Решение № 367 от 11.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600986 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда от 20.10.2023г., постановена по НОХД № 7274/2022г. по описа на СРС, НО, 121 състав, Съдът е признал подсъдимия Р. С. З. роден на **** г. в гр.София, живущ в гр.

София, бул. *****, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН **********, за невиновен в това, че на 18.09.2021 г. около 03.00 часа в гр.София, бул. “Княз Борис I“, кръстовището с ул.“Неофит Рилски“ отнел чужди движими вещи: 1 бр. мъжки кожен портфейл марка „АРТ“ на стойност 24 лв., парична сума в размер на 500 лв., 1 бр. карта за градски транспорт на стойност 2 лв., или всички вещи на обща стойност 526 лв. от владението на И. А. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, /издърпал портфейла и съдържащите се в него вещи от ръцете на С./, поради което на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 198 ал.1 НК.

Съдът е постановил веществените доказателства, представляващи CD носители - да се унищожат след влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК е постановил направените разноски по делото остават за сметка на държавата.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 от НПК е постъпил протест от Йордан 1

Стоянов – прокурор при Софийска районна прокуратура и допълнително изложение към него. Във въззивния протест се изразява недоволство от постановената присъда, като се счита същата за неправилна и необоснована, постановена при непълнота на събрания доказателствен материал. Прави се искане за отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова, с която да бъде признат подсъдимия за виновен. В подкрепа на становището си прокурорът прави искане за допълнителен разпит на постР.лия по делото, св. И. А. С., както и на поемните лица, присъствали по време на извършеното от него разпознаване в хода на досъдебното производство. Отделно от това се моли да бъде изискана справка от таксиметровата компания, от която подсъдимият е взел автомобила, дали за времето от 20:00ч. до 06:00ч. автомобилът е управляван от друг водач, дали от таксиметровата компания са контактували с подаване на сигнали за адреси с този „друг“ водач.

Настоящият въззивен съдебен състав намери, че за правилното изясняване на обстоятелствата по същото е необходимо да бъде проведен допълнителен разпит на постР.лия по делото, св. И. А. С.. Също следва да бъде изискана справка от „Йелоу 333“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул.“Никола Габровски“ 1 кои таксиметрови шофьори са ползвали за извършване на таксиметров превоз автомобил „Киа“ модел „Сийд“ с ДК № СВ **** СМ. С кои водачи са контактували операторите на таксиметровата компания във връзка с подаване на сигнали за адреси за извършване на таксиметров превоз със същия автомобил. Разпитът на поемните лица, присъствали по време на извършеното от него разпознаване в хода на досъдебното производство, по преценка на настоящия състав не биха допринесли за изясняване на фактите по делото.

В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция на 11.03.2024г., като свидетел, беше разпитан частният обвинител И. С.. Той заяви, че познава подсъдимия от съдебни заседания, но когато е извършвал разпознаването му, снимките са били черно бели и не може да е сигурен дали това е З.. Също така посочва, че сега като поглежда подсъдимия може да каже, че това не е лицето, което го е набутало в таксито. Заявява, че към онзи момент е бил много пиян и не помни дали рус човек го е ограбил. Единствено, което помни е, че човекът, който го е ограбил е бил по-висок от него.

В съдебно заседание от 17.05.2024г. съдът докладва на страните постъпило Уведомление от „Йелоу 333“ АД с вх. № 49452/26.04.2024г., в което се предоставя информация, че за периода от 17.09.2021г. до 19.09.2021г. таксиметров автомобил а ДК № СВ **** СМ е извършван таксиметров превоз и е контактувал с операторите на таксиметровата компания във връзка с подаване на сигнали за адреси лицето И. В.И., ЕГН **********.

В хода на съдебните прения адв. Н., защитник на подс. Р. З. моли протестът да бъде отхвърлен, а присъдата на СРС потвърдена. Счита, че изложените мотиви и извършеният анализ на фактите от проверявания съд са правилни, поради което моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

2

Прокурорът също изказа становище, че първоинстанционният съдебен е правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден.

Частният обвинител С. моли да се потвърди присъдата, защото не си спомня нищо.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в депозирания протест и допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето защо няма основание присъдата да бъде отменяна.

След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд.

Подсъдимият е Р. С. З., роден на ****г. в гр. София, живущ в гр. София, бул. *****, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

Той ползвал в качеството си на лизингополучател лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ **** СМ. Автомобилът бил предоставян на трети лица за осъществяване на таксиметрова дейност. На 18.09.2021г. за времето от 06:00ч. до 18:00ч. автомобилът се ползвал от св. И. В.И.. Последният заявява, че в таксиметровата дейност имал ортак, чиято смяна започвала от 20:00ч. до 06:00ч., но не помнел името му. Описва го като мъж, около 40 годишен, с тъмна коса. Св. И.ов заявява, че никога не е виждал подс. З. да управлява автомобила.

На 18.09.2021г. ЧО И. С. бил със свой приятел в „Бар Петък“ в гр. София, ул. „Ген.

Гурко“ №21. С. изпил голямо количество алкохол и около 2:30-3:00ч. си тръгнал сам.

Залитайки и губейки равновесие се отправил по ул. „Ген. Йосиф Гурко“ към сгР.та на Министерство на вътрешните работи. В един момент до него спряло такси. Въпреки че С. отказал да го закара, таксиметровия шофьор го хванал за раменете и му казал: „Спокойно, ще те закарам“ и го настанил на предна дясна седалка. По пътя С. заспал и се събудил на крсътовището на бул. „Княз Борис I“ и ул. „Неофит Рилски“. Тръгвайки да слиза, шофьорът му казал, че не е платил. От преден ляв джоб на дънките си С. извадил портфейл марка „Арт“, в който имало парична сума в размер на 500лв., карта за градски транспорт и дебитна карта на „Уникредит Булбанк“. Възнамерявал да плати с банкнота от 20лв., но шофьорът издърпал портофейла, прибрал го, след което изтикал постР.лия от автомобила и тръгнал в посока НДК. С. се опитал да снима регистрационния номер на автомобила, но не успял, тъй като бил много пиян. В 03:05 той позвънил на тел. 112, за да съобщи за грабежа, но говорел несвързано и не успял да съобщи къде се намира или да даде информация за нападателя.

След това С. провел разговор с майка си, която го посъветвала да се наспи и на следващия 3 ден да отиде в полицията. На 18.09.2021г. С. подал жалба в 04 РУ-СДВР. Така било образувано досъдебно производство № 1217/2021г. по описа на 04 РУ- СДВР, пр. пр. № 33095/2021г. по описа на СРП.

В мотивите си СРС обстойно е анализирал доказателствената съвкупност по делото, а именно: показания на постР.лия С. и направеното от него разпознаване, св. И. И.ов, писмените доказателства – договор за лизинг на МПС от 17.06.2021г., протокол за предаване и приемане на МПС от 17.06.2021г. и заключенията на извършените в хода на досъдебното производство експертизи, а именно: СТЕ, заключението, на която сочи, че регистрационният номер на автомобила е СВ **** СМ, но двете лица, видими на записа не могат да бъдат идентифицирани; заключението на КСППЕ на постР.лия С., според което към инкриминираната дата той се е намирал в средна степен на алкохолно опИ.е: заключението на Аудио-техническата експертиза, което посочва, че от номера на постР.лия е осъществено обаждане към телефон 112, с продължително 1 мин. и 35 сек и заключението на Съдебнооценъчната експертиза отнетите от С. вещи са на обща стойност 526 лв.

Районният съдия детайлно е анализирал показанията, дадени от постР.лия С.. Коректно ги е съпоставил с останалите доказателствени източници. На базата на този доказателствен анализи, първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е достигнал до извода, че на подс. З. не следва да се ангажира наказателна отговорност за извършено престъпление по смисъла на чл. 198, ал.1 от НК.

Въззивната инстанция се съгласява с изводите на районния съд, че от доказателствата по делото не се установява от обективна и субективна страна подс. З. да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

В действителност по делото е установено, че в процесната нощ от владението на постР.лия С. са били отнети вещи, но по делото не са били изпълнени изискванията на НПК доказаност на деянието по несъмнен и категоричен начин. Не е установена връзка на подс.

З. с извършеното спрямо С. престъпление. Подс. З. е лизингополучател на процесния лек автомобил, но не се установява той да е присъствал на мястото на извършването на деянието, тъй като в показанията на св. И.ов е видно, че подсъдимият е давал автомобила под аренда. На следващо място подс. З. не отговаря на даденото от постР.лия описание на извършителя на деянието – рус с дълга коса, с издължено лице, слаба фигура.

Първоинстанционният съд правилно е посочил, че извършеното в последствие разпознаване е било опорочено от органите на досъдебното производство и не представлява годно доказателствено средство. От свидетелските показания на св. И.ов става ясно и, че е имало друго неустановено по делото лице, което също е извършвало таксиметрова дейност с автомобила, както и, че никога в присъствието на св. И.ов подсъдимият не е управлявал автомобила. От наличните преки и коствени доказателства по никакъв начин не се установява участие на подсъдимия в извършеното престъпление.

В допълнение на първоинстанционните изводи, с които настоящата инстанция вече се солидализира, следва да се посочи, че във въззивното съдебно следствие като писмено доказателство по делото беше изискано и приобщено Уведомление от „Йелоу 333“ АД с вх.

4

№ 49452/26.04.2024г. Съгласно предоставената в него информация за периода от 17.09.2021г. до 19.09.2021г. таксиметров автомобил а ДК № СВ **** СМ е извършван таксиметров превоз и е контактувал с операторите на таксиметровата компания във връзка с подаване на сигнали за адреси лицето И. В.И., ЕГН **********. Това уведомление напълно допълва извода, до който първата инстанция вече е достигнала за недоказаност на обвинението спрямо подс. З.. За пълнота следва да се посочи и, че пред настоящата инстанция всички страни в производството заявиха желанието си за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Съобразно процесуалните правила, единственият законосъобразен и правилен изход на настоящото наказателното производство е подсъдимият Р. С. З. да бъде признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.

Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, въззивния съд приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и, като такава, следва да бъде потвърдена изцяло. Изложените в протеста доводи са неоснователни.

Присъдата е постановена без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

Като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на присъдата, съдът не констатира необоснованост, относно установената липса на каквито и да било доказалтества за съпричастно на подсъдния към повдигнатото му обвинение, на която почива и оправдателна присъда, както липса на съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на присъдата, настоящият състав прецени, че същата следва да бъде изцяло потвърдена.