Решение № 20823 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20823 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110107721 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „П К Б“ ЕООД, ЕИК ......, чрез юрк. К.. срещу Н. И. С., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положително установителни искове, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл.

86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата от 421,31 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 40006824630/29.11.2021 г. и сумата в размер на 75 лева, представляваща неплатена лихва за забава за период от 01.03.2022 г. до 01.11.2022 г., за които е издадена Заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 13065/10.05.2023 г. по ч. гр. д. № 16621/2023 г. по описа на СРС, 69 с-в.

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 117,76 лева, неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф“, дължимо до 01.11.2022 г. и сумата в размер на 286,36 лева, неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф“, дължимо до 01.11.2022 г., представляващи неизплатено задължение 1 по Договор за потребителски кредит № 40006824630 от 29.11.2021 г.

В исковата молба ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 29.11.2021 г. е сключил Договор за потребителски кредит № 40006824630 („ДПК/Договорът“) с Н. И. С., като длъжник, при следните параметри: сума на кредита: 500 лева; срок на кредита 11 месеца; размер на месечната вноска по кредита: 55,15 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 1-во число на месеца; Годишен процент на разходите („ГПР“): 48,55 %; Годишен лихвен процент („ГЛП“):

40,90 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; Общо дължима сума по кредита:

606,61 лева.

В исковата си претенция твърди, че били поискани и закупени допълнителни услуги, с възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф“ в размер на 150 лева и за закупена допълнителна услуга „Ф“ в размер на 350 лева, при размер на вноската по закупените допълнителни услуги – 45,46 лева, като общото задължение по кредита и по пакета от допълните услуги възлиза в размер на 1106,61 лева, с общ размер на месечната вноска по договора – 100,61 лева, платима на 1-ви ден от месеца.

Ищецът поддържа, че в изпълнение на задълженията си по ДПК кредитодателят „П К Б“ ЕООД точно по време и срок е превел на 29.11.2021 г. чрез паричен превод към Е на Н. И. С. сумата в размер на 500 лева.

На следващо място твърди, че длъжницата не изпълнява поетите договорни задължения – да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според Погасителния план, предоставен на

29.11.2021 г., който също така е и неразделна част от ДПК. Твърди, че ответницата е преустановила плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава, след като е направила само три плащания по заема в общ размер от 350 лева /150 лева на 08.04.2022 г.; 100 лева на 12.09.2022 г. и 100 лева на 10.11.2022 г./. Със сумата от 350 лева била погасена сума в размер на 206,18 лева, съгласно задължението по погасителния план (две пълни вноски), както и частично плащане от 4,96 лева по третата вноска. В общата сума на получените плащания са включили и плащанията по начислените лихви за забава при просрочване на разпределените погасителни вноски по Погасителния план – 113,29 лева, които считат, че са изплатени изцяло към 12.02.2024 г. Отделно в направените плащания се включва заплащането на 2

30,00 лева, начислени такси по Тарифа, съгласно уговореното в чл. 17.4. от Общите условия към ДПК, а именно: „КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността на извънсъдебното или съдебното събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочените задължения, посещения на място, SMS-и и друго съгласно действащата Тарифа…“, както и сумата в размер на 0,53 лева, законна лихва, започнала да се начислява върху вземането и дължима от 01.11.2022 г. /датата на изтичане на погасителния план до изплащане на вземането/.

Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, видно от Извлечение по сметка към ДПК и направения Погасителен план, е изпаднал в забава към дата 01.02.2022 г., която е следвало да бъде втора вноска по ДПК, а в действителност той все още не е направил нито една престация по предвиденото в него. С оглед на гореизложеното кредиторът е обявил целият погасителен план по процесния договор за изтекъл и вземането за изискуемо в пълния дължим размер.

След обявяването на предсрочната изискуемост е започнало начислението на обезщетение за забава, което възлиза в размер на 38,45 лева, представляващо мораторна лихва за период от 01.11.2022 г. до 29.03.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение. Но в исковата си претенция ищецът прави предсрочен отказ от субективно право на получаване на мораторната лихва, която неправилно я е квалифицирал като „законна лихва“, което е принципно допустимо и се потвърждава от разпоредбата на чл. 108 от ЗЗД, т.е. опрощаване.

Същевременно твърди, че с договора за кредит, по силата на т. 15.1 от Общите условия към ДПК ответницата доброволно е закупила пакет от допълнителни услуги: „Ф“ – за приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит и „Ф“ – за отлагане заплащането на определен брой погасителни вноски, срещу предоставянето на които се е задължила да заплати определена цена. Поддържа, че неплатеното възнаграждение за закупената и използваната услуга „Ф“ е в размер на 117,76 лева, а за услугата „Ф“ – в размер на 286,36 лева.

3

Предвид изложеното моли съда да установи със сила на присъдено нещо съществуване на вземането в негова полза, а именно да уважи предявените искова, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 421,31 лева главница по ДПК, договорно възнаграждение в размер на 75 лева и законна лихва за забава върху тях от датата на подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение в съда на 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 13065/10.05.2023 г.

Обосновава правния си интерес с подаденото в срока по чл. 414 ГПК от длъжника възражение.

На следващо място, тъй като съдът е отхвърлил Заявлението в частта, с която се претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и законната лихва върху това възнаграждение, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ищецът предявява осъдителни искове за сумата от 117,76 лева, възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф“ и за сумата от 286,36 лева, възнаграждение за закупена услуга „Ф“, ведно със законната лихва от 23.03.2023 г. до окончателното заплащане. Претендира деловодни разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

След дадените указания на съда с Разпореждане № 36916 от 11.03.2024 г. ищецът е отстранил нередовностите по подадената искова молба, а именно невнесена в пълен размер по предявените искове спрямо длъжника държавна такса по сметката на съда. След извършената проверка по реда на чл. 140, ал.

1 от ГПК съдът е установил в последствие с Определение № 38592 от 25.09.2024 г., че исковата молба е редовна и предявените в нея искове са допустими.

В срока по чл. 131 ответницата Н. И. С. не е подала отговор на исковата молба, с която да оспорва предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

С доклада по делото за безспорни се обявени следните обстоятелства: твърденият за сключен от заявителя и ищец и съществуващ за страните Договор за потребителски кредит № 40006824630 от 29.11.2021 г. и Общите условия към него, представени по делото. По силата на сключения договор Н.

4

И. С., като кредитополучател, е получила от „П К Б“ ЕООД, като кредитодател, потребителски кредит в размер на 500 лв. Кредитополучателят се задължила да върне паричната сума на равни месечни вноски от по 55,15 лева за период от 11 месеца. В ДПК е уговорен ГПР в размер на 48,55 %, лихвен процент на ден 40,90 % и общо задължение по кредита – 606,61 лева.

От потребителя е закупен пакет от допълнителни услуги с възнаграждение:

„Ф“ в размер на 150 лева и „Ф“ в размер на 350 лева, при размер на вноската по закупените допълнителни услуги – 45,46 лева. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълните услуги възлиза в размер на 1106,61 лева, с общ размер на месечната вноска по договора – 100,61 лева, платима на 1-ви ден от месеца.

В ДПК е отбелязано /б. „Б.“ от Раздел „Декларации“/, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б.

„А.“ от Раздел „Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен или друг траен носител, в ясна и разбираема форма, на български език – информация във формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по ДПК с оглед преценката от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние; разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания; разяснения на пакета от допълнителни услуга и пр.

Декларирано е от кредитополучателя /б. „Г.“, че е уведомен, че изборът и закупуването на пакета от допълнителни услуги не е условие за сключване на ДПК. Ответникът е декларирал, че при подписване на ДПК е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и споразумение.

Съгласно приложения към ДПК Погасителен план, падежът на последната погасителна вноски е на 01.11.2022 г., като се налага извод, че изискуемостта за целия кредит е настъпила преди депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, а именно на 30.03.2023. Представени са Общите условия на „П К Б“ ЕООД към ДПК, подписани на всяка страница от кредитора и ответника. Приет по делото и е Стандартен европейски формуляр, подписан от ответницата.

5

По делото не е представено и копие на преводно нареждане нито по заповедното, нито по исковото, в рамките на които да стане видно, че кредиторът е превел заемната сума от 500 лева по банковата сметка на кредитополучателя. Единственото, което длъжникът оспорва е, че „не дължи вземането по горепосоченото гражданско дело“, което представлява бланкетно възражение по заповедното производство. Длъжникът не депозира отговор на искова молба в исковото производство, както и не се явява на съдебното заседание на 15.10.2024 г. С оглед изградената фактическа обстановка съдът презюмира, че кредиторът е наредил по банковата сметка на длъжника процесната сума – главница по ДПК от 500 лева.

Прието по делото е и извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит, от което се установява, че при ищцовото дружество са отчетени погасявания по кредита за главница, лихви, вноска по закупени пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа, съгласно т. 17.4. от Общите условия към ДПК, в периода 08.04.2022 г. – 01.11.2022 г., в който период е заплатена общо сумата от 350 лева.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

От правна страна съдът съобрази следното: