Определение № 233 от 03.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Варна, 02.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20243001000156 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК, образувано по частна жалба с вх. №1707 от 22.01.2024г. (по вх. рег. на ВОС) на ищеца „Коминвест“ АД, ЕИК 115168663, подадена чрез пълномощник адвокат Б. Г., САК.

Предмет на обжалване е определение №1653/27.11.2023г. на първоинстанционния Варненски окръжен съд, с което производството по делото – търг. дело №266/2023г. по описа на ВОС, е прекратено в частта му п о предявения срещу ответника „Палма Хотели“ ООД, ЕИК 103852447, осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху непогасения остатък от главницата по договора за кредит в размер на 217 209,33 лева, считано от предявяване на иска 15.05.2023г., до окончателното й изплащане.

Определението се оспорва като незаконосъобразно като се твърди, че липсва пречка претенцията за обезщетението за забава в плащането на главницата до окончателното й погасяване да бъде предмет на отделно исково производство. Оспорва в тази връзка извода на първоинстанционния съд, че иск за законната лихва занапред „до окончателното изплащане на задължението“ не може да се разглежда в самостоятелно производство, отделно от главницата, за която се отнася, доколкото няма отделен размер и точен период. Позовавайки се и на конкретно сочена съдебна практика счита, че периодът, за който се претендира лихвата за забава е ясно посочен - от предявяване на иска, до окончателно изплащане на задължението, а размерът 1 на претенцията е определяем, а с оглед и разпоредбата на чл.69, ал.1, т.7 от ГПК не е невъзможно определяне на цена на този иск, както неправилно е п р и е л първоинстанционният съд. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск.

Частната жалба е надлежно администрирана. В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна – ответникът „Палма Хотели“ ООД не е подала писмен отговор.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването. Срокът по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен, внесена е и следващата се за обжалването държавна такса. Предмет на обжалване е съдебен акт, преграждащ развитието на исковото производство и чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона (чл.130, изр.2-ро ГПК).

При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се преценява като основателна.

Предмет на инициираното от ищеца „Коминвест“ АД, ЕИК 115168663, исково производство е установяване на правото му да получи обезщетение за допуснатата от ответника „Палма Хотели“ ООД, ЕИК 103852447, забава в плащането на изискуема главница по договор за банков кредит № 38/05208/020113 от 23.10.2007 г. , сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и "ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД, част от която в размер на 170 000 евро е била прехвърлена на ищеца с договор за цесия от 28.09.2016 г. ведно с всички принадлежности и привилегии. Претендирана с предявения осъдителен иск по чл.86 от ЗЗД е сумата 95 866,60 лева –общ размер на начислена лихва за забава за периода 01.01.2020-31.12.2022 г. (стойностите за отделните периоди и размера на намаляващата главница, върху който е начислявана лихвата, са изрично конкретизирани в нарочна таблица), както и законната лихва върху остатъчната главница в размер на 217 209,33 лева, считано от предявяване на иска - 15.05.2023г., до окончателното й изплащане.

В обжалваното понастоящем определение № 1653/27.11.2023 г., постановено след приключване на размяната на книжа между страните, първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава на парично задължение има самостоятелен характер, очертавайки предпоставките за неговата допустимост – определяне на 2 периода от време, за който се претендира, чрез посочване на начален и краен момент, както и определяне точния размер на исковата претенция. Поради това предмет на този самостоятелен иск може да бъде само вече изтеклата лихва върху главницата до завеждане на исковата молба, тъй като същата има точен размер и период. Претенцията за законна лихва занапред - считано от предявяване на иска, върху главница, която е присъдена с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по предходно провело се производство, е индивидуализирана единствено с началната дата на периода на забавата, като липсват останалите предпоставки за допустимост на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – посочена крайна дата на забавата, т.е. липсва индидуализиран период на дължимост на задължението за лихва, както и точният й размер. С оглед на това е приел, че е недопустимо предявяването на такава претенция (за законна лихва за бъдещ период) в отделен исков процес.

Настоящият състав намира за относима за конкретния случай съдебната практика, посочена и коментирана в определение №522 от 07.03.2024г. по ч.т.д. №2145/2023г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в което при отговора на формулирания правен въпрос: „Достатъчен ли е при предявяване на иск по чл.86, ал.1 ЗЗД в самостоятелно производство размерът на периода на претенцията да бъдат формулирани като „законна лихва за забава“ върху конкретно определена сума „от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението“?“, е прието, че при наличие на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния ѝ спрямо главния дълг, характер.

В конкретния случай ищецът „Коминвест“ АД се легитимира като кредитор по вземане, възникнало на основание договор за цесия от 28.09.2016г., с който дружеството е придобило остатък от вземане по договор за банков кредит №38/05208/020113 от 23.10.2007г. в размер на 170 000 евро, ведно с привилегиите, обезпеченията и всички негови принадлежности.

Длъжникът „Палма Хотели“ ООД е бил уведомен за извършената цесия на 06.02.2017г., но не извършил плащане. Впоследствие кредиторът - цесионер инициирал заповедно производство по чл.417 ГПК и се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е влязла в сила и е настъпил нейния стабилитет. Законна лихва върху 3 главницата от 332 491,10 лева (левовата равностойност на 170 000 евро) считано от подаване на заявлението до окончателното плащане не е претендирана със заявлението.

След като в това производството претенция за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД изобщо не е била предявявана, то е несъмнено правото на ищеца кредитор да претендира заплащането на това обезщетение за забава в отделно производство, което именно е сторил с предявяването на иска си пред Окръжен съд – Варна. След като се твърди, че към момента на предявяване на този иск включената в заповедта за изпълнение и издадения по нея изпълнителен лист главница все още не е заплатена, то е безспорно, че кредиторът - ищец може да претендира присъждане на законната лихва върху вземането от датата на завеждане на делото до момента на окончателното изплащане (в този смисъл решение №50 от 12.03.2010г. постановено по търг. дело №85/2009г. на ВКС, ТК, II т.о.). Следва да се отбележи и, че обезщетението за забава на парични задължения в размер на законната лихва е нормативно определено на основание чл.86, ал.2 ЗЗД от Министерски съвет с Постановление №4 2 6 от 18 декември 2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съгласно член единствен, алинея първа от цитираното постановление размерът на законната лихва за забава се определя на дневна база и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. Поради това за редовността на искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е достатъчно да се посочи неизплатената главница, върху която се претендира обезщетението за забава, както и началният период на забавата, а точният размер на задължението е определяем. Дължимостта на законната лихва от датата на исковата молба ще се яви последица от учредяване на валидния процес, както и при всеки друг осъдителен иск, и такава искова претенция, предявена чрез отделен иск е допустима.

Като е изложил различни съображения и е достигнал до противоположен краен извод първоинстанционният съд е процедирал незаконосъобразно. Обжалваното определение следва да бъде отменено като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

4

Воден от горното, настоящият съдебен състав на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1653 от 27.11.2023г. на Окръжен съд – Варна, постановено по търг. дело №266/2023г. по описа на ВОС.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5