Решение № 412 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100107816 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „СЪНИ СИСТЕМ“ ЕООД, ЕИК:

200673956, против Държавата, представлявана от НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС и практиката на Съда на Европейския съюз по дела C-6/90 и C-9/90 Francovich, както и акцесорна претенция по чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът претендира заплащане на сумата 136067.04 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от разликата между първоначално определената преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник в размер на 567.41 лв./МВтч и реално прилаганата цена 106.14 лв./МВтч, за периода от месец юли 2017 г. до месец декември 2021 г., настъпили вследствие на приетата от Народното събрание разпоредба на § 18 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.).

Предявен е и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 27 213.40 лв., представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата за периода от настъпване на вредите до датата на предявяване на иска, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът излага, че е изградил фотоволтаична електроцентрала в землището на с. Хвойна, община Чепеларе, със средства, предоставени по линия на Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Поддържа, че по договор, сключен на 12.10.2010 г. с Държавен фонд „Земеделие“ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“, му е била предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 70 % от допустимите разходи за изграждане на централата, като останалите 30 % са осигурени със собствени средства.

Твърди, че към момента на реализиране на инвестицията и сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, действащата нормативна уредба – ЗВАЕИБ, впоследствие ЗЕВИ и ЗЕ – е гарантирала дългосрочно изкупуване на произведената електроенергия по преференциални цени за целия срок на договора. На това основание на 18.07.2012 г. бил сключен договор за изкупуване на 1 електрическа енергия, при който за обекта на ищеца е била определена преференциална цена в размер на 567,41 лв./МВтч, непроменяема за срока на договора.

Ищецът поддържа, че с приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ е настъпило съществено и непредвидимо изменение на правната уредба, довело до многократно намаляване на изкупната цена до 106,14 лв./МВтч, което коренно е променило икономическата рамка, при която е била планирана и реализирана инвестицията. Счита, че с това законодателно изменение са нарушени разпоредби на правото на Европейския съюз, включително принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и пропорционалност, както и гарантирани права по Хартата на основните права на Европейския съюз.

Поддържа, че нарушението е достатъчно съществено, тъй като засяга вече възникнали правоотношения и легитимни очаквания на инвеститора, и че между това нарушение и настъпилите за него имуществени вреди е налице пряка причинно-следствена връзка, като претърпената вреда възлиза на 136067.04 лв., представляваща разлика между дължимото и реално полученото възнаграждение за произведената електроенергия за периода от месец юли 2017 г. до месец декември 2021 г. Претендира и заплащане на мораторна лихва по чл.

86, ал. 1 ЗЗД в размер на 27213.40 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.Моли съдът да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор, предоставен по реда на чл. 131 ГПК, ответникът НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани.

Ответникът поддържа, че не е пасивно процесуално легитимиран по иск за обезщетение по чл. 2в ЗОДОВ, тъй като законодателната дейност не подлежи на съдебен контрол от общите съдилища, а контролът за съответствие на законите с Конституцията и международните договори, включително правото на Европейския съюз, е предоставен изключително на Конституционния съд. В този смисъл сочи, че ЗОДОВ не предвижда ангажиране на отговорност на Народното събрание за упражняване на законодателната му функция.

По същество оспорва да е налице нарушение на правото на Европейския съюз, както и твърдението, че с § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ са нарушени чл. 16, чл. 17 и чл. 20 от Хартата на основните права на ЕС или принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и пропорционалност. Позовава се на Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г. на Конституционния съд, с което е прието, че разпоредбата не противоречи нито на Конституцията, нито на правото на ЕС, включително на чл. 63 ДФЕС и Директива 2009/28/ЕО.

Ответникът излага, че законодателната промяна е продиктувана от значим обществен интерес, а именно необходимостта от преодоляване на двойното подпомагане на част от производителите на електроенергия от възобновяеми източници и постигане на баланс между интересите на инвеститорите и защитата на крайните потребители. Сочи, че държавите членки разполагат с широка свобода на преценка при определяне, изменение и прекратяване на схемите за подпомагане, което се потвърждава и от практиката на Съда на Европейския съюз по прилагането на Директива 2009/28/ЕО.

Поддържа, че ищецът е бил наясно с възможността за изменение на приложимата правна уредба, включително с оглед клаузите на сключения договор за изкупуване на електрическа енергия, които предвиждат прилагане на действащото законодателство.

Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между законодателната промяна и твърдените вреди, както и техния размер.Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на разноски.

Контролиращата страна – СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – чрез участващия прокурор е изразила становище за неоснователност на предявените искове и е поискал същите да бъдат отхвърлени.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.10.2010 г. между „СЪНИ СИСТЕМ“ ЕООД и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 21/312/00751 по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г.

С договора е предоставена финансова помощ в размер на 220831.80 лв. за изграждане на фотоволтаична електроцентрала.

По делото не се спори, че ищецът е реализирал инвестицията и е изградил енергийния обект, което се установява и от представеното Разрешение за ползване № ДК-07-СМ-19 / 20.06.2012 г.

Представен е и договор № 670 / 18.07.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, сключен между „СЪНИ СИСТЕМ“ ЕООД и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, за срок от 20 години. В договора е уговорено, че произведената и отдадена електрическа енергия ще се изкупува по преференциална цена, определена от компетентния регулаторен орган съобразно действащата към момента на въвеждане на обекта в експлоатация нормативна уредба.

Към момента на въвеждане на фотоволтаичната централа в експлоатация преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от този тип обекти е била 567.41 лв./МВтч, което е било съобразено и с инвестиционния модел на проекта, одобрен от ДФ „Земеделие“.

По искане на ищеца по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, обективно и изготвено въз основа на представените първични счетоводни документи.

От заключението на експертизата се установява, че общият размер на реализираната инвестиция за изграждане на фотоволтаичната централа възлиза на 333 836.01 лв., от които:

-220831.80 лв. представляват предоставена безвъзмездна финансова помощ по договора с ДФ „Земеделие“;

-113004.21 лв. са осигурени от ищеца със собствени средства.

За процесния период от м. юли 2017 г. до м. декември 2021 г. „СЪНИ СИСТЕМ“ ЕООД е произвел и отдал в електроразпределителната мрежа общо 294 793,50 kWh електрическа енергия, която е била изкупена от „ЕВН България Електроснабдяване“ АД по цена 106.14 лв./МВтч.

За този период ищецът е издал фактури за обща стойност, съответстваща на реално платената цена от 106.14 лв./МВтч, като тези суми са реално заплатени и осчетоводени.

Експертизата установява, че ако произведената електрическа енергия беше изкупувана по договорната и икономически обоснована цена от 567.41 лв./МВтч, общият приход на дружеството за процесния период би бил значително по-висок, като разликата между дължимото при тази цена и реално платеното възлиза на 135 979.45 лв.

Допълнително експертът е изчислил и законната лихва върху всяка отделна фактура от датата на нейното падежиране до датата на изготвяне на заключението, като общият размер на мораторната лихва възлиза на 28593.70 лв.

Вещото лице е извършило и алтернативен изчислителен модел, съобразен с цените по действащи решения на КЕВР за аналогични периоди, при който размерът на вредата възлиза на 73763.27 лв., като и при този подход е налице значителен отрицателен финансов резултат за ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Във връзка с преценката за съответствието на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ с Конституцията на Република България и с правото на Европейския съюз, Конституционният съд на 3

Република България се е произнесъл с Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г., като е приел, че § 18 ПЗР ЗИДЗЕ не противоречи на Конституцията на Република България, не нарушава принципа на защита на правото на собственост, не създава дискриминационно третиране и не въвежда обратно действие на закона. В мотивите си съдът е подчертал, че предоставеното преференциално третиране не представлява придобито право, а икономическо предимство, предоставено от държавата по целесъобразност и подлежащо на преоценка в зависимост от обществения интерес.

Конституционният съд е приел още, че стопанските субекти, които са били облагодетелствани от предходния режим, не могат да формират легитимно правно очакване, че предоставеното им икономическо предимство ще бъде запазено непроменено за целия период на действие на инвестицията.

Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд, решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани и имат действие по отношение на всички.

Поради това съдът е длъжен да съобрази правните изводи, направени от Конституционния съд в Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г., доколкото същото се отнася пряко до същата нормативна разпоредба, на която се основава твърдяното увреждане.

Наред с това, въпросите относно съвместимостта на национални правни режими, предвиждащи промяна в условията за подпомагане на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, с принципите на правото на Европейския съюз, са били предмет на последователна практика на Съда на Европейския съюз.

В този смисъл следва да бъде съобразено Решението на СЕС по съединени дела C798/18 и C-799/18 от 15.04.2021 г., в което съдът приема, че държавите членки разполагат с широка свобода на преценка относно организацията и изменението на схемите за подпомагане, когато това се налага от обществен интерес. В този смисъл СЕС приема, че принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания не се нарушават при изменение на схемите за подпомагане в рамките на регулаторната компетентност на държавата.