Решение № 130 от 23.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Ловеч, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20264300600176 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

С присъда рег. № 12.17.06.2025 г., постановена по НЧХД №104/2024 г.

Луковитският районен съд е признал Д.Н.Б., за невиновна в това, че на 26.03.2024 год. в кантората на Нотариуса с рег. №591- Б.М. с Район на действие - РС- Луковит в гр. Л. общ. Л. обл. Ловеч, ул. ***, в писмени обяснения, за които е съставен Протокол рег. № 1542, том 1, Акт № 36/26.03.2024 г., приписала на тъжителя И. С. Т. извършването на престъпление по смисъла на чл. 213а и следващите от НК с думите: „И. С. единствено се опитваше да рекетира мен и другите останали работници“ и „И.

С. представяше различни трактовки на тези отношения, не ни възложи никакви задачи и нямаше конкретни заповеди по отношение на мен и другите работници, като продължаваше да се упражнява натиск за изплащане на пари, с които искаше да се обогати неоснователно", като клеветата е нанесена публично, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 от НК и е отхвърлил предявения от частния тъжител И. С. Т. срещу подсъдимата Д. Н.

Б. граждански иск за сумата 10 000 лева /десет хиляди лева/, претендирана като обезщетение за причинените й в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 от НК неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Осъдил е на основание чл. 190, ал. 1 от НПК И. С. да заплати на Д.

Н. Б. с горе снетата самоличност, сторените по делото разноски в общ размер 1

3050 /три хиляди и петдесет/ лева, от които 3000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановения съдебен акт останал Т., поради което чрез процесуалния си представител адвокат Ц.- АК Плевен, го обжалва в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство. Счита, че същия е неправилен, незаконосъобразен, необоснован и явно несправедлив.

Счита, че липсват мотиви за нейното изготвяне и произнасяне, като постановения съдебен акт не почива на събраните в кориците на делото доказателства. Счита, че с деянието си Б. е осъществила състава на престъплението за което е предадена на съд. Излага подробни съображения в тази насока. Изтъква, че съдът не е взел под внимание свидетелските показания на частния тъжител. По изложените в жалбата съображения моли настоящата инстанция да постанови Решение ,с което да отмени постановения от първата инстанция съдебен акт и го върне за разглеждане от друг състав на съда или да реши делото по същество, като признае Б. за виновна и му се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание адвокат Н., процесуален представител на въззивника подържа жалбата по съображенията изложени с нея и моли да бъде уважена. Счита ,че е налице неправилна преценка на съда, че в случая липсва изпълнителното деяние по разгласяване на обстоятелства, които могат да бъдат определени като позорящи и приписващи престъпление, че деянието на подсъдимата не било съставомерно от субективна страна. Изтъква ,че няма спор , че Б. е предоставила под формата на писмени обяснения на 26.03.2024 г. в кантората на Б.М. обяснения, дадени по повод на нотариална покана за неявяването си на работа. Изтъква ,че в тези обяснения става ясно, че е преписала на доверителя му престъпление, че се е опитвал да рекетира нея и другите останали работници, че е отправял натиск за изплащане на пари, с които тъжителят искал да се обогати неоснователно, като по този начин му е преписала престъпление. Счита ,че използваните изрази безспорно излизат извън правото за изразяване на мнение, което безспорно Б. има. Излага ,че с посочените изрази се постига ефектът на опозоряване на личността на доверителя му, като обясненията са оформени от нотариуса като официален ,съставен по реда на чл. 593 от ГПК документ. Изтъква ,че от показанията на свидетелката Данаилова се установява ,че тя е била запозната с документа, като със същия е била запозната и Емилия Г. –главният счетоводител на дружеството. Счита ,че не много малък кръг от хора се е запознал с думите на подсъдимата. Моли настоящата инстанция по изложените съображения да постанови решение,с което да отмени постановения от първата инстанция съдебен акт , да постанови нова присъда, с която да признае Б. за виновна в извършване на престъпление, да й наложи справедливо наказание и да уважи предявения граждански иск. Алтернативно моли съда, ако счете, че са налице основания за това да отмени първоинстанционния съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата адвокат М. – ЛАК счита , че първоинстанционния акт е правилен и 2 законосъобразен, като съдът е обосновал своите изводи въз основа на събраните по делото доказателства. Изтъква ,че в мотивите си са обсъдени всички събрани по делото доказателства и съдът е стигнал до единствения правилен извод, че подсъдимата не е извършила вмененото й престъпление.

Излага, че доверителката му е станала жертва на неправомерни действия от страна на управителя на дружеството, с което е имала сключен договор. Сочи ,че тези неправомерни действия се изразяват в принуда да заплати недължима от нея сума ,посочена в протокол инвентаризация и ревизия, който към момента на подписването му от страна на доверителката му не е бил попълнен. Счита, че от събраните по делото доказателства се е установило единствено незаконосъобразно дисциплинарно уволнение, което е на друго основание. Изтъква ,че трудовия договор на доверителката му не е прекратяван, защото тя е принуждава да тегли кредит ,да предостави средства, които реално не дължи и по никакъв начин не е допринесла за твърдените липси ,които реално не са доказани. Излага ,че първоинстанционния съд е разгледал фактическата обстановка във връзка с предоставените обяснения, които са единствено до работодателя , като не се е доказало, че свидетелката Г. се е запознала с тях. Счита, че доверителката му в обясненията е описала реалната фактическа обстановка , като стресирания човек е тя, което се установява от показанията на полицейския служител , отговарящ за икономическите престъпления в РУ на МВР Луковит.

Счита ,че неправомерните действия извършени от въззивника са се доказали по безспорен начин.

При горните съображения моли настоящата инстанция да потвърди постановения съдебен акт и да им бъдат присъдени разноските по делото по реда на чл. 38 ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.

Възиваемата Б. в съдебно заседание изтъква, че работодателят й не се е държал коректно , като по отношение на празния лист който им е дал да подпишат им е казал, че той представлява присъствен списък за ревизията ,като впоследствие са установили, че той собственоръчно е написал липсите.

Моли да бъде обявена за невинна.

Настоящата инстанция като съобрази становището на страните и след като провери изцяло правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт ,приема за установено следното:

Въззивникът И. С. Т. заедно със свидетелката Д.Т., представлявали СД „Веселина Ди 91-Т. Т.а и СИЕ“, с ЕИК 114554085, с предмет продажба на кафе, чай, безалкохолни напитки, сладкарски изделия, ядки, на алкохолни напитки ,студен бюфет, таксиметрови услуги на граждани и оказион..

Дружеството притежавало търговски обект, находящ се в гр. Л. улица „Възраждане“ № 85.

С трудов договор № 053/22.07.2022 г. в посочения по-горе търговски обект като продавач консултант била назначена въззиваемата Б., като зареждала магазина със стоката и обслужвала клиентите. На 24.02.2024 г. въззивникът дошъл в магазина и им представил новите собственици. Със заповед № 1/25.02.2024 г. Т. назначил комисия, която да извърши 3 инвентаризация на наличните в търговския обект магазин „всичко по левче“ стоки. На 25.02.2024 г. в присъствието на Б., Н.В. и свидетелката П.П., с които тя работела/ видно от приложената към делото декларация на Василева трите били материално отговорни лица/, както и свидетелката Т.а/съпруга на въззивника/ и новите собственици Р.Ц. и В.Б. , била извършена ревизия, като през целия ден „броихме стоката на хвърчащи листи на тетрадка ,без наименование на артикула и преброихме“, „Броим стоката като бройка 5 х еди колко си бройки, няма описание, че е перилен препарат, 5 х стойността“ ,след което им било съобщено, че „липсват пари или стоки на стойност 45000 лева“.

Накарали ги да се подпишат на лист, като свидетелката П. отказала да го стори. Въззиваемата Б. и последната се явила на работа съответно на 26.02.2024 г. отишли на работа.Там били новите собственици и им предложи да сключат трудови договори с тях, но те отказали. Въззивникът им обяснил ,че следва да възстановят парите до края на м. февруари 2024 г. „каза, че няма да ни освободи от работа ,докато не му дадем парите“….“каза да теглим кредити“. На работа в магазина останала „Н.“.

В следващите дни въззиваемата и свидетелката П. се опитали да се свържат с въззивника , тъй като реално не били освободени от работа. С оглед на това и поради факта, че въззивникът „пак искаше да му дадем парите“, се притеснила, поради което отишла в РУ на МВР – гр. Луковит ,където разговаряла със свидетеля Л.Й..

Обяснила му че „имало е някаква смяна на собствениците на търговския обект нещо такова беше, имало ревизия и собственика на обекта им заявил, че дължат пари“.

На 11.03.2024 г. въззивникът, чрез процесуалния си представител адвокат Ц. представил пред нотариус Б.М. нотариална покана, с която поканвал въззиваемата Б. да даде обяснения за неявяването си на работа в продължение на три последователни работни дни, считано от 26.02.2024 г. до 01.03.2024 г.

На 26.03.2024 г. в присъствието на адвокат М. въззиваемата представила обяснения, за което бил съставен протокол рег. № 1542,том 1, акт 36 от нотариус Б.М. /л. 10 от делото/. В същите посочвайки, че „По никакъв начин и по моя вина не съм отсъствала от работното си място“….е заявила, че „И. С. заявяваше, че няма общо с обекта……...като не ми беше изяснено кога и къде трябва да се явя на работа, а единствено се опитваше да рекетира мен и другите работници“, както и „И. С. представляваше различни трактовки на тези отношения, не ни възложи никакви задачи и нямаше конкретни заповеди по отношение на мен и другите работници, като продължаваше да се упражнява натиск за изплащане на пари ,с които искаше да се обогати неоснователно“.

Със заповед № 13/01.04.2024 г. било прекратено трудовото правоотношение на Б., като била уволнена дисциплинарно.

Описаната по –горе фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели П., Й., Й., М., както и от приложените към делото писмени доказателства – нотариална покана, протокол ,обяснения, заповед за извършване на инвентаризация , трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото правоотношени. Те подкрепят и обясненията на въззиваемата Б..

4

Съдът дава вяра на същите, тъй като не са противоречиви, а са взаимно свързани и с подкрепят.

По отношение на представения по делото протокол от ревизия/инвентаризация СД „Вселена ДИ – 91 Т., Т.а и СИЕ“ ЕИК 14554085/л.

17/ от делото свидетелката П. и въззиваемата Б. посочват, че според тях същия е следвало да удостовери, че са присъствали на инвентаризацията и не е бил попълнен към момента, в който Б. го е подписала. В съдебно заседание е бил предявяван такъв от телефона на Б.. Поради факта, че няма приложен към делото физически или на технически носител, настоящата инстанция счита, че не следва да бъде предмет на обсъждане. В тази връзка следва да се да се вземат под внимание показанията на свидетелката Т.а, съпруга на въззивника Т., която посочва ,че „при самата ревизия не си спомням какви документи бяха съставени. Беше съставен инвентаризационен опис. Само стойностна беше ревизията. Този протокол за ревизия за които става дума, имаше текст ръкописен или напечатан не си спомням“. Освен това тя посочва „ Подписи от някой преди да е попълнен този документ не си спомням“. Съобразявайки посочените по-горе показания съдът приема ,че не може да се стигне до еднозначен извод, относно това кога е бил попълнен протокола, относно констатирани липси в размер на 45000 лева.