Определение № 178 от 21.03.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Перник, 21.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500116 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. М. Г. срещу определение №357/29.01.2025 г. по гр.д.№307/2025 г. по описа на РС-Перник, с което е върната исковата му молба по предявен от Л. М. Г. иск по чл.45 ЗЗД срещу П. Ж. Х. за обезвреда на претърпени нематериални вреди в размер на 7 лева, настъпили в резултат на твърдяно противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в неоснователно подаване на сигнал, в качеството й на *** в ***, до Общото събрание на ***, в който уведомява събранието за публикация в социалната мрежа „Фейсбук“, с която твърди да се оскърбява нейната чест, достойнство и добро име и чието авторство се приписва на ищеца, и е прекратено производството по гр.д.№ 307/2025 г. по описа на ПРС като недопустимо.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, като се моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел, че ответницата е депозирала процесния сигнал при осъществяване на съдебната власт, поради което и поддържа, че същата не се ползва с функционалния имунитет по чл. 132 от Конституцията на Република България. Моли се за отмяна на постановеното прекратително определение и да бъде разпоредено продължаване на съдопроизводствените действия.

Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна, като подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

За да прекрати производството като недопустимо, РС-Перник е приел, че е сезиран с искова молба на Л. М. Г. срещу П. Ж. Х. за обезвреда на претърпени нематериални вреди в размер на 7 лева, настъпили в резултат на твърдяно противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в неоснователно подаване на сигнал, в качеството й на ***, до Общото събрание на ***, в който уведомява 1 събранието за публикация в социалната мрежа „Фейсбук“, която е приела за оскърбителна за нейната чест, достойнство и добро име и чието авторство се приписва на ищеца.

Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 132 от Конституцията тези факти са обхванати от функционалния имунитет на магистрата, което е пречка за развитие на допустимо производство. Застъпено е становището, че функционалният имунитет на магистратите в разпоредбата на чл. 132 от Конституцията не е ограничен единствено до постановените от тях актове или единствено до служебните функции, свързани с решаването на дела/преписки. Липсва ограничаване единствено до основните функции на съответния орган. Първоинстанционният съд е приел, че материалното съдържание на магистратския имунитет е ограничено до осъществяване на всички служебни функции, а не само до тези специфични и основни функции, които са уредени в Конституцията. Приел е, че след като по силата на Конституцията гражданската отговорност на ответника е изключена, предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е недопустим поради липса на надлежна страна и на основание чл. 130 ГПК е прекратил производството по делото.

По основателността на жалбата съдът съобразява следното:

Съгласно чл. 2 ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. От друга страна принципът на служебното начало, регламентиран в чл. 7 ГПК, вменява в задължение на съда служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Това задължение е доразвито в чл. 129 и чл. 130 ГПК. Последната разпоредба предвижда съдът служебно да извърши проверка по допустимостта на предявения иск и ако установи, че е недопустим, да върне исковата молба. Първоинстанционният съд е извършил такава проверка на заявения с исковата молба от Л. Г. иск и е приел, че той е недопустим.

Въпросът, стоящ за разглеждане пред въззивния съд, е дали исковата претенция е допустима срещу посочения ответник П. Ж. Х., при съобразяване качеството й на *** в ***.

С определение № 3594/20.11.2023 г. по ч. гр. д. № 2413/2023 г. на ВКС, I г. о. е разгледан въпросът дали функционалният имунитет на магистратите по чл. 132 Конституцията намира приложение в случаите, когато те извършват действия извън това им процесуално качество. Прието е, че тогава не намира приложение функционалният имунитет на магистратите по чл. 132 от Конституцията на Република България и съдът, пред който е предявен иск за вреди, следва да извърши преценка доколко магистратът е имал поведение, с което е причинил вреди на ищеца. В случаите, когато магистрат е действал в кръга на изпълнение на своите служебни задължения, той се ползва от предвидения функционален имунитет, действията му нямат противоправен характер, освен ако не са извършени умишлено и представляват престъпление от общ характер. Последното трябва да е установено с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. От друга страна функционалният имунитет на магистратите следва да се разглежда като абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск досежно наличието на надлежна страна в процеса. Поради това в горната хипотеза иск по чл. 45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим.

В решение № 17 от 08.11.2018 г. на КС по к. д. № 9/2018 г. е прието, че 2 независимостта на магистратите по отношение на предмета на тяхната дейност (наказателно, гражданско или административно производство), произтичаща от чл. 117 на Конституцията, разбирана като свободно от указания, законосъобразно изпълнение на служебните функции, не може да съществува, без да е подсигурена и тяхната лична независимост. Ето защо в сферата на конституционноправното регулиране са изградени и се прилагат правни механизми, предназначени да гарантират постигането й на практика. Такъв е институтът на имунитета на съдиите, прокурорите и следователите. Конституционната уредба на магистратския имунитет търпи динамично развитие във времето, за да се стигне до действащото положение, според което посочените лица се ползват с наказателна и гражданска неотговорност за служебни действия и постановени актове, при условие, че извършеното не съставлява умишлено престъпление от общ характер (чл. 132, ал. 1). Изрично е подчертан материалноправният характер на неотговорността – тя е за служебни действия, чрез които се осъществяват основните функции и се вземат решения.

Тъй като функционалният имунитет на магистратите е установен, за да обезпечи функционалната независимост на съдебната власт, в своята трайна съдебна практика ВКС последователно приема, че функционалният имунитет е пречка да бъдат предявявани искове срещу тях в хипотези, при които правилата на функционалния имунитет намират приложение. Преценката дали такава пречка е налице по конкретното дело трябва да бъде извършвана конкретно, включително и с оглед естеството на правото, което се твърди, че е нарушено с действия или актове на представителя на съдебната власт, срещу когото искът е предявен.

В конкретния случай ищецът претендира вреди, настъпили в резултат на твърдяно противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в неоснователно подаване на сигнал, в качеството й на *** в ***, до Общото събрание на ***, в който уведомява събранието за публикация в социалната мрежа „Фейсбук“, която е приела за оскърбителна за нейната чест, достойнство и добро име и чието авторство се приписва на ищеца.

Настоящият съдебен състав приема, че в този случай функционалния имунитет на магистратите по чл. 132 от Конституцията на Република България не намира приложение, поради което и постановеното от РС-Перник определение, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на основание чл.130 ГПК, е неправилно. Както приема Конституционният съд на Република България, разпоредбата на чл.117 ал. 2 от Конституцията очертава приложното поле на функционалната независимост, която се проявява при осъществяване на властническите функции на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите в реализиране на предоставените им правомощия съобразно специфичното им място в структурата на органите на съдебната власт и изпълняваната дейност, която за съдиите и съдебните заседатели се изразява в осъществяването на правосъдието /чл. 119 КРБ/. Именно функционалната независимост на органите на съдебната власт "гарантира свободното формиране на вътрешното убеждение, което се основава на събрания доказателствен материал по делото и на закона. В крайна сметка независимостта на съдията, прокурора и следователя при изпълнение на неговите функции, чрез които се реализира съдебната власт, е ограничена винаги и само в рамките на Конституцията и закона. Следователно не става дума за абсолютна независимост, а за функционална независимост, ограничена в рамките на решаване на въпросите по делото" /решение № 3/07.07.2015 г. по к. д. № 13/2014 г. на КС/.

В конкретния случай ответницата добросъвестно е упражнила своето право по 3 см.на чл. 79 ал. 2 т. 10 от ЗСВ, депозирайки сигнал като член на Общото събрание на ***, но описаното действие излиза извън предела на същинската дейност на магистратите в процеса на правоприлагането съгласно приетото в решение № 3/07.07.2015 г. по к. д. № 13/2014 г. на КС, респ. извън пределите на функционалния имунитет на магистратите по чл. 132 от Конституцията на Република България. В този смисъл е и определение № 6044 от 23.12.2024 г. по ч.гр. д. № 4377/2024 г. на I г. о. на ВКС.

Като е приел обратното, районният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №357/29.01.2025 г. по гр.д.№307/2025 г. по описа на РСПерник, с което е върната искова молба вх.№3800/02.05.2024 г. и е прекратено производството по гр.д.№ 307/2025 г. по описа на ПРС като недопустимо.

ВРЪЩА делото на РС-Перник за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4