Решение № 23 от 11.03.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Нова Загора, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно наказателно дело № 20242220200008 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г. И. К. с ЕГН **********, чрез И. Е. Г. - адвокат от САК срещу Наказателно постановление № 23-0306-001111/05.10.2023 г., издадено от Д.К.Д. - началник група в ОДМВР - Сливен, РУ - Нова Загора, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лв. и за нарушение на чл.5, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 80.00 лева.

В жалбата се сочи, че обжалваното НП било незаконосъобразно и необосновано, тъй като било постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, допуснато както при установяване на административното нарушение, така и при налагането на административното наказание, поради което се моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмените изцяло атакуваното НП.

Във връзка с посоченото жалбоподателят, чрез пълномощника си излага следните съображения:

1. Твърдения относно фактите

На 25.09.2023 г., в 15:10 часа, в гр.Нова Загора, по ул.„Христо Ботев“, до кръстовището с ул.„Диню Нойков“, жалбоподателя като водач на лек автомобил ***, с регистрационен номер ***, управлява с посока изток-запад горепосоченото моторно превозно средство (МПС) като по време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван. При извършената проверка на ул.„Христо Ботев“ до кръстовището с ул.„Стара планина“ наказващият орган твърди, че жалбоподателя бил изхвърлил горяща цигара през преден ляв отворен прозорец в краката на проверяващия инспектор Б. Б., с което не опазвал околната среда и замърсявал пътя, вследствие на което на жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA1069318 от 25.09.2023 г., издаден от П. В. М., заемащ длъжността мл. автоконтрольор при РУ - Нова Загора, ОДМВР - Сливен (АУАН).

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и процесното НП за нарушение на 1 чл.137а, ал.1 ЗДвП и чл.5, ал.1, т.2 ЗДвП, с което на жалбоподателя на основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП и чл.184, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено наказание в общ размер на 80.00 (осемдесет) лева, както следва: глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП и глоба в размер на 30.00 (тридесет) лева на основание чл.184, ал.1, т.2 ЗДвП.

2. Твърдения относно правото

В жалбата се сочи, че Админстративнонаказателното производство било строго формален процес, като в ЗАНН били предвидени императивно реквизитите, които трябвало да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона били поставени с цел на санкционираното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и на кое конкретно място е било наложено наказание.

На първо място, процедурата по установяване на нарушение и съставяне на установителен акт била строго формализирана, като по този начин се гарантира правото на защита на лицето, твърдяно за нарушител. За да бъде законосъобразно инициирано административнонаказателното производство въз основа на акт за установяване на административно нарушение, същият следвало да е съставен съобразно императивно регламентираните правила на Раздел II ЗАНН, включително що се касаело за задължителните реквизити на акта и необходимостта от присъствието на свидетели.

Следвало да се има предвид, че АУАН не се ползвал с доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства, поради което в тежест на административния орган било да докаже по недвусмислен начин установяването на твърдяното административно нарушение. Именно с оглед установяване на обективната истина императивно били заложени правилата за съставянето му, касаещи нуждата от изготвянето му в присъствието на свидетели.

Твърди се, че в настоящия случай актът бил съставен в присъствието на един свидетел, с което било допуснато нарушение на императивните изисквания на чл.40, ал.1 ЗАНН.

Цитираната разпоредба изисквала съставянето на акт за установяване на административно нарушение да се осъществи в присъствието на нарушителя и на „свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението”, т.е. за законосъобразното съставяне на акта било необходимо участието на повече от един, а именно най-малко двама от свидетелите, които са го констатирали. Аргумент в подкрепа на това било употребеното в закона множествено число на думата - „свидетели”. Твърди се в жалба, че допуснатият пропуск представлявал съществено нарушение на правилата, което не би могло да бъде отстранено впоследствие и което водело до порочност, както на акта, така и на цялата процедура по ангажиране на отговорността на жалбоподателя.

Следвало да се има предвид, че съществуват отделни групи свидетели, които могат да вземат участие при съставянето на акта, като свидетелите от всяка от тези групи възприемат различни категории обстоятелства от значение за предмета на доказването. В тази връзка, необходимо било в акта да бъде отбелязано към коя група свидетели принадлежат подписалите го лица. Неизпълнението на това изискване представлявало нарушение на производствените правила на чл.40, ал.1 ЗАНН, което от своя страна ограничавало възможността за разкрИ.е на обективната истина в производството. В конкретния случай, актосъставителят дори не бил упоменал, към коя категория свидетели спада посоченото лице.

В жалбата се твърди, че налице било и неизпълнение на изискванията към съдържанието на съставения акт, регламентирани в чл.42 ЗАНН. Актосъставителят не бил описал прецизно фактическата обстановка на извършване на вмененото нарушение. При изложение на обстоятелствата, обосноваващи съставянето на акта за установяване на нарушението длъжностното лице бланкетно било констатирало вмененото противоправно поведение, като не били предприети необходимите действия за изясняване на обективната 2 истина в хода на проверката.

Сочи се, че Разпоредбата на чл.42 ЗАНН предписвала необходимото съдържание на АУАН, като се твърди, че при издаване на АУАН не била спазена разпоредбата и били допуснати нередности, досежно наличието на задължителни реквизити. Твърди се, че в конкретния случай и в акта, и в НП, не били посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които било извършено нарушението.

В жалбата се твърди, още че на следващо място, наказващият орган издал НП не бил спазил правилото на чл.52, ал.4 ЗАНН, което гласяло, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган следва да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, като в случая административнонаказващият орган не бил изяснил всички относими обстоятелства. Следвало да се обърне внимание и на краткия период между издаването на АУАН и НП, като АУАН било издаден на 25.09.2023 г., а няколко дни по-късно на 05.10.2023 г. е изготвено и процесното НП. В тази връзка жалбоподателя заявява, че счита, че не била извършена цялостна проверка на АУАН, съобразно чл.52, ал.4 ЗАНН, както и се сочи, че никъде в НП не било посочено дали срещу така съставения АУАН са били депозирани възражения от страна на нарушителя/жалбоподателя, а такива са депозирани, но наказващият орган не ги бил отразил, като последните били обективирани във Възражение срещу процесния АУАН, изпратено до актосъставителя на 26.09.2023 г. с препоръчано писмо с обратна разписка чрез „Български пощи“ ЕАД“. Последното било получено от актосъставителя на 28.09.2023 г., което било видно от известието за доставяне (обратната разписка). Нещо повече - в процесното НП изобщо не било налице споменаване на направените от нарушителя/жалбоподателя възражения, като същите дори не били обсъдени по същество от административнонаказващия орган.

За да предизвика ангажирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя НП следвало да съдържа отнапред определен в закона минимален обем от информация. Данните и фактическите обстоятелства, които трябва да съдържа НП били изрично посочени в чл.57 ЗАНН. Тези от тях, регламентирани в чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, съставляват мотивите, тоест фактическите основания, от които се обосновава постановеният от административнонаказващия орган акт. В настоящия случай, била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото в АУАН, както и в НП не било отразено пълното описание на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които било извършено, както и доказателствата, които да го потвърждават.

Жалбоподателят моли съда да приеме, че контролният, както и наказващият орган не са описали достатъчно ясно и подробно твърдяното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Поради това оставало неясно за жалбоподателя какви точно са твърдяните за извършени нарушения от него. Липсата на индивидуализация на нарушенията в АУАН и НП довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, поради липса на възможност, да се защити срещу нарушенията, за които наказващият орган му бил наложил административни наказания. Отделно от това както в АУАН, така и в НП не било посочено еднозначно мястото на извършване на нарушенията, тъй като веднъж било посочено - по ул. „Христо Ботев“ до кръстовището с ул.„Диню Нойков“, а втори път - ул.

„Христо Ботев“ до кръстовището с ул.„Стара планина“. Оставало неясно кое от двете е мястото на извършване на нарушението.

Следвало да се подчертае, че нормата на чл.57 ЗАНН е императивна, тъй като осигурявала правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, в чието съдържание се включвало правото му да разбере конкретното нарушение, което се твърди, че е извършено и адекватно да организира защитата си. В 3 жалбата се сочи, че така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде коригирано, тъй като не било от категорията на тези, които могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, именно поради обстоятелството, че е довело до ограничаване правата на жалбоподателя в административнонаказателното производство.

Докато разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН допускала определени нередовности при съставяне на АУАН, то същото не се отнася до НП.

Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Сочи се, че в конкретния случай, при посочването на елементите от обективния състав на вмененото административно нарушение, както в АУАН, така и в НП, не било посочено към коя конкретно от изброените категории в цитираната правна норма M1, M2, M3 и N1, N2 и N3 принадлежи процесното МПС, управлявано от жалбоподателя. При това положение не можело да се направи категоричен и обоснован извод, че жалбоподателят е извършил както от обективна, така и от субективна страна нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че с обжалваното НП на жалбоподателя му било вменено нарушение на правилото на чл.5, ал.1, т.2 ЗДвП, съгласно което всеки участник в движението по пътищата трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги застрашава.

Следователно в описанието на нарушението следвало да се съдържат твърдения за изхвърляне или оставяне на пътя на предмети или вещества. В направеното описание в процесните АУАН и НП не се съдържали конкретни твърдения за извършеното от жалбоподателя нарушение. В описанието на нарушението не било посочено по какъв начин поведението на жалбоподателя било застрашило останалите участници в движението.

Сочи се, че Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.2 ЗДвП била в насока, че всеки участник в движението трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги застрашава. Тълкувайки тази норма се достигало до извода, че за бъде санкционирано едно лице за нарушение по чл.5, ал.1, т.2 ЗДвП първо трябвало да има качеството участник в движението и второ да не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества. В конкретния случай в нарушение на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН в обстоятелствената част на АУАН и НП никъде не било посочено, че жалбоподателят има качеството участник в движението.