Решение № 4008 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4008 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100501938 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10037/28.05.2024 г., постановено по гр. д. № 907/2024 г. по описа на СРС, 126 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Д. К. К., ЕГН **********, извършено със Заповед от 08.11.2023 г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, с която е наложено дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда и е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда. Със същото решение „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, е осъдено да заплати на Д. К. К., ЕГН **********, парично обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ в общ размер на 21 849,52 лв., представляващо обезщетение за период от шест месеца, а именно от 09.11.2023 г. до 09.05.2024 г., от които на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата в размер на 573,42 лв., представляваща обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода от 09.11.2023 г. до 13.11.2023г. вкл., както и на основание чл. 225, ал. 2 от КТ, сумата в размер на 21 276,10 лв., представляваща разликата в заплатите, спрямо по-нископлатената работа на Д. К. в ЕТ „ЙОРДАНКА К.-ДИА“, за периода от 14.11.2023 г. до 09.05.2024 г., ведно със законната лихва върху общата сума в размер на 21 849,52 лв., от датата на предявяване на иска - 05.01.2024 г.

1 до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 3000 лв., направени по делото разноски за адвокатско възнагарждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 953,98 лева, представляваща държавна такса.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи, че съдът е достигнал до неправилни фактически и правни изводи.

Поддържа се още, че неправилно е прието, че процесната дисциплинарна заповед не съдържа необходимите реквизити и е немотивирана. Излагат се съображения, че в заповедта са посочени нарушението, нарушителят, периодът на извършване на нарушенията, както и конкретните неизпълнени задължения на служителя. Твърди се, че неправилно е прието, че нарушенията не са достатъчно индивидуализирани, като се твърди, че в заповедта ясно е посочено, че ищцата не е изпълнила задълженията си като ръководител на отдел, свързани със своевременното изготвяне и изпращане на отговори по постъпили запитвания от държавни институции, включително МВР, ДАНС и КПКОНПИ. Сочи се, че неправилно е прието, че не е посочено времето на извършване на нарушенията. Излага се становище, че нарушението има продължаващ характер и е осъществявано през периода юни–октомври 2023 г., поради което не е било необходимо посочването на конкретни дати за всяко отделно действие или бездействие. Сочи, че районният съд не е отчел характера на заеманата от ищцата длъжност и обема на произтичащите от нея задължения. Излагат се съображения, че като ръководител на отдел ищцата е осъществявала организационни и контролни функции, поради което отговорността й не следва да се ограничава единствено до лично извършени действия. Посочва се, че нарушението не се изразява в неизпълнение на отделни конкретни задачи, а в неизпълнение на ръководни, контролни и организационни функции, довели до липса на своевременно изпълнение на задълженията на ръководеното звено. Поддържа се още наличие на системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, като се сочи, че е налице трайно и повтарящо се неизпълнение на трудови задължения в рамките на продължителен период от време. С оглед на изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Д. К. К. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа правилността на решението.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на 2 атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, същото е и правилно по следните съображения:

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.

Не е спорно по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение за неопределено време, по силата на трудов договор № 2578/01.04.2018г, с който ищцата е назначена на длъжност „Старши специалист обработка на запорни съобщения“, направление „Мидъл офис“, отдел „Банкови операции и администрация“. С допълнително споразумение от 03.10.2018г. Д. К. е преназначена на длъжност „Ръководител на направление „Запори“, отдел „Оперативно обслужване и подпомагане“. С допълнително споразумение от 18.05.2021г. е преназначена на длъжност „Ръководител на отдел „Оперативно обслужване и подпомагане“, дирекция „Централизирана администрация“, отдел „Оперативно обслужване и подпомагане“ с брутно трудово възнаграждение в размер на 4205,04 лв., от които 4012,44 лв. основна месечна заплата и 192,60 лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Не са спорни и обстоятелствата, че: на 07.11.2023 г. на ищцата е връчена покана за даване на обяснения във връзка с процедура за дисциплинарно наказание на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, както и че същата е представила писмени обяснения, в които е изложила доводи, че е изпълнявала задълженията си по длъжностна характеристика. Бузспорно е и че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя със Заповед за дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ и за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, връчена на 08.11.2023г., което обстоятелство е признато в исковата молба и е удостоверено с подписа на ищцата върху заповедта, от който момент трудовото правоотношение е било– арг. чл. 195, ал. 3 от КТ. Разпоредено е да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за полагаем, но 3 неизползван платен годишен отпуск в законоустановения размер и е отбелязано, че на основание чл.221, ал.2 от КТ Д. К. К. дължи на работодателя си „ТИ БИ АЙ БАНИ“ ЕАД обезщетение в размер на 4205,03 лева, което представлява брутното й трудово възнаграждение за срока на неспазеното предизвестие. Не е спорно между страните, че през периода на съществуване на трудовото правоотношение на ищцата не са налагани други дисциплинарни наказания. Не се спори и относно факта, че в банката са постъпвали запитвания от държавни институции за предоставяне на информация, на които не е изпратен отговор своевременно.

Ищцата оспорва така извършеното уволнение, като твърди, че с връченото й на 07.11.2023 г. писмо от работодателя с peг. индекс ТСВ35012740 с покана, на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, в срок от 24 часа от получаването му, да предостави писмени обяснения относно извършени от нея нарушения на заеманата от нея длъжност, не е уточнено какви конкретни нарушения на трудовата дисциплина са й вменени, кога и кои свои трудови задължения не е изпълнила, за да стартира срещу нея процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Твърди че поисканите писмени обяснения по зададени въпроси не кореспондират с издадената впоследствие заповед за дисциплинарно уволнение, тъй както не са искани обяснения по нарушенията, посочени в оспорената заповед, а са поискани обяснения в различен и противоречив контекст. След депозиране на писмените обяснения, още в рамките на същия работен ден - 08.11.2023 г., й била връчена Заповед за дисциплинарно наказание по чл. 195, ал.

1, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ и за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, която оспорва като неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди, че не е извършвала нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, още повече системни такива съгласно чл. 190, ал. 3 от КТ. Поддържа обстоятелството, че работодателят е издал процесната заповед, като не е посочил ясно и недвусмислено колко на брой и какви конкретни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ са вменени на ищцата, нито е посочил кога са извършени същите, нито е обосновал поради какви съображения е приложил нормата на чл. 190, ал. 3 от КТ. Счита наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“ за несъразмерно тежко с оглед твърдяното неизпълнение на трудови задължения, поради което счита заповедта за немотивирана и противоречива от фактическа страна, без да са взети предвид критериите съгласно по чл. 189, ал. 1 от КТ.

Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че в нито един от описаните в процесната заповед актове на работодателя няма разпоредби, които вменяват трудови задължения и отговорности на Ръководител на отдел „Оперативно обслужване и подпомагане“, за своевременното изготвяне и изпращане на отговорите по запитвания от държавни институции. Оспорва и твърдяното от ищцата обстоятелство, че била създадена работна група, която да отговори на всички изостанали запитвания и в която 4 група участва тя, тъй като към този момент ръководството и контролът върху тази дейност е иззет вече от Изпълнителния директор с ресор „Операции“. Оспорва твърденията за необоснованост на заповедта по подробни съображения, изложени в отговора.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, прекратено със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Приел е, че спорът между страните е относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание и съответно на извършеното въз основа на него прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно мотивите, е прието, че процесната заповед не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като в нея не са индивидуализирани в необходимата степен нарушенията на трудовата дисциплина, за които е реализирана дисциплинарната отговорност на ищцата. Посочил е, че описанието на нарушенията е твърде общо и не позволява да бъде установено кои конкретни действия или бездействия на служителя работодателят приема за дисциплинарни нарушения, както и какви конкретни задължения са били неизпълнени.

Съдът е счел, че не са посочени конкретните обстоятелства, при които са извършени нарушенията, както и конкретните им проявления.