Решение № 22 от 26.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Велико Търново, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500236 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.247 ГПК.

Постъпило е искане от „Изи Паркет“ ООД с. Бели Осъм за допускане поправка на Решение № 192/ 24.10.2023 г. по в.т.д. № 236/ 2023 г. по описа на ВТАС, като се твърди, че е допусната грешка в диспозитива му, изразяваща се в посочване от съда, че потвърждава Решение № 260000/ 04.01.2023 г. по гр.д. № 543/ 2019 г. по описа на ОС – Ловеч в останалата му обжалвана част извън отменената. Счита, че този диспозитив не отразява действителната воля на съда, който в мотивите на акта си многократно посочил, че към момента на предявяване на иска същият е бил изцяло основателен и частичната му неоснователност се дължи само на реализирани в хода на производството плащания на исковата сума. На така формираната и изразена воля съответствал диспозитив за отхвърляне на иска за разликата над 161.98 лв. до претендирания размер от 120 335.93 лв. поради извършено плащане в хода на процеса, а не вписаният диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното решение в тази му част. Моли да се извърши поправка на решението, като вместо „ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.“ се посочи „ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 161.98 лв. до претендирания размер от 120 335.93 лв. поради извършено плащане в хода на процеса.“

В срока за отговор е постъпил такъв от Р. Й. – ЧСИ със становище за 1 неоснователност на молбата. Сочи, че основанието за отхвърляне на исковата претенция се съдържа в мотивите на съдебния акт, а не в диспозитива му.

Съдът констатира следното: С Решение № 260000/ 04.01.2023 г. по гр.д. № 543/ 2019 г. по описа на ОС – Ловеч съдът е отхвърлил предявените от „Изи Паркет“ ООД с.

Бели Осъм против ЧСИ Р. Й. Д. искове за заплащане на сумата 120 334.93 лв. – обезщетение за имуществена вреда от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение /остатък от цена на публична продан, получен след удовлетворяване на взискатели и дължими такси и разноски в изпълнението/, ведно със законната лихва за забава от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане. Изложените в мотивите на съда съображения за отхвърляне на иска са, че същият е неоснователен, тъй като ответният ЧСИ не е релевирал деликтно поведение, което да доведе до ангажиране на отговорността му по чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ. Въззивният съд от своя страна е приел, че е било налице виновно и противоправно бездействие на ЧСИ и към датата на завеждане на иска пред ОС – Ловеч исковата претенция на ищеца е била основателна за пълния претендиран размер 120 335.93 лв., но поради настъпили в хода на първоинстанционното производство обстоятелства – извършено плащане на част от исковата сума, погасяване на задължения на ищеца и правомерно задържане на част от сумата – искът е станал неоснователен за сумата над 161.98 лв. Затова е приел и изрично е посочил в мотивите си, че макар и по различни съображения решението на ОС в частта, с която искът на „Изи Паркет“ ООД е отхвърлен за разликата над 161.98 лв. до претендирания размер от 120 335.93 лв. е правилно и следва да бъде потвърдено.

Независимо от отхвърлянето на исковата претенция, съдът е отчел основанието за това – че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, което е рефлектирало върху отговорността за разноски за производството, като те са възложени в тежест на последния.

При тези констатации ВТАС намира, че в Решение № 192/ 24.10.2023 г. по в.т.д.

№ 236/ 2023 г. по описа на ВТАС не е допусната грешка в твърдения от „Изи Паркет“ ООД смисъл. Налице е пълно съответствие между мотивите на въззивния съд и диспозитива на решението му. Фактически ищецът – жалбоподател пред ВТАС претендира въззивния съд да измени решението си, като отмени изцяло решението на ОС – Ловеч и постанови отхвърляне на иска над 161.98 лв. до претендирания размер от 120 335.93 лв. като неоснователен при посочване, че неоснователността произтича от удовлетворяване на претенцията в хода на процеса. Изменение на решението от съда, който го е постановил, е недопустимо. Ако „Изи Паркет“ ООД е считало, че актът на ВТОС е незаконосъобразен, то е разполагало с процесуалната възможност да го обжалва пред ВКС, което в случая не е сторено. Само за пълнота на изложението следва да се посочи следното: ОС – Ловеч и ВТАС са приели, че искът за разликата над 161.98 лв. до претендирания размер от 120 335.93 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне и обстоятелството, че мотивите на съдилищата са различни, не обуславя 2 отмяна на решението от въззивната инстанция, а напротив – съвпадането на крайните им изводи води до потвърждаване на първоинстанционното решение. Разпоредбата на чл.236 ал.1 ГПК ясно разграничава решението на съда от мотивите, обосновали същото. Видно е, че в задължителното съдържание на решението не се включва посочване на основанието за отхвърляне на иска освен в случаите на заявено възражение за прихващане, разрешението по което се ползва със сила на пресъдено нещо. Мотивите на съдебния акт, които отразяват начина на формиране на волята на съда съобразно изискванията на чл.236 ал.2 ГПК, не се ползват със сила на пресъдено нещо, с каквато се ползва само диспозитивът на решението, в който е изразена волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор.

По изложените съображения съдът не е допуснал очевидна фактическа грешка в решението си, която може да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК, и искането на „Изи Паркет“ ООД в този смисъл следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Изи Паркет“ ООД с. Бели Осъм за допускане поправка на Решение № 192/ 24.10.2023 г. по в.т.д. № 236/ 2023 г. по описа на ВТАС, като неоснователно.

Решението за поправка подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3