Решение № 47 от 31.03.2026, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Сливница, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890100294 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „К.“ ООД срещу Р. Б. Б., В. Б. А., Д. Б. А. и Н. Я. И., с която е предявен иск за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание от 15.09.2022 г. на Р.Г.Х., с което е завещал на Б.Р. А. /наследодател на ответниците/ цялото си недвижимо и движимо имущество, находящо се в село З., общ. Б., а именно: триетажна масивна къща, състояща се от три етажа, цялата с площ от 180 кв.м., находяща се на ул. „Р.“ и дворно място от 400 кв.м. на същата улица и всички поземлени имоти, които Р.Х. е притежавал в наследство от починалия си баща в землището на село З., общ. Б. и друг движими и недвижими имоти, както и положителен установителен иск за признаване за установено, че ищецът е собственик по силата на договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД от 19.03.2025 г. на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: село З., ул. „Р.“, с площ от 495 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, предишен идентификатор – няма, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, заедно с построената в имота масивна триетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и РЗП 180 кв.м., режим на търпимост, съгласно Удстоверение ТС-2252 /1/ от 06.10.2022 г., представляваща сграда с идентификатор ***, с площ по скица 58 кв.м., брой етажи – 3, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, предишен идентификатор – няма.

В исковата молба и в допълнителна молба от 23.04.2025 г. са изложени твърдения, че ищецът е закупил от М.К. и Х.К., като наследници на Р.Г.Х., с договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД от 19.03.2025 г. с нотариална заверка на подписите, съвкупността от права и задължения, които са придобили по силата на наследственото правоприемство от Р.Г.Х.. Част от наследството, придобити от прехвърлителите са и процесните имоти, притежавани приживе в собственост на Р.Г.Х.. От продажбата на наследството ищецът е във владение на имота в село З..

1

При снабдяване със скица на имота се установява, че като собственик на имота е вписан Б.Р. А. въз основа на обявено саморъчно завещание. Видно от завещанието Р.Г.Х. завещава на Б.Р. А. цялото свое движимо и недвижимо имущество, включително и процесните имоти в село З.. Твърди се, че завещанието с което Б.Р. А. се легитимира като собственик на процесните имоти е нищожно, доколкото не е подписано от завещателя, поради което не поражда действие. Ищецът има интерес от прогласяване на тази нищожност, доколкото със завещанието се засягат негови права върху процесните имоти.

Предвид обстоятелството, че на правото му на собственост върху процесните имоти се противопоставят права на Б.Р. А. по силата на оспореното завещание, ищецът иска да бъде признат за собственост на описаните по-горе имоти.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Б. А., която оспорва предявените искове. Счита, че завещанието е автентично и е изготвено и подписано от завещателя и въз основа на него са се породили права за наследодателя й и оттам за нея.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника Н. Я. И. особен представител. На първо място, счита че е налице правен интерес за ищеца за предявяване на исковете. По същество не оспорва същите.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Б.

А..

В срока по чл.131 ГП е постъпил отговор от ответница Р. Б. Б., с който оспорва да е придобила наследствени права от Б.Р. А., доколкото е направила отказ от наследство по отношение на него, който отказ е вписан в особена книга, водена за това в Софийски районен съд. Счита, че не е надлежен ответник в производството.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 42, б. „б“, вр. с чл.25, ал.1 ЗН – иск за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание и чл.124, ал.1 ГПК – положителен установителен иск за собственост.

По иска по чл. 42, б. „б“, вр. с чл.25, ал.1 ЗН тежестта на доказване е у ответниците, които следва да установят, че при изготвянето на ползващото ги завещание са спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно че същото има достоверна дата и е написано и подписано от завещателя Р.Г.Х.в.

По иска по чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че е придобил по силата на договор за продажба на наследство собствеността на посочените по-горе имоти, че наследодателят е бил собственик към момента на смъртта си на същите, че ответниците му противопоставят свои права. Ответниците следва да установят, че са придобили собствеността на процесния имот по силата на валидно завещателно разпореждане.

С Определение № 651 от 09.12.2025 г. като безспорно между страните е отделено, че ищецът е закупил от М.К. и Х.К., като наследници на Р.Г.Х., с договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД от 19.03.2025 г. с нотариална заверка на подписите, съвкупността от права и задължения, които са придобили по силата на наследственото правоприемство от Р.Г.Х.в. Част от наследството, придобити от прехвърлителите са и процесните имоти, притежавани приживе в собственост от Р.Г.Х.. От продажбата на наследството ищецът е във владение на имота в село З.. Няма спор, че на ищеца се противопоставя саморъчно завещание със записан автор на същото Р.Г.Х.в, с което последният завещава цялото свое движимо и недвижимо имущество на Б.Р. А., включително и процесните имоти.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1975 г.

/л.15/ се установява, че Г.М.Х. придобива в собственост урегулирано дворно място, 2 съставляващо парцел III – 151 от кв. 11 по плана на село З., обл. София, цялото с площ от 600 кв.м.

Видно от представеното по делото удостоверение за идентичност на имот, издадено от община Б. /л. 17/, описаният в посочения по-горе нотариален акт, имот е частично идентичен с УПИ IX -72 от кв.6 по плана на село З. от 1983 г.

От представената по делото скица на имота по действащата КККР на село З. /л.19/ и комбинираната скица на л.16 се установява, че ПИ с идентификатор № *** е идентичен с УПИ IX -72 от кв.6 по плана на село З. от 1983 г.

Видно от скица на жилищна еднофамилна сграда с площ от 58 кв.м. на 3 етажа с идентификатор № *** /л.18/ се установява, че такава сграда е изградена в ПИ с ***. Не се спори по делото, че сградата е изградена след придобиването на имота от Г.М.Х. след 1975 г., което се установява и от представеното по делото удостоверение за търписмост, издадено от община Б. /л.20/, в което е посочено, че е декларирано, че сградата е построена през 1989 г., като е удостоверено с него, че същата представлява търпим строеж по смисъла на пар.16, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, доколкото е допустима по техническите правилата и нормативите, действащи към момента на изграждането й. Доколкото по делото липсват строителни книжа и документ за собственост на сградата съдът приема, че на основание чл.92 ЗС, по силата на приращението същата е станала собственост на собственика на земята Г.М.Х..

Видно от удостоверение за наследници на Г.М.Х. /л.14/, същият е починал през 2019 г., като е оставил свои наследници син- Р.Г.Х., и съпруга М.П.Х., които наследяват по равно, съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗН, посочения по-горе недвижим имот, ведно с изградената в него жилищна сграда. След смъртта на М. Х. през 2020 г. Р.Г.Х. придобива целия имот.

От удостоверение за наследници на Р.Г.Х.в /л.12/ се установява, че същият е починал на 25.10.2022 г. и е оставил за свои наследници две лели – сестри на майка му, а именно Х.П.К. и М.П.К., които наследяват имуществото му по равно по ½ ид. ч. за всяка.

С Договори за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД от 19.03.2025 г. /л.21 и л.23/, сключени в предвидената в закона форма за действителност - с нотариална заверка на подписите, съгласно чл.212, ал.2 ЗЗД, последните са продали на „К.“ ООД наследството, оставено им от Р.Г.Х., представляващо съвкупност от права и задължение, в което се включва процесният имот и построената в него жилищна сграда.

На „К.“ ООД е противопоставено саморъчно завещание със записан автор на същото Р.Г.Х.в, с което последният завещава цялото свое движимо и недвижимо имущество на Б.Р.

А., включително и процесните имоти /л.25/.

От представено по делото удостоверение за наследници на Б.Р. А. /л.27/ се установява, че същият е починал на 13.10.2024 г., като е оставил свои наследници по закон ответниците Р. Б. Б., В. Б. А., Д. Б. А. и Н. Я. И. .

От ответниците Р. Б. Б., Д. Б. А. и Н. Я. И. са представени по делото удостоверения за вписан отказ от наследство на наследодателя им Б.Р. А., надлежно вписани в особената книга, водена за това в компетентния съд.

Предвид вписания отказ от наследство съдът е приел, че липсва правен интерес от поддържане на иска срещу тези ответници, доколкото ищецът не е оспорил отказа им, поради което същите се явяват процесуално нелигитимирани да участват в производството, доколкото за тях не са възникнали изначално наследствени права от наследството на Б.Р. А., поради което и не се ползват от завещателното разпореждане и не противопоставят с него свои права на ищеца и производството спрямо тях е прекратено.

С оглед направените откази от наследство единствен наследник по закон на Б.Р. А. се явява В. Б. А., придобила цялото му наследство.

Предвид оспорването на завещателното разпореждане, направено от Р.Г.Х. в полза на Б.Р. А. от страна на ищеца, по делото е изслушана и приета Съдебно-почеркова експертиза 3

/л.179/, която дава заключение, след изследване на оригинала на завещанието и голям набор от сравнителни образци от подписа на Р.Г.Х., включително и върху оригинали на официални документи, описани в експертизата, че нито текста на завещанието, нито подписа, положен под него са изписани от Р.Г.Х.в.

Съдът кредитира експертизата като обективно и компетентно изготвена, основана на професионалния опит и знания на вещото лице. Същата е добре обоснована, като са обсъдени детайлно особеностите в почерка на изследваното лице и с какво същите са различават в този на представеното по делото саморъчно завещание.

Предвид приетата, неоспорена и неопровергана експертиза, съдът приема, че саморъчното завещание е нищожно, доколкото не е изготвено и подписано от лицето на което е придадено вид, че е изготвило същото, а именно Р.Г.Х.в, поради което не е породило действие в полза на лицето, на което е направено - Б.Р. А. и последният не е придобил имуществото, описано в завещанието, а именно: триетажна масивна къща, състояща се от три етажа, цялата с площ от 180 кв.м., находяща се на ул. „Р.“ и дворно място от 400 кв.м. на същата улица и всички поземлени имоти, които Р.Х. е притежавал в наследство от починалия си баща в землището на село З., общ. Б. и друг движими и недвижими имоти.

С оглед изложеното искът по чл.42, б. „б“, вр. с чл.25, ал.1 ЗН се явява основателен и като такъв ще се уважи, като бъде прогласена нищожността на саморъчното завещание.

Предвид нищожността на завещанието съдът приема, че процесните имоти са придобити от наследниците по закон на Р.Г.Х., а именно Х.П.К. и М.П.К., които валидно са ги прехвърлили, като част от наследството на наследодателя си, на „К.“ ООД.

С оглед изложеното се явява основателен и предявения положителен установителен иск за собственост на процесните имоти в полза на ищеца и като такъв ще се уважи.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа следните разноски: 133.96 евро – платена държавна такса, 18.13 евро – платена държавна такса за вписване на исковата молба /л.188 и л.189/, 434.60 евро – платен депозит за особен представител, 2045.17 евро – платено адвокатско възнаграждение /л.187/ и 255.65 евро – депозит за СПЕ. Доколкото по отношение на ответниците по делото, за които е назначен особен представител производството по делото е прекратено, съдът е съобразил, че за извършената работа на особения представител в производството за изготвяне на отговор на исковата молба следва да се заплати възнаграждение в размер на 102.26 евро и само за тази сума е издаден РКО, то остатъка от заплатения депозит в размер на 332.34 евро следва да се възстанови на ищеца по посочена от него банкова сметка, доколкото се явява недължимо платен. Общо сума, която ще се присъди на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК е в размер на 2555.17 евро.