Определение № 994 от 30.03.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 994 гр. София, 29.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно частно наказателно дело № 20221100602420 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.341-345 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М.Х., защитник на подс. А. А. А. срещу определение от разпоредително заседание на СРС, НО, 110 с-в от 23.03.22 г. по НОХД №3064/21 г., с което съдът е оставил без уважение искането на защитниците на подс. А. и подс. Р. за прекратяване на съдебното производство на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила и за връщане на делото на прокурора за отстраняване на нарушенията.

В частната жалба се твърди, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са ограничили процесуалните права на обвиняемите, а именно: в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва нужното описание на неправомерната дейност, обуславяща съставомерност на деянията по чл.316 от НК; не са изложени факти, от които да се направи извод за съзнателно ползване на инкриминираните неистински документи от подсъдимите и съответно относно умисъл за извършване на престъплението; липсва описание на факти, сочещи на задружна престъпна дейност по чл.20 от НК и относно общност на умисъла; липсва изложение на факти, обуславящи 1 съставомерност на деянието по чл.217 от НК; при провеждане на разследването е нарушен принципа на чл.107 от НПК за събиране на доказателства както в полза на обвинението, така и в полза на обвиняемия; в нарушение на процесуалните правила разследването е било проведено от некомпетентна по степен прокуратура. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и съдебното производство да се прекрати, като делото се върне на прокурора за отстраняване на нарушенията.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, обсъждайки въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите или на пострадалата от престъплението по чл.217 от НК. Неоснователни са доводите в жалбата, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържа описание на факти във връзка със съставомерните деяния по чл.316 от НК. Съдът констатира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно и конкретно са посочени обстоятелствата, които според прокурора обуславят обективните и субективните признаци на престъпленията по чл.316 вр. чл.308 от НК и по чл.316 вр. 309 от НК, за които е повдигнато обвинение срещу подсъдимите А. и Р.. Посочени са времето, мястото и начина на извършване на деянията от подсъдимите – чрез явяването им в нотариалната кантора в качеството на пълномощници на пострадалата Е.Ф. и представянето пред нотариуса на инкриминираните неистински официален и частен документ, конкретизиран е номера на нотариалното дело /охранителното производство/, във връзка с което двамата подсъдими са се явили в нотариалната кантора и е цитиран и номера на нотариалния акт, изготвен в резултат на въпросното производство.

В обвинителния акт изрично е посочено, че двамата подсъдими съзнателно са използвали инкриминираните неистински документи и е посочена целта, с която това е било извършено – за да заблудят нотариуса относно наличието на всички изискуеми предпоставки за изповядване по нотариален ред на сделката за покупко-продажба на недвижим имот. За минимално изискуемото 2 съдържание на обвинителния акт е достатъчно в него да се съдържа твърдение, че подсъдимите са съзнавали, че въпросните документи са неистински. Няма императивно изискване прокурора да посочи въз основа на какви доказателства той е приел, че подсъдимите са съзнавали въпросния факт - такова посочване би имало само пожелателен характер. Знанието /или респ. незнанието/ за нещо е факт от вътрешния психически мир и подлежи на доказване с всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства; и тъй като подсъдимите се защитават срещу факти, то за обезпечаване на правото им на защита е достатъчно в обвинителния акт да се съдържа твърдение относно това, че те са съзнавали определено обстоятелство – т.е. в обвинителния акт да се съдържа твърдение за факт от вътрешния психически мир, а съвсем отделно стои въпроса, как и въз основа на какви доказателства прокурорът е стигнал до извод за това знание, като евентуален доказателствен анализ в тази насока не е част от минимално необходимото съдържание на обвинителния акт и липсата на такъв анализ не представлява съществено процесуално нарушение, което да е основание за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора за неговото отстраняване /съгласно т.4.2. от Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС основание за такова връщане би било единствено ако в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него/. За пълнота следва да се посочи, че все пак в обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт са изложени някои обстоятелства, които представляват индиция за знание у подсъдимите за неистинността на инкриминираните документи – на стр.8 е посочено, че в хода на разследването е установено, че от датата на изготвянето на документа с апостил на 07.04.15 г. до датата на изповядване на сделката пред нотариус на 09.04.15 г., в Централния офис на „Д.Е.Е.Е.Б.“ не са постъпвали куриерски пратки за подсъдимите А. и Р., в т.ч. пратка от Ирландия, по който начин преди това са били доставяни други документи от страна на пострадалата Е.Ф. до подсъдимите.

На стр.6, стр.9 и стр.11 от обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено, че двамата подсъдими са извършили инкриминираните деяния при общност на прекия умисъл, което съответно кореспондира с обвинението в диспозитива за извършени престъпления при условията на 3 съучастие по чл.20 от НК.

В раздел III от обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени конкретните факти във връзка с извършване на престъплението по чл.217, ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК от двамата подсъдими.

Посочени са времето, мястото и начина на извършване на деянието, конкретните действия на двамата подсъдими, които са били против законните интереси на представляваната от тях Е.Ф., и начина и размера на ощетяването на патримониума на последната от тези действия.

Неотносими към настоящото производство са доводите в частната жалба относно тенденциозност на проведеното разследване на досъдебното производство и евентуално нарушаване на принципа на чл.107, ал.3 от НПК, съгласно който органите на досъдебното производство следва да събират както доказателства в полза на обвинението, така и доказателства в полза на обвиняемия. В тази насока следва да се изтъкне, че съдебната фаза е централната фаза на наказателното производство и в нея следва да бъдат попълнени всички евентуални пропуски в процеса на събиране на доказателства. Принципното положение, заложено в чл.248, ал.4 от НПК е, че в разпоредително заседание не се обсъждат нарушения, свързани със събирането и проверката на доказателства, и че този вид нарушения никога нямат характер на такива, водещи до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за тяхното отстраняване.

Въззивният съд намира за неоснователни доводите в жалбата във връзка с провеждане на досъдебното производство под надзора на ненадлежна прокуратура – СГП вместо СРП, като счита, че това няма характер на процесуално нарушение, което да води до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за неговото отстраняване.

Нарушенията, които имат такава последица, са изброени изчерпателно в чл.249, ал.4 от НПК /numerus clausus/ и провеждането на досъдебното производство под надзора на по-горестояща прокуратура вместо надлежната такава, не попада в кръга на тези нарушения, като в тази насока следва да се съобрази и принципното положение на чл.46, ал.4 от НПК, съгласно което прокурор от по-горестоящата прокуратура може да извършва процесуални и следствени действия от компетенцията на прокурора от по-долустоящата прокуратура.

4

По изложените съображения, въззивният съд споделя становището на първата инстанция, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите или на пострадалата, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание на СРС, НО, 110 с-в от 23.03.22 г. по НОХД №3064/21 г., с което съдът е оставил без уважение искането на защитниците на подс. А. А. А. и подс. Б.П. Р. за прекратяване на съдебното производство на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила и за връщане на делото на прокурора за отстраняване на нарушенията.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5