Определение № 465 от 17.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Кюстендил, 16.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500176 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена жалба вх. № 158 от 01.03.2024 г. чрез СИС към РС Кюстендил от „Евангелска петдесятна църква“ Местно поделение гр. Кюстендил, с ЕИК 109525121, с адрес гр. Кюстендил, ***, представлявана от С.П., чрез пълномощника а д в . Г. Д. от АК - Кюстендил със съдебен адрес гр. Кюстендил, бул.

„Македония“ № 2, ет. 5, ст. 6, с която с е оспорва разпореждане от 20.02.2024 г. по изпълнително дело № 28/2023 г. по описа на СИС при Районен съд - Кюстендил, с което е определено адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева за образуване на изпълнителното производство и сумата в размер на 771, 00 лева за адвокатски хонорар за процесуално представителство за въвод в поземлен имот, а хонорар за премахване на незаконна сграда не е присъден.

Жалбоподателят счита определените от ДСИ разноски за адвокатско възнаграждение за драстично занижени. Навежда съображения, в подкрепа на становището си, че в негова полза следва да бъде определено и адвокатско възнаграждение за премахване на незаконна сграда, като счита, че същото, както и възнаграждението за въвода следва да се определи върху пазарната стойност на сградата, а не данъчна оценка. Моли да се отмени обжалваното разпореждане.

В законният срок е подадено възражение – отговор по жалбата от насрещната страна Община Кюстендил, чрез кмета инж. Огнян Атанасов, в което се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и се иска оставянето й без уважение.

В представените мотиви на съдебният изпълнител по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК е изложено, че при постановяването на обжалваното разпореждане и определяне на размера на адвокатско възнаграждение, ДС И Борислав Стайков се е съобразил с правната и фактическа сложност на изпълнителните действия по делото и приложимите разпоредби на Наредба № 1 за МРАВ.

След запознаване със становищата на страните и мотивите на съдебния изпълнител, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Окръжен съд - Кюстендил е сезиран с подадена от процесуалния представител на 1 взискателя жалба срещу акт на ДСИ при Районен съд - Кюстендил, с който в негова полза е определено адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева за образуване на изпълнителното производство и сумата в размер на 771, 00 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за въвод в поземлен имот, а адвокатско възнаграждение за премахване на незаконна сграда не е присъден, по изп. д. № 28/2023г. по описа на СИС при РС - Кюстендил.

Видно от приложеното копие от изп. д. № 28/2023 г. по описа на СИС при РС Кюстендил, същото е образувано въз основа на молба от 03.02.2023 г. на пълномощника на страната – взискател „Евангелска петдесятна църква“ Местно поделение гр. Кюстендил, придружена с изпълнителен лист от 12.10.2022 г., издаден по гр. д. № 664/2015 г. на Окръжен съд– Кюстендил. Съгласно приложеният изпълнителен лист длъжникът Община Кюстендил е осъден да предаде на „Евангелска петдесятна църква”, Местно поделение - гр.

Кюстендил местно поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в България” владението върху реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-5316/22.04.20124 г. на началника на СГКК – Кюстендил с площ от 458 кв. м. от общата площ от 566 кв. м., с адрес на ПИ: гр. Кюстендил, ***, при граници на реалната част: площта заключена между ул. „Неофит Рилски“, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор № ***, както и находящата се в тази част сграда с идентификатор ***; да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на „Евангелска петдесятна църква” местно поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в България” да упражнява пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 9628.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-5316-22.04.2014 г. на началника на СГКК – Кюстендил с площ на имота 566 кв. м., с адрес на ПИ: гр. Кюстендил, ***, като премахне находящата се в този имот сграда с идентификатор *** със застроена площ 96 кв. м. и предназначение сграда за култура и изкуство; да заплати на „Евангелска петдесятна църква”, местно поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в България” разноски за двете съдебни производства, както следва: 5845.26 лева за заплатена държавна такса в първоинстанционното производство, 4641.51 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство; 431.37 лева за заплатено възнаграждение за вещи лица в първоинстанционното производство и 4 500 лева деловодни разноски за въззивната инстанция.

С молбата за образуване на изпълнително дело се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер 11 060 лева /200 лева за образуване на изп.дело; 1197 лева за събиране на непарично задължени; 6013 лева за въвод във владение; 3650 лева за премахване на незаконна сграда/, като и 50 лева за образуване на делото и справки и запори.

С разпореждане на ДСИ от 06.03.2023 г. е образувано изп.дело № 28/2023 г. като относно претендираните възнаграждения на пълномощника за премахване на незаконна сграда и въвод във владение съдебният изпълнител е посочил, че ще се произнесе след въвода.

Видно от отбелязванията върху приложения изпълнителен лист в полза на взискателя на 27.02.2023 г. /преди образуване на изпълнителното дело/ е изплатена сумата 16 865,14 лева.

На 09.03.2023 г. на длъжника е връчена ПДИ за доброволно премахване за негова сметка на процесната масивна сграда с предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение. В срока за доброволно изпълнение е постъпила молба от негова страна, в която ДСИ е уведомен, че масивната сграда е премахната изцяло още преди образуване на 2 изпълнителното производство, като премахването може да бъде констатирано от ДСИ.

Възразено е като недължими срещу претендираните адвокатски възнаграждения от пълномощника, евентуално, е направено възражение за прекомерност на същите.

С разпореждане от 04.04.2023 г., по молба на взискателя, ДСИ е определил дата и час за доброволно предаване на владението от длъжника на взискателя.

На 28.04.2023 г. в протокол за доброволно предаване владението на недвижим имот, изготвен в присъствие на представител на длъжника и служители на отдел „Кадастър и регулация“ ДСИ Стайков е констатирал доброволното премахване за сметка на длъжника на процесната сграда, като е отложил въвода за следваща дата 10.05.2023 г., предвид констатирана невъзможност за физическо въвеждане във владение и е дал указания на длъжника за ограждане на имота.

На 10.05.2023 г. с протокол за доброволно предаване на владението на недвижим имот взискателят – собственик е въведен във владение на процесния ПИ 4112.503.4334.

С молба от 22.08.2023 г. от процесуалния представител на взискателя, с оглед извършения въвод и приключване на изпълнителните действия по изпълнителния лист, е поискано прекратяване на изпълнителното производство и произнасяне по разноските.

ДСИ с разпореждане от 08.01.2024 г. е изискал справка от Община Кюстендил относно данъчната оценка на процесния ПИ 4112.503.4334, в отговор на което по делото е представено удостоверение за данъчна оценка, според което данъчната оценка за процесния поземлен имот с площ общо 566 кв.м. към 12.01.2024 г. е в размер на 15689,50 лева.

С оглед на събраните по делото данни, на 20.02.2024 г. държавният съдебен изпълнител е издал разпореждането – предмет на обжалване в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е недопустима, по следните съображения:

Обжалването на действията на съдебния изпълнител, предвидено в чл. 435 и сл. от ГПК съставлява средство за защита срещу процесуална незаконосъобразност на изпълнителния процес.

Нормата на чл. 435 от ГПК урежда подлежащите на обжалване действия и откази на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона основания. Изброяването в чл. 435 от ГПК на подлежащите на обжалване действия и откази не е изчерпателно, защото с нарочни разпоредби са уредени възможности за обжалване на други действия на съдебния изпълнител – разпределението по чл. 463 от ГПК, правото на съпруга – недлъжник по чл. 503 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати по чл. 433 от ГПК, освен в изрично посочените хипотези.

В т. 2 на ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че разноските по изпълнението не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното изпълнение /напр. възнаграждение за пазач/. Събирането на вземането на разноските по изпълнението се осъществява в рамките на образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да бъде установено, че сумите са действително платени и дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

Това установяване става с надлежен акт на съдебния изпълнител, с който той определя дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възлага плащането им на длъжника.

3

Предвид, че законът не предвижда задължение за съдебния изпълнител да се произнесе за разноските по изпълнението с един обобщен окончателен акт, с който да определи общия им размер, то няма пречка тези разноски да бъдат определяни с различни актове в хода на изпълнителното производство, след съответното надлежно документиране на извършеното изпълнително действие и направените във връзка с него разноски. Именно поради това, по силата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на длъжника и единствено нему, е призната по закон процесуалната възможност да обжалва разноските по изпълнението, тъй като с нарочните актове на съдебния изпълнител, с които той приема конкретни направени от взискателя разходи като разноски по изпълнението, реално се създава парично задължение, което подлежи на принудително събиране в рамките на образуваното изпълнително производство.

За взискателя подобно право на жалба не е предвидено в разпоредбата на чл. 435, ал. 1 от ГПК, тъй като за него винаги съществува процесуалната възможност до приключването, респективно прекратяването на изпълнителното производство да поиска от съдебния изпълнител признаването на конкретни направени разходи за разноски по изпълнението и последващото им събиране от длъжника. Ако въпреки направено от взискателя искане в този смисъл съдебният изпълнител приключи/прекрати изпълнителното производство, то на основание чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК взискателят ще може да обжалва като незаконосъобразно самото приключване/прекратяване на основание наличието на несъбрани от съдебния изпълнител разноски по изпълнението в пълен размер или да ги претендира по реда на чл. 441 от ГПК.

Право на взискателя да обжалва разноските по изпълнението не може да се обоснове посредством срещаното в съдебната практика разбиране за приложимост на общите правила на ГПК за отговорността за разноски, поради неизчерпателността на подлежащите по реда на чл. 435 от ГПК на обжалване действия на съдебния изпълнител.

Тук следва да се има предвид, че макар изброяването на подлежащите на обжалване действия и откази на съдебния изпълнител в нормата на чл. 435 от ГПК да не е изчерпателно, то изключенията са регламентирани от законодателя с нарочни законови разпоредби. Допустимостта на обжалването не би следвало да се обоснове и с тезата, че въпросът за разноските не касае същински изпълнителни действия и на общо основание следва да се приложат правилата за разноските в общата част на ГПК, предвид избрания от законодателя подход да предвиди в тази насока изрично право на жалба за длъжника именно в чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.