Решение № 260254 от 12.04.2022, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 260254 12.04.2022 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ при участието на секретаря Таня

Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10839 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е във фазата по допускане на съдебна делба, като по делото са извършени следните процесуални действия:

С решение № ****от

**** г. по в гр.д. № ***/*** г. на ОС-П. изцяло е обезсилено решение № *** от **** г. по гр.д. № **** г. на РС-П., като делото е върнато на първата съдебната инстанция. Прието е, че производството по съдебна делба е проведено без участието на задължителен необходим другар И. Б.З., с указания за конституирането ѝ като съделител.

Предявен е иск за съдебна делба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от **** кв.м., представляващо УПИ **** по регулационния план на село З., община Р., област П, одобрен със Заповед № **** г., ведно с построените в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от ** кв.м. и паянтова стопанска дървена постройка, с предназначение за склад, със застроена площ от ** кв.м., при граници и съдеси:

УПИ ****-общ.; УПИ ***; УПИ ****; УПИ **** и улица.

Делото е образувано по искова молба вх. № **** от **** г. на Й.И.Б., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН ********** против И.С.Х., ЕГН ********** и Ц.С.Г., ЕГН **********. С нея ищците са навели твърдения, че процесният недвижим имот е бил собствен на общите на страните наследодатели С. С. К. и И. Г. К., които са придобили имота по давност. И. Г. К.е починал на **** г., като е оставил за наследници преживяла съпруга - С. С. К. и три деца Й.И.Б., М.И.М. и С. И. К., починал на 25.06.2003 г., оставил за наследници две деца И.С. Х. и Ц.С.Г. - ответници по предявения иск. Изложено е по силата на констативен нотариален акт № ****, том *, рег. № ***, дело № ***/**.**.**** г. на *****, с № *** по регистъра на НК С. С. К., Й.И.Б. и М.И.М. са признати за собственици на общо 7/8 идеални части от процесния имот по наследство и давностно владение; че преживялата съпруга С.С.К. , през **** г., чрез дарение, обективирано в нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № *** г. на *****., с № ** по регистъра на НК, е дарила на дъщерите си Й.И.Б., М.И.М., ищци по иска за делба, притежаваните от нея 5/8 идеални части от процесния недвижим имот, при равни права, като си запазила правото на ползване на имота пожизнено. По указания на съда, ищците са уточнили, че към *** г. Й.И.Б. е имала сключен граждански брак с Р.Д.Б., роден на *** г. Последният е конституиран като страна по делото, почнал е в хода на процеса, и е заместен от наследниците си по закон – ищцата Й.И.Б. и Е.Р.К., ЕГН ********** и Д.Р.Б., ЕГН **********.

Ответниците И.С.Х. и Ц.С.Г. са депозирали отговор на исковата молба, уточнен и допълнен, с който са оспорили правата на ищците в собствеността, излагайки твърдения, че имотът е бил собственост на техния баща и пряк наследодател С. И. К., който е придобил имота на основание договор за издръжка и гледане, сключен между него и родителите му С. С. К. и И.Г.К., обективиран в нотариален акт № ***, том *, н.д. № *** г. на **** при

РС-П., поради което ищците нямат права в собствеността. Предявили са, с искова молба вх. № *** от *** г., иск за прогласяване нищожността на извършеното от С. С. К. в полза на ищците Й.И.Б. и М.И.М. дарение, обективирано в нотариален акт № **, том *, рег. № **, дело № ** г. на основание чл. 26, ал.

1, предл. II ЗЗД, поради заобикаляне на закона, изтъквайки именно това, че през ** г. делбеният имот е прехвърлен на наследодателя на ответниците по време на брака му с И.З.. Със същата искова молба е предявен и иск по чл. 76 ЗН за обявяване на относителната недействителност на посочения по-горе договор за дарение. Съдът е приел, че е сезиран с насрещни установителни искове, предявени в условията на евентуалност.

Исковата молба вх.

№ *** от ** г. е връчена на ищците, инициирали производство по съдебна делба, който са възразили за неоснователност на предявените искове, изложили са твърдения, че договорът за издръжка и гледане, по силата който прекият наследодател на ответниците се легитимира като собственик на имота, е развален по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от прехвърлителите С. С. К. и И.Г.К., като имотът е върнат в наследството, по силата на влязло в сила решение, постановено по гр. дело № **** г. на РС-П. В условията на евентуалност е наведено възражение за изтекла в полза на ищците придобива давност, считано от разваляне на договора за издръжка и гледане.

С постановеното решение

№ *** от *** г. по гр.д. № *** г. на РС-П., съдът в лицето на друг съдия-докладчик, е приел, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот, който е придобит от прекия им наследодател, на основание договор за издръжка и гледане, като е направен извод, че този договор не е развален, доколкото по делото е установено, че иск за разваляне на договора е предявен, но не е постановено съдебно решение, най-вероятно поради прекратяване на делото. Отхвърлени са възраженията за изтекла придобивна давност на ищците по иска за съдебна делба. Уважен е искът за прогласяване нищожността на договора за дарение на основание чл. 26, ал. 1, предл. II ЗЗД, а искът за прогласяване на неговата относителна недействителност не е разгледан; по реда на чл. 537,ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № ***, том **, рег. № ***, дело № ***/**.**.**** г. на *****, с № ** по регистъра на НК.

С постановеното въззивно съдебно решение № *** от *** г. по в гр.д. № **** г. на ОС-П. изцяло е обезсилено решение № *** от *** г. по гр.д. № *** г. на РС-П. Въззивната инстанция е приела, неоснователно по мнение на настоящия съдия-докладчик, че в делбата не участва задължителен необходим другар, а именно съпругата на приобретателя по договора за издръжка и гледане – И. Б.З., която е майка на ответниците по иска за съдебна делба. За да достигне до този извод въззивният съд е приел, че И. З., би имала права в собствеността на основание прекратена СИО.

След връщане на делото за повторно разглеждане, като страна е конституирана И. Б.З., която се присъединява към становището на И.С.Х. и Ц.С.Г.. Иска делбата да се допусне между нея И.С.Х. и Ц.С.Г., при съответните квоти.

И.С.Х. и Ц.С.Г. също искат допускане на съдебна делба между тях и И. Б.З., респ. отхвърляне на иска за съдебна делба на всички останали съделители; искат уважаване на предявения иск за недействителност на договора за дарение, евентуално уважаване на иска по чл. 76 ЗН.

Съделителите Й.И.Б., М.И., М.Е.Р.К. и Д.Р.Б. искат допускане на съдебна делба с тяхно участие.

Всички съделители искат присъждане на съдебни разноски за първата и въззивната съдебни инстанции, с оглед изхода на правния спор.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл.

235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на правния спор, приема, че делба следва да се допусне между: И. Б.З., И.С.Х. и Ц.С.Г., като искът за съдебна делба на останалите съделители следва да се отхвърли; производство по предявения иск по чл. 26,ал. 1, пр. II ЗЗД, следва да се прекрати като недопустимо; иск по чл. 76 ЗН не подлежи на разглеждане; издаденият констативен нотариален акт подлежи на отмяна по реда на чл. 537 ГПК, като съображенията за горните изводи са следните:

Производството по съдебна делба е особено исково производство, като качествата ищец и ответник имат условно значение. Ищец е онзи съделител, който иска допускане на съдебна делба с ответниците на посоченото в исковата молба, респ. наведеното в първото съдебно заседание по делото, по аргумент от чл. 342 ГПК, фактическо основание. В съдебната практика и правната доктрина няма спор, че съдът следи служебно за правилното конституиране на страните по делото, доколкото материалното право на делба е неделимо преобразуващо право, което се упражнява от името на всички съсобственици. Ако искът за делба не е предявен против всички легитимирани лица, то е налице нередовност на исковата молба. В тази връзка следва да се изтъкне, че съдът извежда кои лица следва да участват в делбата от фактическото основание, на което се твърди да произтича съсобствеността. Тази преценка е базирана вкл. и на представените по делото титули за собственост, удостоверения за наследници и прочее. Когато обаче определен кръг съделители заявят самостоятелни права на конкуриращо правно основание върху делбения имот, от което основание може да се заключи, че и други, неучастващи до този момент в производството, лица биха имали права в собствеността, преценката дали е предявен иск за делба се извежда от това дали се иска допускане на съдебна делба с участието на лицата, които биха били съсобственици заедно с оспорващите собствеността съделители.

В разглежданата хипотеза ищците са предявили иск за делба против ответниците, излагайки твърдения, че правото на собственост е придобито от тях по наследство и договор за дарение, както следва: по наследство от И.Г.К., починал *** г. , и дарение на идеалните части, придобити от преживялата му съпруга С. С. К. на основание наследствено правоприемство и прекратена СИО. Изложено е, че наследници на И. Г. К.са ищците – негови деца, както и ответниците, които са низходящи на починалия му син С. И. К., видно от приложеното по делото /л.15/ удостоверение за наследници. При тези твърдения искът за делба правилно е насочен спрямо лицата, които се легитимират като съсобственици на посоченото от ищците основание за възникване на съсобственост.

С отговора на исковата молба и депозираното уточнение към него ответниците са оспорили правата на ищците, като са навели възражение, че техният пряк наследодател С. И. К., починал *** г., е придобил правото на собственост върху делбения имот по правоприемство от общите на страните наследодатели И. Г. К.и С.С.К. , чрез договор за издръжка и гледане от *** г., със запазване на правото на ползване, като правото на собственост е придобито от С. И. К. по време на брака му с И.Б.З., която е майка на ответниците, но не е наследник на С. И. К.. Бракът е прекратен преди датата на смъртта.

Ответниците не са поискали да се допусне съдебна делба между тях и И.Б.З., а за да участва И. Б.З. по делото е било необходимо те да поискат нейното конституиране. Това е така, защото ответниците са онези съделители, които сочат придобивно основание, което, ако би било налице, не само би изключило правата на ищците, но и би обусловило извод за наличие на съсобственост между тях и трето лице. Ищците нямат никакъв правен интерес от предявяването на иск за делба против И. Б.З., тъй като основанието, от което те сочат, че черпят права не навежда на извод за наличие на съсобственост с това лице. Ето защо и исковата им молба е нямало как да бъде оставена без движение, тъй като е недопустимо подобна искова молба да бъде върната, ако ищците не предявят иск против И.З.. Възражението на ответниците, че не техните баба и дядо, а родителите им са били собственици на имота, е едно правоизключващо собствеността на ищците възражение. Ако то е основателно, искът за делба ще следва да се отхвърли, като се отрече правото на собственост на ищците, а ако не е, то делбата следва да се допусне между страните по делото. С оглед наведените фактически основания няма хипотеза, при която е възможно делба да се допусне между ищците, ответниците и И. Б.З., която, ако счита, че има права, е следвало или да встъпи главно в процеса, и/или пък да предяви самостоятелен иск за съдебна делба.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че неправилно постановеното по делото решение е обезсилено в частта, с която искът за делба е отхвърлен.

По указания на въззивната инстанция, които са задължителни за първоинстанционния съд, след обездвижване на исковата молба, като страна по делото е конституирана И. Б.З., която в проведеното на 01.20.2022 г. отрито съдебно заседание заявява, че иска да се допусне на съдебна делба между нея и ответниците, т.е. иск за делба понастоящем е предявен и от нея на поддържаното от ответниците фактическо основание.