Решение № 2127 от 15.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2127 гр. Пловдив, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20225330205624 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27/2022г. от 12.08.2022г. на П.П.А. на длъжност Началник РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив, с което на А. И. Б. от с.Ж., обл.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) е наложено административно наказание Глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност и неправилност. Представят се съображения по същество на искането а именно за неустановеност на инкриминирания период на кого от двамата родители е било поверено детето, за не дадена правна квалификация на нарушението, за неправилно налагане на едно административно наказание при две извършени нарушения на ЗЗД.

Представят се доводи и за необсъждане от АНО на предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С жалбата не се прави искане за събиране на нови доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски.

Жалбоподателката редовно призована, в съдебно заседание не се явява.

1

Представлява се от адв.С. П. по силата на изрично пълномощно, който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Ангажира събирането на гласни доказателства – разпит на свидетел. В пледоарията си представи доводи по същество на искането за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. С молба-становище придружаващо преписката счита жалбата за неоснователна. Представя доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и прави искане за неговото потвърждаване. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателката А. Б. за това, че на 06.07.2022г. около 22.55 часа в централния парк с.Ж., обл.Пловдив като родител на детето И. Л.Б., ЕГН ********** от с.Ж., **** не навършил 18 год.възраст не го е придружила и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществено място след 22.00 часа с което виновно е нарушил чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.

Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия АД, бланков номер 246604 от 13.07.2022г. съставен от свидетел И. С. Б. – на длъжност **** при РУ Хисаря, в който по идентичен начин са описани нарушенията посочени в издаденото НП и посочени нарушените правни норми. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателката, подписан от нея и другите посочени в акта лица. При запознаване със съдържанието на съставения АУАН в графата за възражения или обяснения е вписано ръкописно „нямам“.

На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателката. В законоустановения срок пред АНО не са представени писмени възражения от жалбоподателката относно съставения и акт, както и относно нарушенията посочени в него. С издаденото НП на 12.08.2022г. е ангажирана административната отговорност на жалбоподателката. Издаденото НП е връчено на жалбоподателката на 26.09.2022г. Поради несъгласие с посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото НП.

2

В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителят И. С. Б. изложи факти идентични с посочените в акта. Свидетелят посочи е не е бил свидетел при извършване на нарушението, както и че причина за съставяне на акта е докладна записка от колегите му от автопатрул които са установили нарушението. След изготвянето на докладната записка свидетелят посочи че е взето отношение съгласно закона. Свидетелят категорично заяви че и двете нарушения посочени в акта са били извършени.

Така изложеното от фактическа страна съдът приема за установено от приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитания свидетел, както и на писмени такива: НП, АУАН, Обяснения от детето И.

Л.Б., Докладна записка, Заповед рег.№ З-9715 от 30.11.2010г. на директора на ОДМВР Пловдив, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното 3 постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетел Б. не се установява по несъмнен и 4 безспорен начин наличието на виновно извършените от жалбоподателката А.

Б. нарушения, като ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършените нарушения. От свидетелските показания на актосъставителя се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта Ж.В.М. е свидетел при съставянето на акта.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.

Липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и се явява друго, самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно поради следното:

Както се посочи по линия на служебния контрол съдът след като се запозна със всички приети по делото доказателства установи, че не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, които норми определят, че АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и точните законни разпоредби. Не са спазени и изискванията 5 на административно наказателния процес, касаещи изпълнение от наказващия орган на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които норми определят, че НП съдържа като задължителен законов реквизит описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, вкл. и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В случая по делото е приложена докладна записка изготвена от полицейските служители установили нарушението, но която заповед не е посочена в съставения АУАН а впоследствие и при издаване на НП като доказателство за установеност на административно нарушение по ЗЗД. С прилагането на докладната записка в административната преписка не санира допуснатото нарушение, тъй като тази обстоятелства следва да се надлежно изложени в описателната част на акта, а не да се извличат от приложени по делото писмени доказателства. С неизясняването на тези съществени факти, които да се установят по един законов ред от контролните органи и да се подкрепят със съответните за това доказателства, се е стигнало до необоснованост на издадените административни актове, което съставлява нарушение на изискванията на посочените по – горе задължителни законови разпоредби, касаещи изискването за форма. Неспазването на тези изисквания е довело до съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя, който има правото да знае защо е приет за извършител, как е установено неговото конкретно участие в извършеното административно нарушение и от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му административно – наказателна отговорност.