Решение № 1097 от 03.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ / 10.2019г., гр.Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II -ри състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през 2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия

НЕДЕЛЧЕВА

И. СТОЙНОВ - мл.с. при секретаря Цветелина Цветанова като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева в. гр. дело №1494 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, представлявано от П. С. С., Я. М. и Г. К. срещу решение №2856/25.06.2019г., постановено по гр.дело №17210/2018г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу И.П.Д., ЕГН **********, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3621,59 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия за обект с абонатен № ********** и клиентски №**********. находящ се в гр. Варна, ул. „Студентска" №13, ап. 97, за която сума е издадена фактура № **********/13.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.09.2018 г. г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 95,57 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на фактурата – 04.05.2018 г. до 03.08.2018 г., които суми са предмет на издадената заповед за изпълнение № 6974/20.09.2018г. на парично задължение по ч. гр. д. №14099/2018 г. по описа на ВРС, ХLVII състав. Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и в нарушение на материалния закон. Счита, че е налице правно основание за възникване на неговото вземане, тъй като процесната сума представлява цената на потребеното в обекта на ответника количество ел.енергия в размер на 22602 Квтч. и се дължи на осн. чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Излага, че корекционните клаузи целят да създадат предвидимост в отношенията между страните когато настъпят факти от типа на нерегламентирано вмешателство в тарифната схема на средството за търговско измерване и да ликвидират неблагоприятните последици от тях. Излага, че начислената сума е за стойност на реално доставена и потребена от ответника ел. Енергия, като количеството на същата било отчетено след прочитане на показанията на регистър, който не се визуализира при редовен отчет. Счита, че е налице годно правно основание за възникване на вземането му за потребена електрическа енергия. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци.

Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:

Отношенията между „Енерго-Про

Продажби” АД и потребителите не се основават на власт и подчинение, а са такива между равнопоставени субекти, произтичащи от сключен договор за доставка на ел.енергия, поради което не следва да се квалифицират като административно-правни отношения, от където следва и извода, че спорът е подведомствен на гражданските съдилища.

Предвид което и в изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл.

235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

Производството е образувано по иск на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу И.П.Д., ЕГН ********** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3621,59 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия за обект с абонатен № ********** и клиентски №**********. находящ се в гр. Варна, ул.

„Студентска" №13, ап. 97, за която сума е издадена фактура №**********/13.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.09.2018 г. г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 95,57 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на фактурата – 04.05.2018 г. до 03.08.2018 г., които суми са предмет на издадената заповед за изпълнение № 6974/20.09.2018г. на парично задължение по ч. гр. д. № 14099/2018 г. по описа на ВРС, ХLVII състав. Ищецът излага, че с ответника се намират в облигационни отношения, регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-про продажби” АД за обект с абонатен №********** и клиентски №**********, находящ се в гр. Варна, ул. „Студентска" №13, ап. 97. Излага, че в изпълнение на свое законово право и договорно задължение дружеството оператор на електроразпределителната мрежа- „Електроразпределение Север“ АД извършило контролна проверка на измервателната система обслужваща процесния обект на потребление, при която е съставен Констативен протокол №1103738/17.10.2017г., в който са отразени измервания направени с еталонен калибриращ уред, посредством които е установена преминалa ел. енергия по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея на СТИ. Сочи се, че процесният електромер е демонтиран и предаден за експертиза в БИМ, където е съставен констативен протокол, според който е осъществена намеса в тарифната схема на електромера. Така, в резултат на извършената проверка и на основание чл. 50 от ПИКЕЕ операторът на електроразпределителната мрежа коригирал сметката за ел. енергия на абоната за периода 18.10.2016 г. – 17.10.2017 г. до 22602 квтч., а ищецът краен-доставчик издал фактура № **********/13.04.2018г. за сумата от 3621,59 лв. Доколкото потребителят не заплатил процесната сума на падежа, ищецът претендира и начислената върху нея мораторна лихва в размер от 95,57 лв. за периода от 04.05.2018 г. до 03.08.2018 г. Счита, че извършената корекция е законосъобразна и отразява количество ел. енергия, която е реално потребено от абоната. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата 3621,59 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактура № **********/13.04.2018г., за обекта му на потребление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.09.2018г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 95,57 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на фактурата – 04.05.2018г. до 03.08.2018г. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал писмено възражение против заповедта за изпълнение, то ищецът в законо-установения едномесечен срок депозира настоящата искова молба. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор, чрез който ответникът оспорва изцяло предявения срещу него установителен иск. Не оспорва, че е клиент на ищцовото дружество и собственик на електроснабдения процесен обект на потребление. Оспорва обаче изцяло дължимостта на сумата по корекцията, като твърди, че тя е извършена в резултат на едностранни действия на ищеца без липсата на съгалсие и в отсъствието на ответника. Излага, че КП и становището за начисляване са частни документи, които не обвързват съда и страната. Излага, че в БИМ не е установена грешка при измерването на енергията, нито дефект на тарифния превключвател. Сочи, че липсват данни натрупаната в скритие регистът ел. енергия да е била реално потребена енергията в скрития регистър и в кой часови диапазон. Счита, че корекционните разпоредби в ПИКЕЕ са нищожни като нарушаващи принципите на равнопоставеност на страните по договорното правоотношение и за защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Сочи, че е битов абонат и няма законен повод СТИ да се отчита по върховата тарифа 1.8.3, която е само за стопански абонати. Счита, че софтуерното вмешателство не може да се основание за корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, което е неприложимо по отношение на процесния електромер, който не от типа „смарт“. Оспорва наличието на техническа възможност коригираното количество ел. енергия да се достави за процесния период. Излага, че няма възможност да контролира показанията на електромера. Оспорва методиката и начина, по който е изчислена сумата по корекцията и сочи, че не се е съгласявал на едностранно преизчисляване на сметката му за минал период.

Поддържа, че е заплатил всички месечни сметки по партидата, както и че няма задължение да поддръжка и отчита СТЕ. По изложените в отговора съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

По заявление на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258 срещу И.П.Д. е образувано ч.гр.д.№14099/2018г. по описа на ВРС за сумата в общ размер от 3621.59 лв., представляваща дължима сума за доставена и неплатена електроенергия за периода от 18.10.2016 г. до 17.10.2017 г. за обект с кл. № ********** и аб. № ********** и обект на потребление гр. Варна, ул. Студентска №13, ап. 97, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 20.09.2018 г., сумата от 95.57 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка сума по издадени фактури от датата на падежа на всяко задължение до 18.09.2018г., както и направените по делото разноски в размер на 124.34 лв., представляващи внесена държавна такса от 74.34 лв. и адвокатско възнаграждение от 50.00 лева.

Въз основа на депозираното заявление е издадена

Заповед №6974/20.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът И.П.Д. да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* претендираните суми.

В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта, като е навел твърдения, че не дължи посочените суми.

В срока по чл. 415 ГПК, заявителят е депозирал исковата си молба в съда.

Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Въз основа събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Констативен протокол №1103738/17.09.2017 г., се установява, че на същата дата длъжностни лица на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на ищеца, при която същият е бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. Констативният протокол е подписан от двама свидетели.