Решение № 3969 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3969 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110158720 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т срещу К. М. Т., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 26.07.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 42870/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав.

Ищецът Т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:

**, аб. № **, цената на която се формирала на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Навежда доводи, че ответникът не е заплатили дължимата цена за предоставена му услуга дялово разпределение за процесния период, поради което предявява разглежданите искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че е заплатил претендираните по исковите претенции суми.

Представя платежен документ за извършеното плащане.

С молба от 17.12.2024 г. ищецът е изразил становище, че на 10.12.2024 г. от страна на ответника е извършено плащане в общ размер на 119,30 лева, с което са погасени претендираните в настоящото производство вземания.

Третото лице – помагач Т не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи пълно и главно следните материални предпоставки (юридически факти): 1) 1 по иска за главница: възникване на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответната страна е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; 2) по акцесорния иск: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да установи възраженията си за недължимост на претендираните суми, в т.ч. погасяване на дълга чрез плащане.

С определение от 27.12.2024 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните всички обстоятелства включени във фактическия състав на спорното право, както и факта на плащане на сумата в общ размер на 119,30 лева в погашение на претендираните в настоящото производство вземания и съдебни разноски.

От представения фискален бон се установява, че в хода на процеса – на 10.12.2024 г., ответникът е заплатил на ищцовото дружество за погасяване на процесните задължения сума в общ размер на 119,30 лева, от които 34,31 лева – главница, 8,00 лева – мораторна лихва, 1,99 лева – законна лихва (от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането) и 75 лева – съдебни разноски.

С оглед горното съдът намира исковете за доказани по основание и размер, но поради извършените плащания и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК същите следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за погасяването им в хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. В случая ищецът претендира такива единствено за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и в заповедното производство, поради което следва да се присъди такова в минимален размер от 125 лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ и предвид липсата на фактическа и правна сложност и ниския материален интерес.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, с ЕИК ,, седалище и адрес на управление **, срещу К. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от 34,31 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. Обеля 1, бл. 121, вх. Д, магазин 10, ведно със законната лихва от 12.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 8 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2021 г. до 17.06.2024 г., за които суми е издадената на 26.07.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42870/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав, поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на производството.

ОСЪЖДА К. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **, да заплати на Т, с 2

ЕИК ,, със седалище и адрес на управление **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 125 лева, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Т.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3