Решение № 8082 от 01.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8082 гр. София, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20221110166740 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от М. Ц. П. срещу [фирма] установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ за признаване за установено съществуването на договорно правоотношение между М. П., в качеството й на лизингополучател и [фирма], в качеството му на лизингодател, породено от договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № ******* от 25.02.2019 г. съгласно изменението му с анекс № 1 от 05.05.2020 г. поради ненадлежно упражнено от ответника право на разваляне на договора - при липсата на предпоставките за това.

Ищцата М. П. твърди, че на 25.02.2019 г. между нея, в качеството й на лизингополучател и ответника, в качеството му на лизингодател, бил сключен договор за финансов лизинг № ******* за отдаване за възмездно ползване на лек автомобил марка „М.“ модел „[модел]“ за периода от 25.02.2019 г. до 25.02.2024 г. с включено право на изкупуване на автомобила от страна на лизингополучателя. Посочва, че съгласно договора за ползването на лизинговия автомобил е дължима доставна цена в размер на сумата от 102 211,68 лева с вкл. ДДС, включваща сумата от 91 990,51 лева с вкл. ДДС – главница и сумата от 10 221,17 лева – остатъчна стойност. Посочва се, че лизинговата цена на автомобила, формирана от доставната цена и и оскъпяването – възнаградителната лихва по договора възлиза на 108 700,53 лева с вкл. ДДС, която М. П. се задължила да заплати на [фирма] чрез 60 лизингови вноски съгласно погасителен план, представляващ приложение № 2 към договора за лизинг. В исковата молба се излага, че в изпълнение на договорните си задължения, ищцата заплатила на ответното дружество първоначалната встъпителна вноска в размер от 8 517,64 лева без ДДС, а дружеството – лизингодател предало на П. лекия автомобил, предмет на договора за лизинг, от който момент същата започнала да го ползва. Посочва се, че на 05.05.2020 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към договора, съгласно който страните постигат съгласие, че към този момент общият размер на задълженията на ищцата възлизат на сумата от 67 318,06 лева. По силата на изменението на договора били променени структурата и изискуемостта на общия дълг при остатъчна стойност от 67 318,06 лева, платима на 52 вноски, последната от които на 25.08.2024 г. М. П. заявява, че с писмено предупреждение от 18.02.2022 г. [фирма] я уведомило, че е налице допусната от нея забава в 1 заплащането на сумата от 8 120,22 лева – главница по договора, която следва да бъде заплатена в 7-дневен срок, в противен случай договорът ще се счита за развален. В отговор, ищцата заявила, че поради отсъствие от страната за изпълнение на неотложен служебен ангажимент, същата ще заплати просрочената сума и целия дълг с цел придобиване на автомобила веднага след връщането си в страната. Посочва се, че съгласно клаузите на чл.

16.5 от договора за лизинг лизингополучателят има правото да придобие лизинговия обект преди изтичане на срока на договора, като заплати дължимите до момента вноски и предсрочно цялата непадежирала главница. Изяснява се, че ищцата е направила опити да упражни това свое право, но ответното дружество е възпрепятствало това, в т.ч. чрез посочване на различни суми, които ищцата следва да заплати с цел придобиване на собствеността върху лизинговата вещ. П. твърди, че ответното дружество счита договорът за финансов лизинг за развален с едностранното му изявление в писмото от 18.02.2022 г. поради допуснато от ищцата неизпълнение на договорното й задължение за заплащане на съответната парична сума, като на това основание претендира и връщане на владението върху автомобила. С исковата молба се оспорва надлежното упражняване на правото на ответника, като лизингополучател, да развали договора, тъй като от една страна същото не е оказало необходимото съдействие на ищцата да изпълни задълженията си, а от друга страна – доколкото неизпълнената част се явява незначителна по см. на чл. 87, ал. 4 ЗЗД спрямо общо дължимата сума, за да послужи като основание за разваляне на договора. Ето защо, ищцата намира, че страните продължават да са валидно обвързани от договора за лизинг, поради което отправя искане за признаване за установено съществуването на породеното от него правоотношение, съгласно изменението му с Анекс № 1 от 05.05.2020 г., поради ненадлежно упражнено от ответника право на разваляне на договора – при липсата на предпоставките за това. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си адв. Д., оспорва предявения иск като неоснователен с доводи, че в качеството си на лизингодател по договора за финансов лизинг дружеството законосъобразно е упражнило правото си по чл. 87 ЗЗД и по чл. 22.1.11 от договора за финансов лизинг за развалянето му. Конкретно посочва, че ищцата, в качеството си на лизингополучател, е в трайно и системно неизпълнение на задълженията си за заплащане на дължимите суми по договора, като считано от месец август 2021 г. и до разваляне на договора с писмо от 18.02.2022 г. същата изцяло е спряла плащанията. Поддържа, че към 11.02.2022 г. изискуемата и непогасена главница възлиза на сумата от 8 120,22 лева и представлява сбор от погасителни вноски с падежи на 25.08.2021 г., 25.09.2021 г., 25.10.2021 г., 25.11.2021 г., 25.12.2021 г. и 25.01.2022 г. [фирма] заявява, че с уведомително писмо от 18.02.2022 г. на М. П. е дадена последна възможност за заплащане на дължимите суми и за доброволно уреждане на договорните отношения между страните. Писмото е получено лично от нея на 22.02.2022 г., а с това и седмици преди служебните й ангажименти, с предупреждение, че при неплащане на сумата в 7-дневен срок договорът ще се счита за развален по вина на лизингополучателя. П. не изпълнила задължението в срок – до 01.03.2022 г., поради което договорът е развален. В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва неизпълнената част от задълженията по договора да е незначителна с оглед интересите му, още повече, че се касае за продължително неизпълнение, което е предхождано от друго такова, довело до подписване на анекса между страните. Оспорва твърдението на ищцата, че същото не е оказало необходимото съдействие за изпълнение на задълженията й, тъй като на последната е дадена достатъчна възможност за заплащане на просрочената сума. Ето защо, лизингодателят надлежно е упражнил правото си да развали договора, поради което и на основание чл. 12.2 от Анекс № 1 към договора за финансов лизинг № *******/25.02.2019 г. лизингополучателят дължи незабавно връщане на лизинговия обект. В случая това не е сторено от ищцата, поради което от ответника са предприети действия за връщане на собствената му вещ. С тези доводи се отправя искане за 2 отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ, имащ за предмет установяване съществуването между страните на договорно правоотношение, породено от договор за финансов лизинг и основано на твърдения за ненадлежно упражнено от ответника право на разваляне на договора.

Следователно, основателността на предявената искова претенция е обусловена от установяване от ищцата, при условията на пълно и главно доказване на следните факти: 1). възникването на валидно правоотношение между страните по договор за финансов лизинг, изменено с анекс № 1 с твърдените предмет и съдържание; 2). качеството си на изправна страна по договора към момента на изявлението на ответника за прекратяването му, респ., че е била готова да изпълни и съответно е предложила изпълнение за реализиране на дължимата престация; 3). неизпълнената част да е незначителна с оглед интересите на кредитора.

В тежест на ответника е да установи, пълно и главно, надлежното упражняване на правото на разваляне на договора, а именно: 1). качеството си на изправна страна по договора чрез изпълнение на насрещното си договорно задължение, да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация, 2). наличието на твърдяната форма на виновно неизпълнение на задължението от страна на ищцата, за което последната носи отговорност и 3). отправяне на едностранно волеизявление до ищцата за разваляне на договора с предоставяне на подходящ срок за изпълнение.

С оглед съвпадащите твърдения на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 15.07.2023 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за финансов лизинг № ******* от 25.02.2019 г., изменен с Анекс № 1 от 05.05.2020 г., по силата на който на М. П., в качеството й на лизингополучател, е предоставен за временно и възмездно ползване лек автомобил с марка „М.“, модел „[модел]“ и рама [№] срещу задължението й да заплаща на ответника, в качеството му на лизингодател, съответните лизингови вноски с размер и падеж, определени с договора и анекса към него; че ответникът [фирма] е изпратил уведомително писмо до ищцата от 18.02.2022 г., с което я уведомява за размера на незаплатената главница по договора, със срок за заплащането й от 7-дни и с предупреждение, че при липсата на изпълнение в посочения срок договорът ще се счита за развален, както и, че сумата от 8 120,22 лева не е била заплатена от ищцата в предоставения срок.

Посочените обстоятелства следват и от представените и приети по делото писмени доказателства, свидетелстващи, че на 25.02.2019 г. между [фирма], в качеството му на лизингодател, от една страна и М. Ц. П., в качеството й на лизингополучател и [фирма] в качеството му на солидарен длъжник, от друга страна, е сключен договор № ******* за финансов лизинг на пътно превозно средство, по силата на който лизингодателят се задължава да придобие лизинговия обект – лек автомобил марка „М.“, модел „[модел]“ и рама [№], и да го предостави за ползване на лизингополучателя при условията на финансов лизинг. Като насрещно задължение лизингополучателят следва да ползва лизинговия обект, да го придобие в зависимост от уговореното между страните и да заплаща лизинговата цена (включваща встъпителната вноска, ДДС и погасителни вноски и стойността на опцията за изкупуване – остатъчна стойност), лихвите, неустойките за забава, застраховките и всички други разходи в предвидените срокове и условия съгласно договора и Тарифа за таксите и комисионите на [фирма]. Съгласно клаузите на договора за финансов лизинг между страните 3 са договорени следните условия: доставна цена (стойността на лизинговия обект, която се заплаща от лизингодателя за придобиването му от избран от лизигополучателя доставчик, с цел отдаването на обекта за ползване на лизингополучателя при условията на финансов лизинг – чл. 13.2 от договора) в размер от 85 176,40 лв. без ДДС; лизингова цена (формирана от сумата на встъпителната вноска и погасителните лизингови вноски и стойността на опцията за изкупуване – чл. 13.1 от договора) в размер от 91 665,25 лв. без ДДС; размер на встъпителна (първоначална) вноска (която е част от лизинговата цена, но не е част от главницата – чл. 14.1.1 от договора) в размер от 8 517,64 лв. без ДДС, платима в срок до 05.03.2019 г.; погасителни лизингови вноски, включващи главница, лихва и ДДС, определени по брой, размер и срок за плащане в погасителен план – приложение № 2 към договора – чл. 14.1.2 от договора и остатъчна стойност (опция за изкупуване) в размер от 8 517,64 лв. без ДДС, представляваща 10% от доставната цена на лизинговия обект и дължима на 25.02.2024 г. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 14.1.2 от договора погасителните вноски включват стойността на главница и възнаградителна лихва, като главницата представлява размера на доставната стойност минус размера на встъпителната (първоначална) вноска, а възнаградителната лихва на годишна база се формира от стойността на референтен лихвен процент (към момента на сключване на договора от 0.1000 %) и надбавка от 2.9500 %, с начална дата на начисляване – 26.02.2019 г. Съгласно договорните клаузи лизингополучателят дължи заплащането на ДДС върху главница и лихва съгласно погасителния план – чл. 14.1.3, застрахователни премии по договори за застраховка „Гражданска отговорност“ и „Каско“, които първоначално се заплащат от лизингодател, а лизингополучателят следва да му възстанови платените суми след фактурирането им – чл.