.2024 год. възлиза на в размер на 651,84 лв./33,28 евро/ лв.

В допълнително споразумение от 28.02.2014 год. към трудовия договор е уговорено, че трудовото възнаграждение се изплаща един път месечно до 25то число.

Съгласно установената в дружеството практика трудовите възнаграждения се изплащали до последно число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение по банкова сметка на работника.

Съгласно чл.220 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, работодателят дължи на работника обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за 2 неотработения срок на предизвестието, т.е. сума в размер на 1663,19 лева.

Тъй като не е започнала работа в продължение на един месец след прекратяване на трудовия й договор, счита, че ответното дружество й дължи обезщетение по чл.222 ал. 1 от КТ за оставане без работа в размер на едно брутно трудово възнаграждение, а именно сума в размер на 1517,17 лева.

Ответникът „ПРОМЕХАНИКА" ООД, ЕИК 833066446 оспорва предявените претенции за неизплатено възнаграждение и размер на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ по размер. Заявява, че претенции са изложени едностранчиво и не отразяват, че през периодите, за които се претендира пълно трудово възнаграждение, лицето не било на пълен работен ден, а в някои дни е ползвало отпуск, без да са разписвани заповеди за разрешаването му.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Видно от допълнително споразумение /ДС/ от 05.01.2011 г. към трудов договор от 01.11.1997 година, считано от 01.01.2011 г. основното месечно възнаграждение на Р. Р. Р. е увеличено от 270 лв. на 280 лв. с периодичност на изплащане един път месечно до 25 число. С ДС от 28.02.2014 г. към трудов договор от 01.11.1997 година, считано от 01.03.2014 г. ОМВ на Р. Р. Р. е уговорено в размер на 345 лв. с периодичност на изплащане един път месечно до 25 число. С ДС № 1/01.05.2021 г. към трудов договор от 01.10.1997 година, считано от 01.05.2021 г. ОМВ на Р. Р. Р. е изменено на 1273,64 лв. С ДС № 2 от 31.05.2023 г. към трудов договор от 01.10.1997 година, считано от 01.03.2014 г.

ОМВ на Р. Р. Р. е увеличено на 1519,73 лв.

Видно от представената Заповед № 2024-8/15.04.2024 година издадена от „Промеханика“ ООД, трудовият договор с Р. Р. Р. е прекратен считано от 15.04.2024 г., на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ. В издадената заповед ответникът е посочил на Р. Р. Р. да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в случай, че се дължи такова и обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ за неспазения срок на предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение.

Представено е предизвестие от „Промеханика“ ООД, за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата считано от 15.04.2024 година на основание спиране на работа за повече от 15 дни. Предизвестието съдържа подписа на ищцата и изявление, че същото й е връчено на 15.04.2024 година.

От заключението на приетата по делото СИЕ съдът приема за установено, че дължимите от ответника на ищцата нетни трудови възнаграждения за периода от месец януари 2024 година до 15.04.2024 г. са в 3 размер на 4953,84 лв. като същите се дължат в ведно със законна лихва от 21.11.2025 г. да окончателното им изплащане. Върху трудовите възнаграждения се следват 1110,80 лв., обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва /лихви за забава/. Ответникът дължи на ищцата обезщетени по чл.220,ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие от 1663,19 лв. в ведно със законна лихва от 21.11.2025 г. и лихви за забавеното му изплащане в размер на 339,00 лв. Твърдението на ищцата, че е останала без работа след уволнението не е оборено, размерът на обезщетението по чл.222,ал. 1 от КТ за един месец оставане без работа възлиза на 1517,17лв. като се дължи ведно със законна лихва от 21.11.2025 г. до окончателното му изплащане.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Исковете са основателни и доказани е следва да бъдат уважени изцяло.

Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата, авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка..

Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

При уволнение поради спиране на работата за повече от 15 работни дни, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.

Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

Между ищеца и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищецът в качеството си на работник е изпълнявал поетите с трудовия договор задължения, а ответникът в качеството си на работодател не е изпълнил задълженията си да заплати полагащите й се трудови възнаграждения за месеците януари, февруари, март и април 2024 г..

Ответникът, въпреки валидно извършеното прекратяване на трудово правоотношение не е заплатил на ищцата следващите й се обезщетения по 4 чл.220 ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ за оставане без работа, възникнали като задължение във връзка с извършеното със Заповед № 2024-8/15.04.2024 година прекратяване.

Липсват доказателства, че през периодите, за които се претендира пълно трудово възнаграждение, ищцата не било на пълен работен ден, както и че е ползвала отпуск. В този смисъл възраженията на ответника, че през периодите, за които се претендира пълно трудово възнаграждение, Р. Р. не е полагала труд на пълен работен ден, както и че е ползвала отпуск са неоснователни.

Ищцата представя списък на разноските.

Разноските направени от ищцата възлизат на 1290 лв. /659,57 евро/ за адвокатско възнаграждение.

Ответникът не представя списък на разноските, представляван е от адв.

С. Д., не представя документ за направени по делото разноски.

Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Казанлък направените разноски за ССЕ в размер на 180 евро както дължимия размер държавна такса от 280,84 евро, от които по исковете с цена 1434 лв. /733,19 евро/ по 29,33 евро/, по иска с цена 1663,19 лв. /850,38 евро/ - 34,02 евро, по иска с цена 1517,17 лв. /775,72 евро/ - 31,03 евро, по исковете с цена под 1 000 лева – по 25,56 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ПРОМЕХАНИКА“ ООД с ЕИК 833066446, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя О.И.И. да заплати на Р. Р. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***** във връзка с възникналото по трудов договор от 01.10.1997 год. и прекратено със Заповед № 2024-8/15.04.2024 година трудово правоотношение сумите:

- 733,19 евро /1434 лв./ трудово възнаграждение /нетна сума/ за м. януари 2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 21.11.2025 год. до окончателното й изплащане;

- 175,28 евро /342,82 лв./, представляваща обезщетение за забавеното изпълнение на задължението за заплащане на трудово възнаграждение за м. януари 2024 година /мораторна лихва/ за периода от 01.03.2024 год. до 20.11.2025 год.,