Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 258 от 26.05.2020, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 796/2019
Вид
Определение № 258
Подписан
26.05.2020
Състав
ТАНЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.306 ал.1 т.4 предл.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.84 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№… гр. Пазарджик, 26.05.2020 г.

РАЙОНЕН СЪД

ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ ПЕТКОВА като разгледа материалите по АНД № 796/2019 г. по описа на РС- Пазарджик и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 и чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на процесуалния представител на въззивника по горепосоченото АНД- „Е.Х.**“ ООД, адв. Л.Л. от ПзАК, с искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски във връзка с постановено по делото Решение № 191/13.03.2020 г., с което съдът е отменил обжалваното НП за наложена на дружеството-жалбоподател „***“ ООД имуществена санкция в размер на 50 000 лева. Подадената първоначално молба е била с искане за произнасяне на основание чл.306 ал.1 т.4 предл.2 от НПК във вр. с чл.84 и чл.63 ал.3 от ЗАНН. Към същата е представен Списък на разноските. Впоследствие е постъпила втора молба, с която е коригирано законовото основание за направеното искане, а именно по чл.143 ал.1 от АПК във вр. с ч.63 ал.3 от ЗАНН.

Препис от молбата не е изпратен на насрещната страна- АНО, тъй като искането не е по реда на чл.250 от ГПК във вр. с чл.143 и чл.144 от АПК във вр. с чл.63 ал.3 от ЗАНН, тоест за допълване на съдебното решение. Това е така тъй като с настоящата молба за пръв път се прави искане от въззивника за присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски.

След като се запозна с молбата и инкорпорираното в нея искане, както и с материалите по делото, съдът намира, че молбата на процесуалния представител на въззивника следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като направеното с нея искане е недопустимо.

С изменението на чл.63 от ЗАНН с ДВ бр.94/2019 г., в сила от 03.12.2019 г., разпоредбата беше допълнена, като се предостави възможност в съдебните производства пред въззивната инстанция по делата за обжалвани НП, страните да искат присъждане на сторените от тях разноски по реда на АПК. В разпоредбата на чл.143 от АПК, уреждаща въпросът за присъждането на разноските, както и в разпоредбата на чл.63 ал.3 и следващите от ЗАНН не е уреден въпросът в кой момент, респ. до кой момент страните могат да направят своето искане за присъждане на разноски. При това положение приложими са разпоредбите на ГПК, към които препраща нормата на чл.144 от АПК.

Съдът се произнася по искането за разноските с акта, с който приключва делото, в случая съдебното решение (арг. чл.81 от ГПК). Казано с други думи съдът е длъжен да се произнесе по въпроса за разноските само ако те са били поискани от страните. В случаите когато са били поискани и съдът не се е произнесъл, то страната може да поиска допълване на съдебното решение, при определени предпоставки и в определения от закона срок (чл.250 от ГПК).

По аргумент на чл.80 от ГПК, страната следва да поиска присъждане на разноските, както и да представи на съда списък на разноските, като това следва да стори най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските (чл.80 изр.2-ро от ГПК).

В настоящия случай въззивника е пропуснал да поиска най-късно до последното съдебно заседание присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски, както и да представи списък на разноските, респ. съответните доказателства обосноваващи искането му. За пръв път това искане се прави след приключване на делото и произнасяне на въззивната инстанция с краен акт- решение.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че направеното от въззивника чрез процесуалния му представител искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, е недопустимо, поради което и молбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 и чл.144 от АПК, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на адв. Л.Л. от ПзАК в качеството му на процесуален представител на въззивника „Е.Х.**“ ООД, с искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция, във връзка с постановено по делото Решение № 191/13.03.2020 г., с което съдът е отменил обжалваното НП за наложена на дружеството-жалбоподател „***“ ООД имуществена санкция в размер на 50 000 лева, като недопустима.

Определението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.

Определението да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: