Решение № 3142 от 14.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3142 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.ова

Милен Евтимов при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100506936 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 3739 от 21.04.2022 г., постановено по гр. дело № 67524 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, III ГО, 149-ти състав, е изменил, на основание чл. 150 от Семейния кодекс (СК), вр. с чл. 143, ал. 2 СК, размера на дължимата месечна издръжка от Б. В. Г., ЕГН **********, определена с решение от 24.10.2019 г. по гр. дело № 78026/2018 г. по описа на Софийски районен съд, в полза на А. Б. Г. , ЕГН **********, действащ чрез С.

В. Т., ЕГН **********. Осъдил е Б. В. Г. да заплаща на А. Б. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител С. Т., месечна издръжка в размер на 350.00 лева , считано от 29.11.2021 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Г. да заплати на А. Г. , чрез неговата майка и законен представител С. Т., сумата от 300.00 лева – разноски по делото. Осъдил е, на основание чл.

78, ал. 6 ГПК, Б. Г. да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 273.60 лева, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на Решението относно така присъдената издръжка.

Ответникът Б. В. Г. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен 1 от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 93023 от 11.05.2022 г. по описа на СРС, в частта, в която е присъдена издръжка над законоустановения минимум до постановения размер издръжка от 350.00 лева. С жалбата са наведени оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, като се поддържа, че от първата инстанция погрешно е прието за доказано наличието на реална промяна в нуждите на детето. Заболяванията, които са установени по делото, малолетният син на ответника имал още от раждането му, поради което нищо не налагало такова увеличение на издръжката. Релевират се и оплаквания, че множеството дейности, с които е ангажирано детето, не представляват жизненоважна потребност, а решението за посещението им е взето еднолично от майката, поради което финансовата тежест за заплащането им не следва да се възлага на бащата. Изтъква доводи, че е необоснован изводът на първата инстанция, че бащата Г. има възможности да заплаща претендираната издръжка в присъдения размер от 350.00 лева. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира сторените разноски по делото.

Ищецът А. Б. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител С. Т.

(въззиваема страна в настоящото производство), е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на Решението в обжалваната част.

Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Решението в частта, в която е уважен искът по чл. 150 СК за присъдената сума от 177.50 лева месечна издръжка, и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК относно присъдената издръжка, като необжалвано, е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

В първата инстанция, въз основа на събраната доказателствена съвкупност, е установено, че ответникът Б. Г. е баща на ищеца А. Г., който е малолетен – роден на 15.08.2016 г. (удостоверение за раждане на л. 5 от първоинст. дело ). С Решение от 24.10.2019 г., постановено по гр. дело № 78026/2018 г. на СРС (приложено по делото на л.

6), бащата Б. Г. е осъден да заплаща на детето А. Г. първоначална издръжка в размер на сумата от 160.00 лева, чрез неговата майка и законен представител С. Т., на която е предоставено упражняването на родителските права и при която е определено местоживеенето на детето. Решението е влязло в сила на 20.11.2019 г. Видно от служебна бележка от Детска градина № ****“, детето А. е било записано в трета група и посещавало допълнителни дейности по английски език, футбол, йога, модерни танци, визуални изкуства 2 и арт терапия. Общо таксата за тези дейности е в размер на 127.20 лева месечно. Доходите на родителите са установени, както следва: относно майката С. Т. - в размер от 2 400.00 лева, и относно бащата - от около 1 546.00 лева (справки от НОИ – София, удостоверение, изходящо от Военно формирование 28860 – Горна Малина и справка от ТД на НАП – София). По делото е изготвен и приет, по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, социален доклад на компетентната по местоживеене на детето Д“СП“ – “Възраждане“. При социалното проучване е установено, че детето живее с неговата майка, която задоволява основните потребности на детето от храна, подслон, облекло и здравни грижи. По данни на майката, бащата не търсел срещи с А., затова тя инициирала такива, които се осъществявали в нейно присъствие, тъй като ответникът често е под въздействие на алкохол. Бащата, също по информация от майката, дадена на социалните работници, не оказвал финансова помощ при закупуване на лекарства и извършване на изследвания, съобразно със здравословното съС.ие на детето. За здравословното съС.ие на малолетния ищец са ангажирани медицински документи (л. 9 – л. 20 от първоинст. дело). Видно от същите детето има лактозна непоносимост, алергичен ринит, хипертофия на аденоидите, които налагат лечение и специална диета.

Предвид тази доказателствена съвкупност първостепенният съд е обосновал, че от определяне на първоначалната издръжка е изминал период от няколко години, поради което с израстването на детето са се увеличили и необходимите средства за неговата издръжка.

Сочил е мотиви, че отглеждащият родител дължи по – малък дял от необходимата издръжка, с оглед на даваната от него издръжка в натура при съвместно живеене с детето и посрещане на разходите по домакинството, част от които са в полза на детето. В същото време ответникът е в трудоспособна възраст, работи във Военно формирование и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини. Няма алиментни задължения км други лица.

Изложени са от първата инстанция и мотиви, че законът може да е предвидил минимален размер на издръжка, под който не може да се определя месечна издръжка, като това не означава, че съдът трябва да присъжда издръжка винаги в минимален размер.

Във въззивната инстанция са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че на Б. В. Г. – ефрейтор 2 -ри клас ще му бъде прекратен договора за военна служба, освободен от военна служба и зачислен в запаса, считано от 06.05.2023 г., на основание Заповед № КВ – 112/27.02.2023 г. на министъра на отбраната (удостоверение на л. 81 от въззивното дело). В настоящата инстанция са приети и множество медицински документи относно здравословното съС.ие на въззиваемия А. Г. (л. 20 – л. 29 и л. 60 – л. 80 от делото), видно от които детето продължава да е с алергичен ринит, има атопична болест, хипертофия на аденоидите и възпаление на евстахиевата тръба. СъС.ието му налага лечение и консултация със специалисти, съгласно отразеното в амбулаторните листове. От молба, вх. № 738 от 11.01.2022 г., се установява, че майката С. Тотева е образувала изпълнително дело при ДСИ при Софийски районен съд за принудително събиране на присъдената с решението по гр. дело №78026/2018 г. на СРС първоначална издръжка от 160.00 лева.

Видно от Служебна бележка, изх. № 121/08.02.2023 г., на Детска градина № ****“, град 3

София, малолетният А. посещава допълнителни образователни дейности за учебната 2022/2023 г., които са в общ размер на 167.20 лева месечно.

Съобразно с фактическата установеност в двете съдебни инстанции и съотнесена към релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на спора, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е неоснователна по изложените в нея оплаквания.

Настоящият състав на съда не споделя доводите на въззивника, че тъй като детето А. е с описаните и установени по делото заболявания още от първите месеци на раждането му, то неправилно е прието от първата инстанция да е доказана реална промяна в нуждите му.

Нуждата от издръжка при подрастващите и ненавършилите пълнолетие лица се предполага и не подлежи на специално доказване в процеса. Правилно е прието от първата инстанция, че от първоначалното определяне на издръжката е изминал продължителен период от време, през който нуждите на ищеца - въззиваем дефинитивно са нараснали. С нарастване на възрастта и навлизане в системата на предучилищното и училищното образование се налагат и повече разходи за облекло, храна, транспорт, учебни пособия, допълнителни занимания по интереси и за развлечения.

Размерът на издръжката не е определен единствено съобразно със здравословното съС.ие на детето, а последното е взето предвид като един от факторите, влияещи на размера й. Данни за необходимостта регулярно да се правят консултации и изследвания на малолетния А. със специалисти във връзка с неговото здравословно съС.ие са налични и по въззивното дело.

Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията, че неправилно и в противоречие с постановките на ППВС № 5/1970 г. е взето предвид обстоятелството, че детето А. посещава еднолично определени от майката допълнителни занимания по спорт, език и арт терапия. Не може да се приеме, че в процесния случай се касае за луксозен начин на живот на детето. Предучилищното образование е задължителен процес, също както и училищното, и е резултат от възпитанието и обучението на децата от предучилищна възраст, в каквато е и въззиваемият - ищец. В процеса на предучилищното образование децата овладяват различни дейности − игровата дейност, изобразителните дейности, елементарните форми на труд и умения за учене. Това е процес на социализация, която се осъществява посредством различните дейности в образователната система, включително и допълнителните такива по интереси. Дейностите са основните средства на умствено и физическо възпитание и са предвидени в Закона за училищното и предучилищното образование. В тази връзка въззивният съд не споделя аргументите на въззивника, че посещенията на спорт, приложни изкуства, чужд език и пр. от въззиваемия - ищец, са извън обикновените му потребности. В този смисъл следва да се има предвид и, че дихателните здравословни проблеми при въззиваемия изискват той да спортува активно, с цел предотвратяване появата на усложнения.

Изводът на първата инстанция, че е във възможностите на ответника да заплаща 4 търсената издръжка са обосновани и почиват на доказателствения материал по делото, който извод не се променя и предвид ангажираното удостоверение във въззивната инстанция, че въззивникът ще бъде освободен от военна служба. Видно от посочения документ въззивникът е с войнишко звание съгласно чл. 138 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – “ефрейтор 2 -ри клас“. По аргумент от чл. 160, ал.

1, т. 1 от цитирания нормативен акт пределната възраст за военна служба за това военно звание е 46 години. Или, въззивникът ще се “пенсионира“ от армията, което обаче не променя обстоятелството, че същият продължава да бъде в активна трудоспособна възраст, съгласно общите закони. Данни за влошено здравословно съС.ие, което да прави този родител неработоспособен, няма ангажирани и във въззивното производство, както няма доказателства същият да дължи издръжка и на друго лице, освен на въззиваемия А. Г..