Решение № 298 от 21.04.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Шумен, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20253630102892 по описа за 2025 година

Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК : 203374133, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу К. В. З., ЕГН :

**********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1197,92 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1197,92 лева, представляваща 709,31 лева главница по договор за потребителски кредит № 2102565/05.10.2019г., между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, 88,59 лева договорна лихва за периода 05.10.2019г. – 10.10.2020г. и 400,02 лева лихва за забава, за периода 05.10.2019г. – 11.08.2025г.. Вземанията били платени на кредитора от ищцов цедент – „Ай тръст“ ЕООД, по договор за поръчителство между двете дружества. За така твърдяното вземане ищецът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Срещу издадената заповед по ЧГД № 346/2025г., по описа на РС - Белоградчик, ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен 1 подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди, че договора за потребителски кредит бил недействителен. Евентуално заявява възражение за погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност.

Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /в писмени становища/, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 05.10.2019г. „Кредисимо“ АД и ответника сключили договор за потребителски кредит, според който му предоставил сумата от 1000 лева.

Уговорено било връщането , на дванадесет вноски, с конкретни падежи – десето число на месеца, включваща главница и лихва в размер на 40%, при ГПР от 48,21%, и обща дължима сума по кредита от 1229,64 лева. На същата дата между ответника и ищцовия цедент – „Ай Тръст“ ЕООД, бил сключен договор за представяне на поръчителство /във вр. с чл. 4 от договора за потребителски кредит/, по силата на който дружеството се задължавало да сключи договор за поръчителство със ответния заемодател, срещу възнаграждение, платимо на падежите по договора за кредит, в размер на 102,47 лева/1229,64 лева общо възнаграждение/. Не се спори получаване сумата по кредита, но няма данни за предаването . Вземанията по договора за поръчителство, сключен също на 05.10.2019г., били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021г.. Както уведомлението за прехвърляне на вземанията, така и пълномощно от цедента за цесионера, не са връчвани на длъжника, преди 21.10.2025г., когато е получил препис от исковата молба.

Няма данни по делото за уведомяването му от поръчителя за извършено от него плащане на задължения по договора за кредит. Заявлението по ЧГД № 583/2025г. по описа на РС – Белоградчик е постъпило в системата на 21.08.2025г..

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи наличието на валиден договор за поръчителство на ищцовия цедент, с 2 кредитор на ответника, за негово действително задължение(действителен договор за потребителски кредит); изпълнение на задължението, след уведомяване на ответника за предявен иск от кредитора.

Посочените, не са налице, в настоящият случай – Договора за потребителски кредит е недействителен, по смисъла на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По отношение на ГПР, не е достатъчно запис в договора за потребителски кредит, за стойността му и общата дължима сума от потребителя. В случая няма яснота за взетите в предвид допускания при изчисляване на ГПР и определяне на общата дължима сума. Последната и ГПР, посочени в договора, не отчитат разхода на кредитополучателя за заплащане възнаграждение на поръчителя, по договор за поръчка между тях, но наложен му с клауза от този за потребителски кредит. Според Решение от 13.03.2025г. на СЕС по Дело С-337/23 тези разходи попада в обхвата на понятията общи разходи по кредита за потребителя и годишен процент на разходите. Тъй като според чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение, а договора за кредит е недействителен на посоченото основание, то договора за поръчителство между заемодателя и ищцовия цедент е нищожен – има невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Така, дори и да е платил на първоначалния кредитор, той не може да встъпи в правата му срещу длъжника по нищожния договор за поръчителство, не може да получи сумите по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, съответно не е могъл да прехвърли на ищеца вземане което няма. Поръчителят по нищожния договор за поръчителство, респективно правоприемникът му, няма възможност да получат и чистата стойност на кредита, като особена последица на недействителността по чл. 22 от ЗПК. Ако е изпълнил това задължение на длъжника, като трето лице може да иска връщането му на други основания, каквито по делото не са заявявани и разглеждани. Във връзка с последното следва да се отбележи, че възражението за погасяване на вземанията с изтичане на предвидената в закона давност е частично основателно, като са погасени вземанията за всички вноски по договора за кредит до 10.08.2020г., включително, съгласно ТР № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по ТД № 3/2023 г., ОСГТК.

Поради изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

3

При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника сумата от 347,68 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК :

203374133, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу К. В. З., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1197,92 лева, представляваща 709,31 лева главница по договор за потребителски кредит № 2102565/05.10.2019г., между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, 88,59 лева договорна лихва за периода 05.10.2019г. – 10.10.2020г. и 400,02 лева лихва за забава, за периода 05.10.2019г. – 11.08.2025г. и законна лихва върху главницата от 709,31 лева, от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/21.08.2025г./, до окончателното плащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК : 203374133, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, да заплати на К. В. З., ЕГН :

**********, с адрес – ***, сумата от 347,68 евро разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4