Определение № 13247 от 26.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 73369/2021
- Вид
- Определение № 13247
- Подписан
- 26.05.2022
- В сила
- 26.05.2022
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13247 гр. София, 26.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110173369 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „фирма АД, с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление: адрес, ет. Мецанин, чрез адв. р и д. със съдебен адрес за призоваване: адрес срещу ЛЮБ. ЕМ. СЛ., ЕГН **********,с постоянен адрес: адрес за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд, ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.07.2022 г. от 13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на „фирма АД, с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление: адрес, ет. Мецанин, чрез адв. р и д. със съдебен адрес за призоваване: адрес срещу ЛЮБ. ЕМ. СЛ., ЕГН **********,с постоянен адрес: адрес с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 640.20 лева, формирана както следва:
-300.00 лв. /триста лева и нула стотинки/, главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра” № 60691/07.09.2016г., -108.00 лв. /сто и осем лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 07.09.2016 г. – 28.04.2017 г.,
-222.00 лв. /двеста двадесет и два лева и нула стотинки/договорна такса „Гарант” за периода 07.09.2016 г. – 28.04.2017 г. и
10.20лв. /десет лева и двадесет стотинки/, законна лихва за забава за периода 08.10.2016г. – 28.04.2017 г.
- законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №27903/2017 г. на СРС.
1
Ищецът твърди, че ответникът ЛЮБ. ЕМ. СЛ. е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване.одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ЛЮБ. ЕМ. СЛ. данни служител на ищеца се е свързал е него по посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 300 лв. След обработване па данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „ фирма линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит ,,Екстра“ №60691/07.09.2016 г. и сумата му е била преведена чрез системата е-рау и получена на каса на офис па фирма срещу представена от ЛЮБ. ЕМ. СЛ. лична карта.
Твърди се, че е налице електронно изявление подписано с електронен подпис по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Сочи се, че от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с ЛЮБ. ЕМ. СЛ., който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването и с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.
Поддържа се, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му е условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ.
Излагат се твърдения, че ответникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „фирма АД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. Сочи се, че „фирма има сключен Договор за предоставяне па гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с фирма, съгласно който фирма в качеството на дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучатели, като кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант съответната такса „гарант“.
Сочи се, че към дата 03.05.2017 г. кредитополучателят не е погасил пито една от вноските но кредита, падежите на. които са настъпили съответно на 07.10.2016г., 07.11.2016г., 07.12.2016г., 07.01.2017г., 07.02.2017г., 07.03.2017г., 07.04.2017г., 07.05.2017г., 07.06.2017г. Служители на дружеството няколкократно са осъществили връзка е длъжника, посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответника не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 10.20 лева.
Претендират се разноски по исковото и заповедното производство.
Прилагат се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор чрез назначения й особен представител, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, че е недоказано сключването на договор за кредит между страните. Оспорва се, че посочения в исковата молба данни следва да се приравнят на електронен подпис по смисъл на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУИ. Сочи се, че не е доказано предаване на сумата. Излагат се съображения за нищожност на предвидената такса „Гарант“
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
2 първо ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
-В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за потребителски кредит, по който е изпълнил задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/ точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3