Решение № 38 от 30.03.2026, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Търговище, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т. Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И.А при участието на секретаря ИРИНА П. В.А като разгледа докладваното от Т. Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500242 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 335 от 17.07. 2024 г., по гр.д. № 1097/ 2023 г. на РС – Търговище, са отхвърлени предявените от Р. С. Г. от гр. Търговище, против Р.

В. Р., В. С. Й., двамата от гр.Търговище и Т. Вл. Т. от гр. **********, искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5, във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договори за дарения, обективирани в нот. акт за дарение на недвижим имот № 157, том. 1, peг. № 2575, дело № 107/2023 г. от 19.06.2023 г. на нот. Св. И. И. от гр. ************* и в нот. акт за дарение на недвижим имот № 158, том. 1, peг. № 2578, дело № 108/2023 г. от 19.06.2023 г. на същия нотариус, като прикриващи договори за продажба, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Отхвърлени са и предявените от Р. С. Г., против Р. В. Р., В. С. Й., двамата от гр. ********** и Т. Вл. Т. от гр. *********, установителни искове за изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС, притежаваните от ответниците В. Й. и Т. Т. идеални части от следните недвижими имоти: сграда с идентификатор № 1

***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, жилище, от сграда с идентификатор №***, в гр. Търговище, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ 32 кв. м, с предназначение друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, и от ПИ с идентификатор № ***, с адрес на имота: гр. Търговище, кв. „Въбел“, ***, с площ от 1609 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, като неоснователни. Осъдена е ищцата да заплати на Р. В. Р. сумата от 2100 лв. разноски, на В. С. Й. сумата от 1700 лв. разноски, на Т. Вл. Т., сумата от 1700 лв. направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Срещу това решение е постъпила жалба от ищцата Р. Г., чрез адвокат Й.

– неин пълномощник. Ищцата счита, че производството по гр.д. № 608/ 2024 г. на РС – Търговище е преюдициално за настоящия правен спор. Решението било постановено свръхпетитум. След отстраняване на пречките за разглеждане на делото, атакуваният съдебен акт да бъде отменен, като се постанови решение, с което исковете да бъдат уважени. Ищцата счита, че производството по гр.д. № 608/ 2024 г. на РС – Търговище е преюдициално за настоящия правен спор. Решението било постановено свръхпетитум. Били допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на доказателствата, както и при изготвяне на доклада по чл. 146 от ГПК. Излагат се съображения за това, че съдът не е приел и обсъдил извлеченията от електронната кореспонденция между ищцата и ответника Р. Р.. Неправилно е отказано освен това да се назначи и техническа експертиза, която да установи автентичността на профилите, от които е водена кореспонденцията.

В съд.зас. и при устните състезания и писмените бележки се поддържа становище, че решението е недопустимо, с оглед на установените нови обстоятелства от въззивния съд и влизане в сила на решението по гр.д. № 608/2024 г. Останалите доводи се поддържат. Развити са и други, които не са относими към конкретния правен спор.

От ответниците Т. Т. и В. Й. е постъпил отговор, чрез адвокат И. И.. Той счита, че решението е правилно и взема становище по изложените в жалбата доводи като ги оспорва. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят 2 направените по делото разноски.

От ответника Р. Р. е постъпил отговор, чрез адв. Ст. Т.. Тя оспорва жалбата и счита, че направените дарения на доверителя й са действителни, налице са били дарствени намерения и у двамата прехвърлители. Счита, че липсват доказателства за прикрита от страните сделка. Моли жалбата да бъде счетена за неоснователна и решението да се потвърди, като се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства намира, че обжалваното решение е отчасти недопустимо, а в другата част неправилно .

Какви са фактите по делото:

Ищцата Р. С. Г. и ответникът В. С. Й. са наследници на С. Г. Й., ЕГН **********, починал на **********г. Втората ответница Т. В. Т. е наследница на Р. Ал. В. Тя е живяла заедно със С. Г. Й.. Приживе наследодателят на страните е притежавал недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор номер ***, с адрес на имота: гр. Търговище, ул.

„Герен“ № 13, в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна сграда, или в сграда със смесено предназначение.

Първият етаж от жилищната сграда е бил прехвърлен на майката на ответницата Т. – Р. В. срещу задължение за издръжка и гледане, с нот. акт, през 1998 година. Поради неизпълнение на договора е било заведено гр.д. № 1760/2000 г. на РС – Търговище, с което прехвърлителят Спас Й. иска разваляне на същия. Съдът е уважил иска с решение № 300 от 02.05.2001 г.

Решението е било потвърдено с решение на ОС – Търговище по в.гр.д. № 504/2001 г. Решението е влязло в сила през месец октомври 2001 г.

Общият наследодател умира през 2014 г. и неговите наследници са ищцата и ответникът В. С.. От показанията на свидетелите се установява, че двамата са баща и дъщеря по произход, но поради сложна житейска ситуация Р. е била осиновена от дядо си.

Както Р., така и В. обаче дълги години работели в чужбина и къщата и дворното място не били поддържани много добре. През това време за имота се грижел чичото на В. С. – свид. Й. Й.. Той живял на втория етаж от къщата 10 години, с разрешението на племенницата си Р..

3

През месец май 2023 г. В. С. се прибира от чужбина и споделя с чичо си, че иска да продаде къщата, защото Р. нямало да му плати нищо. Свидетелят съветвал роднините си да се разберат за къщата, но В. казал, че Р. го чакала да умре и да вземе всичко и той затова иска да продаде цялата къща. След този разговор, проведен малко време преди сделката, двамата не са обсъждали повече тези въпроси.

На 19.06.2023 г. с две дарения В. С. Й. и Т. В. Т. са прехвърлили притежаваните идеални части от имота на Р. В. Р.. Даренията са обективирани в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 157, том. 1, peг. № 2575, дело № 107/2023 г. от 19.06.2023 г. на С. И. И., нотариус с peг. № 735 на НК, от гр. Търговище и в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158, том 1, peг. № 2578, дело № 108/2023 г. от 19.06.2023 г. на същия нотариус.

От разпита на свид. Й. Й. се установява още, че лично Р. Р. е споделил с него, че е заплатил както на В. С., така и на Т. Вламировна по 40 000 лв. за къщата.

От разпита на свид. Й.а се установи, че в кв. „Въбел“, където е къщата, се носели много слухове, че Р. бил взел имота по нелегален начин. По принцип свид. Й. дълги години е ползвал имота, но още през 2024 г. е напуснал и не живее там. По принцип Й. Й. бил по-близък с ищцата, а с племенника си В. не се разбирал много.

От разпита на свид. Цв. Й. се установя, че от 2-3 години В. като се прибира от чужбина живеел при ответника Р. Р., а в процесния имот не живеел никой, защото било доста порутено. В. ремонтирал коли при Р., но като цяло не разполагал със средства за живеене. Те били приятели. И от двамата е чувала, че имотът е даден – предоставен или подарен от добра воля, защото Р. много помагал на В..

След прехвърлянето на имота, когато ищцата узнава за направените дарения, двамата с ответника Р. установяват контакт по телефона и приложенията за разговори по интернет. Водят кореспонденция, като разпечатки от нея са приложени към делото. Въззивният съд прие за безспорно установено, с оглед поведението на ответника Р., че представените разпечатки отразяват действителен разговор и изявленията са направени именно от него. На л. 27 от делото Р. посочва, че е купил къщата от една жена и добавя „Да си наясно“ като настоява да разговарят с ищцата. Освен това 4 казва „Госпожо, обяснявам ви, че съм купил имота имате една втора свържете се с мен да оправим нещата защото ще продам имота или мисля да го съборя… казвам ви най-любезно имотът съм го закупил от двама собственици и вие имате ½“.

С решение по гр.д. № 608, от 30.04.2028 г. на РС – Търговище, влязло в сила на 09.06.2025 г., е признато за установено, че ищцата е собственик на ½ ид.част от първия етаж на процесния имот както спрямо ответника Р., така и спрямо ответницата Т. Т., като същите са осъдени да предадат собствеността и владението върху тази част на Р. С.. Съдът се позовава на това, че прехвърлителната сделка – дарението на имота, е направено от несобственик – Т. Т. и не може да настъпи вещно-прехвърлителният ефект.

От назначената от съда техническа експертиза за оценка на процесния недвижим имот се установи, че общата стойност по пазарна оценка на целия имот – дворно място, постройки, първи и втори етаж, възлиза на сумата от 112 000 лева, към момента на направените дарения. Като голям дял в тази сума има стойността на самото дворно място – 44 920 лв.

Тези факти съдът приема за установени на базата на писмените доказателства, свидетелските показания, поведението на страните в процеса, свързано с водената кореспонденция, за която съдът прие, че е проведена между ответника Р. и ищцата Р. С.. Също така и на назначената експертиза.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Й. Й., като счита, че той няма материален интерес от изхода на делото, тъй като към момента на разпита той не е ползвал имота и няма пряк материален интерес от изхода на делото. Той е чичо и на двамата съсобственици на имота, а неговите показания по отношение разговорите, които е имал както с племенника си В., така и с ответника Р. Р., не са опровергани и не е искана очна ставка между тях тримата.

По делото бяха изискани и множество доказателства от различни банки в страната, от които не се установи ответникът Р. да е теглил пари от собствена сметка или да има банкови плащания по сметките на другите ответници.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Когато съсобственикът прехвърли своята идеална част с привиден 5 договор, който прикрива действително съглашение за продажба, останалите съсобственици могат да предявят иск за разкрИ.е на симулацията. Интересът им да оспорят с иск чуждата сделка (в която не са участвали) произтича от правото им на изкупуване, ако то не е преклудирано, в който случай отпада правният интерес на останалите съсобственици да оспорват с иск чуждата сделка. В случая към момента на предявяване на иска не е изтекъл преклузивният срок за това потестативно право на ищцата, тъй като договорите за дарение са от 19.06.2023 г., а исковете са предявени на 17.08.2023 г.

Според правилото на чл. 17 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, стига изискванията за действителност на прикритото да са налице, а привидното съглашение по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. последно от ЗЗД е нищожно. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. При установяване на относителна симулация при иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка.

Въпросът за правния интерес по отношение на някои от исковете обаче се поставя на този етап от делото поради това, че ищцата е призната за собственик на ½ идеална част от прехвърления от Т. В. имот – първия етаж от жилищната сграда. Към настоящия момент, предвид безспорно установеното, че прехвърлителката не е била собственик на този имот и той е бил наследен поравно между двете деца на наследодателя С. Й., ищцата е собственик на половината, а ответникът В. С. – на другата половина. С оглед на това не може да се обоснове какъв е към момента правният интерес на ищцата да иска изкупуване, защото при това положение ситуацията е следната: тя е собственик на половината имот и очевидно може да изкупи само онази идеална част, която не е в нейна собственост, а другата половина не може да се прехвърли не само като дарение, но и чрез покупко-продажба.