Решение № 268 от 27.02.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Варна, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110204925 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на „Авангард - И“ ЕООД, с ЕИК: 103628876 против наказателно постановление № 03-2300368/ 17.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството - жалбоподател е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3, за нарушение по чл. 63, ал.2 КТ.

В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че издаденото НП страда от съществени пороци – липса на ясно и точно описание на нарушението в това число обстоятелствата при което се твърди извършването на същото, като наред с това такова нарушение не е било извършено доколкото в процесния ден лицето е очаквало сключването на трудовия си договор, който към момента на проверката не е бил факт. Моли се за отмяна на издаденото НП, в условията на евентуалност за намаляване на размера на наложената санкция и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Излагат се факти за неправомерен отказ от сключване на споразумение от страна на наказващия орган, с което на практика жалбоподателят е бил лишен от правото му да заплати 70 % от минималния размер на дължимата имуществена санкция, което било допълнително самостоятелно основание за незаконосъобразността на издаденото НП, налагащо неговата отмяна или най-млако изменението му до 70 % от минималния размер на дължимата имуществена санкция.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената жалба на заявените в нея основания. Пледира 1

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди, че нарушението е безспорно налице (независимо от това имало е сключен трудов договор или не доколкото фактически е имало действащо трудово правоотношение), като моли от своя страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.03.2023г. св. П. Б. – служител на ДИТ – гр. Варна бил изпратен на проверка на строителен обект „жилищна сграда“, находящ се в гр. Варна, ПИ ***, на която въззивното дружество извършвало дейност.

При пристигането си в обекта около 10.55 часа св. Б. възприел лице– Ж. С. С., което извършвало трудова дейност на обекта.

На лицето била предоставена декларация в които да отговори на поставени им от ДИТ въпроси, като в декларацията си С. отразил, че работи в „Авангард - И“ ЕООД от 28.03.2023г. на длъжност „строителен работник“, с работно време от 08.00 до 17.00 часа срещу трудово възнаграждение в размер на сумата от 780 лева месечно срещу задължението да носи арматура.

Видно от наличната по преписката справка № 03388233035653/28.03.2023г. от 11.47 часа към посочения час в системата на НАП са били изпратени уведомления за сключени същия ден 1 брой трудови договори от дружеството-жалбоподател.

При това положение бил направен извод, че е осъществен състав на административно нарушение по КТ и на 28.04.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето Ж.

С. С. като „общ строителен работник”, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му възражения, че работникът е работил само от 09.00 часа до обяд, след което договорът му е бил прекратен.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-2300368/17.05.2023г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер от 1500 лева, а именно 3000 лева.

Видно от представените от жалбоподателя в съдебно заседание писмени доказателства на 28.04.2023г. до Директора на ДИТ е било депозирано искане за споразумение от страна на дружеството – жалбоподател. В тази връзка на дружеството е била предоставена за попълване бланка едва на 30.05.2023г., като на 10.05.2023г. е било подадено възражение срещу законосъобразността на издадения АУАН и в условията на 2 евентуалност искане за сключване на споразумение с конкретно посочени финансови параметри на същото. Междувременно на 17.05.2023г. е било издадено процесното НП, като с писмо от 14.06.2023г. Директора на ДИТ е отказал изрично да сключи споразумение, като мотив за това е отразил, че предложената в искането сума за заплащане не удовлетворява наказващия орган.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св. Б., които съдът кредитира изцяло като пълни, ясни, конкретни и добросъвестно дадени.

Що се отнася до показанията на св. С. С., съдът не даде вяра на същите доколкото противоречат на установеното от останалата доказателствена съвкупност, като наред с това отчетено бе обстоятелството, че лицето е било в служебни отношения с представителите на дружеството-жалбоподател и в този смисъл е заинтересовано от изхода на производството лице, още повече не са налице данни той да е присъствал на проверката.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен субект, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Процесното наказателно постановление ***/ 17.05.2023г. е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, съгласно заповед № 3-0864/17.10.2022г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.

В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.

По отношение на възраженията, касаещи предложеното от жалбоподателя споразумение за решаване на АНП, съдът намери следното:

Разпоредбата на чл. 415г КТ е категорична, че до издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган и нарушителят могат да постигнат споразумение, освен в случаите, когато деянието съставлява престъпление. В случая, разглежданото деяние несъмнено не съставлява престъпление, поради което формално са били налице основания за сключване на споразумение, като обаче това е правомощие предоставено от закона на дискрецията на наказващия орган, като аргумент за това е употребения от законодателя термин „могат“. При решаване на въпроса дали да даде или не съгласие наказващият орган следва да се ръководи от това дали са спазени изискванията на закона; дали нарушението не е повторно или системно и дали определената с него глоба или имуществена санкция е заплатена или обезпечена по сметка на контролния 3 орган, като според настоящия съдебен състав във формулировката „дали са спазени изискванията на закона“ следва да се причисли и преценката на наказващия орган за справедливия размер на договореното административно наказание, като за обосноваността на тази преценка съдът има право да следи единствено и само след издаване на наказателното постановление (още повече, че възможността за споразумение е предвидена единствено за хода на АНП, преди издаване на НП). Поради изложеното, съдът намира, че независимо от това дали наказващият орган е бил обоснован в преценката си да не сключи споразумение с жалбоподателя, доколкото това правомощие е изцяло в негова дискреция, съдът намира, че несключването му не съставлява процесуално нарушение, което да повлияе върху законосъобразността на НП или на справедливия размер на административното наказание, което следва да бъде наложено на дружеството – жалбоподател.

Проверяващите органи, противно на твърденията на жалбоподателя, обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия;декларация; копие от трудов договор, уведомление до ТД НАП- Варна.

В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение, като на база на събраните доказателства административно наказващият орган е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.63 ал.2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Видно от събраните доказателства именно в нарушение на това задължение до фактическо извършване на работа е бил допуснат Ж. С. (което е било възприето от св. Б.), поради което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на работодателя.

Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, съдът намира следното:

С жалбата се сочи, че АНО не бил изясни в изискуемата степен всички релевантни обстоятелства и в частност непосочени били реквизите на трудовото правоотношение.

Доколкото обаче нарушението не касае възникването на трудово правоотношение, което не се оспорва и за което по преписката са налични писмени доказателства, то за законосъобразността на НП не се изисква тяхното пълно описание. Твърденията, че договора е бил сключен след извършването на проверката не се установяват по делото доколкото самият работник е заявил, че полага труд от сутринта в деня на проверката, посочил е какво точно извършва, какви са договорените параметри на възнаграждение, което обстоятелство няма как да е било известно на други работници или на служителите на ДИТ.

Съдът, при проверка на съдържанието на АУАН и НП констатира, че в същите се 4 съдържа описание на всички елементи от състава на нарушението. Посочено е конкретно лице, обладаващо специфичното качество работодател и конкретно лице - работник.

Конкретизирана е датата на започване на изпълнението на трудовите функции на наетото лице, както и непредставеното уведомление по чл.62 ал.3 от КТ на работника преди допускането му до работа. Въз основа на описаните в обстоятелствената част на АУАН факти правилно е била изведена нарушената норма на материалния закон.

Съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН доколкото макар и първо по ред нарушението не се отличава с нищо от същите такива от съответния вид, като доколкото се касае със забава от над един ден в сключването на договора и подаването на уведомлението, в случая е без значение дали поради проверката същото е било отстранено още в същия ден или не.

Доколкото обаче в случая се касае за първо нарушение на жалбоподателя, съдът намира, че определената санкция следва да се намали до законоустановения минимум от 1500 лева.

След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.