Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265164 от 30.07.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1805/2021
Вид
Решение № 265164
Подписан
30.07.2021
В сила
23.06.2023
Състав
ВЕРГИНИЯ ХРИСТОВА МИЧЕВА РУСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ гр.София, 30.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1805 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Х.Х.А. *** е предявил срещу Прокуратура на Р Б. обективно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000лв. и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2400лв., ведно с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху всяко претендирано обезщетение от датата на влизане в сила на постановеното по отношение на него оправдателна присъда на 16.04.2020г. до окончателното изплащане. Претендира разноските по производството.

Ищецът А. твърди, че е бил оправдан с присъда по ВНОХД № 185/2019г. на АСпНС, потвърдена изцяло от ВКС. Посочва, че водено срещу него наказателно производството засегнало целият му живот, както личен, така и професионален. Възможността му за кариерно развитие и кандидатирането за публични постове била възпрепятствана, било компрометирано името му, бил сложен край на политическата му кариера. Ищецът бил притеснен за това как воденото срещу него наказателно производство се отразило на неговата семейство и на неговите близки. Измъчвал се, че влошаването на здравето на майка му се дължал на стреса, който тя изпитвала от воденото срещу него наказателно производство. Бил притеснен за децата си. Влошило се здравословното му състояние, както психическо, така и физическо. Ищецът не можел да спи, затворил се в себе си, обтегнали се отношенията с фактическата му съжителница. Накърнени били честта и достойнството му. Воденото срещу него наказателно производство било широко отразявано в медиите в страната и в чужбина. Отделял време за участие в съдебни процедури и за организиране на защитата си по делото, не можел да прави планове за бъдещето.

Загубил вяра, бил огорчен. Приятелите му се отдръпнали от него. Предявява срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 100 000лв. и иск за заплащане на сумата 2400лв. обезщетение за имуществени вреди - платени разходи за адвокатско възнаграждение по ВНОХД № 185/19г. на АСнС. Претендира двете суми ведно със законната лихва от 16.04.2020г., датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Претендира и разноските по делото.

Ответникът П.на

Р Б. оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът оспорва твърденията за търпени от ищеца вреди, както в здравословен, така и в емоционален, личен и професионален план. Сочи, че П.не е разгласявала информация за разследвания случай и не може да бъде отговорна за сочените от ищеца медийни публикации.

Отделно, посочва, че П.е задължена да предоставя минимално количество информация при интерес на медиите. Но отрича П.да е разгласявала целенасочено воденото срещу ищеца наказателно производство. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като прекомерна по размер. Посочва, че водения срещу ищеца наказателен процес е приключил в разумни срокове – 3 години. Ищецът не е бил задържан под стража, нито е имал наложена мярка за процесуална принуда. Дори и да има засягане на неимуществената сфера на ищеца, то тя е в много по-минимална степен. Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

Посочва, че липсват доказателства дали ангажираният от ищеца адвокат действително го е представлявал пред въззивната инстанция. Оспорва претенцията за лихва за забава.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:

Ищецът е бил зам.-министър на външните работи на РБ. от 15 .09. 2015г. до 16.11.2016г.

От приложеното НОХД № 3766/2017г. на СНС /т.57 от ДП/ се установява, че на 19.01.2017г. по пр.пр.№ 228/17г. СГП е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено длъжностно престъпление, като на 4.05.2017г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено стопанско престъпление по чл.219 ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК в качеството си на длъжностно лице - зам.-министър на външните работи на Р Б.. Мярка за неотклонение по отношение на ищеца не е вземана. На същата дата ищецът е бил разпитан в качеството му на обвиняем от прокурор при СГП. По време на досъдебното производство ищецът е разпитан още веднъж в качеството му на обвиняем – на 4.12.2017г. Разследването му е предявено на 04.12.2017г. и на 11.12.2017г.

На 12.12.2017г.

СГП е внесла обвинителен акт срещу ищеца в съда. Ищецът е обвинен в това, че в периода от 15.01.2016г. до 22.07.2016г. в град София, като длъжностно лице / по смисъла на чл. 93 т.1 б.„ б " от НК - Заместник- министър на външните работи - със Заповед № КВ 83 от 15 септември 2015г. на министър-председател на Република Б. , е назначен на длъжността заместник-министър на външните работи /при условията на продължавано престъпление - с две деяния , които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, въпреки задълженията си по точка III на Заповед № 95-00-3 86/08.10.2015г. на министъра на външните работи, с която се нарежда на заместник- министър Х.А. наблюдава и контролира дейността на следните структурни звена в Министерство на външните работи - т.4 Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5 Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване" не е упражнил достатъчен контрол върху работата на А.В.В.- Директор на Дирекция „Управление на собствеността и материално- техническо осигуряване", Отдел „Обществени поръчки" / Заповед № Т- 862/10.11.2015г. на министъра на външните работи и И.Д. Главен секретар на Министерство на външните работи - Заповед № Т- 347/21.03.2016г. /и Л.Г.М.- Директор в Дирекция „Бюджет и финанси" /Заповед № Т-1912/25.08.2014г. на министъра на външните работи / , на които е възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество и от това са последвали значителни щети за Министерство на външните работи в размер на 494 458,03 лева, изплатени по силата на две споразумения сключени между Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и храните - Споразумение № РД 51- 58/15.01.2016г. и Споразумение № РД 51-58 / 22.04.2016г., както следва:

- за периода от 15.01.2016г. до 15.04.2016г., като длъжностно лице / по смисъла на чл. 93, т.1 , б. „ б 11 от НК- Заместник-министър на външните работи - със Заповед № КВ 83 от 15 септември 2015г. на министър- председател на Република Б. , е назначен на длъжността заместник-министър на външните работи/, въпреки задълженията си по точка III на Заповед № 95-00- 386/08.10.2015г. на министъра на външните работи, с която се нарежда на заместник-министър Х.А. наблюдава и контролира дейността на следните структурни звена в Министерство на външните работи - т.4 Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5 Дирекция „Управление на собствеността и материално - техническо осигуряване" не е упражнил достатъчен контрол върху работата на А.В.В.- Директор на Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване", Отдел „Обществени поръчки" / Заповед № Т- 862/10.11.2015г. на министъра на външните работи и И.Д. Главен секретар на Министерство на външните работи- Заповед № Т-347/21.03.2016г. / и Л.Г.М.- Директор в Дирекция „Бюджет и финанси" /Заповед № Т- 1912/25.08.2014г. на министъра на външните работи /, на които е възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество , като А.В. и Л.М.не са създали необходимата вътрешноведомствена организация по точното изпълнение на чл.1 от Споразумение № РД 51 - 58/15.01.2016г., сключено между Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и храните,според който текст „МВнР чрез МЗХ има право да резервира и закупува билети и ваучери за хотелски настанявания при пътувания в страната и чужбина от „Ю.Т.Е." ЕООД, гр.

София, съгласно Договор за услуга № РД 51- 58/21.07.2015г., сключен между МЗХ и „Ю.Т.Е." ЕООД с предмет „Осигуряване на въздушен транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни пътувания за служителите на Министерство на земеделието и храните и по- конкретно относно контрола, дали услугите, предлагани от „Ю.Т.Е." ЕООД се предоставят на МвНР при същите условия, цени и отстъпки, съобразно уговореното между „Ю.Т.Е." ЕООД и МЗХ по сключения между тях - Договор за услуга № РД 51-58/21.07.2015г.,а не при по-неизгодни условия и от това са последвали значителни щети в размер на 244 184,70 лева.

- за периода от 22.04.2016г. до 22.07.2016г., като длъжностно лице / по смисъла на чл. 93, т.1 , б. „ б " от НК- Заместник-министър на външните работи - със Заповед № КВ 83 от 15 септември 2015г. на министър- председател на Република Б., е назначен на длъжността заместник-министър на външните работи /въпреки задълженията си по точка III на Заповед № 95-00-386/08.10.2015г. на министъра на външните работи, с която се нарежда на заместник-министър Х.А. наблюдава и контролира дейността на следните структурни звена в Министерство на външните работи - т.4 Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5 дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване" не е упражнил достатъчен контрол върху работата на А.В.В.-директор на дирекция „Управление на собствеността и материално- техническо осигуряване", Отдел „Обществени поръчки" / Заповед № Т- 862/10.11.2015г. на министъра на външните работи и И.Д. Главен секретар на Министерство на външните работи- Заповед № Т-347/21.03.2016г.

/ и Л.Г.М.- Директор в Дирекция „Бюджет и финанси" /Заповед № Т- 1912/25.08.2014г. на министъра на външните работи / , на които е възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество , като А.В. и Л.М.не са създали необходимата вътрешноведомствена организация по точното изпълнение на чл.1 от Споразумение № РД 51 - 58/22.04.2016г., сключено между Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и храните, според който текст „МВнР чрез МЗХ има право да резервира и закупува билети и ваучери за хотелски настанявания при пътувания в страната и чужбина от „Ю.Т.Е." ЕООД, гр.

София, съгласно Договор за услуга № РД 51- 58/21.07.2015г., сключен между МЗХ и „Ю.Т.Е." ЕООД с предмет „Осигуряване на въздушен транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни пътувания за служителите на Министерство на земеделието и храните", и по- конкретно относно контрола, дали услугите предлагани от „Ю.Т.Е." ЕООД се предоставят на МвНР при същите условия, цени и отстъпки, съобразно уговореното между „Ю.Т.Е." ЕООД и МЗХ по сключения между тях - Договор за услуга №РД 51 -58/21.07.2015т., а не при по-неизгодни условия и от това са последвали значителни щети в размер на 250 273,33 лева - престъпление по чл.219, ал.2 , вр. ал. 1 , вр чл.26, ал. 1 от НК Мярка за неотклонение не е взета.

Подсъдим по това дело е бил и Д.П.М., министър на външните работи през времето, когато ищецът е бил зам.-министър на външните работи. На него е повдигнато и поддържано обвинение за престъпление служба по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

По образуваното НОХД № 3766/2017г. на СНС са проведени 8 съдебни заседания в периода 28.12.2017г. – 29.10.2018г. , на които ищецът е присъствал.

С присъда

№52/29.10.2018г. по НОХД № 3766/2017г. на СНС ищецът е признат за виновен за извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Наложено му е наказание 4г. лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 4000лв. Вторият подсъдим, Д.М., е оправдан.

Присъдата е протестирана и обжалвана пред Апелативен специализиран наказателен съд. АСНС е провел едно съдебно заседание на 7.06.2019г. С присъда № 6/7.06.2019г. по ВНОХД № 185/19г. въззивният съд е отменил присъдата в осъдителната й част и е признал ищеца за невиновен по повдигнатото му престъпление. В останалата част присъдата е потвърдена.